Младеж с парализа пише романи

Сравняват Петьо с Джаки Колинс

Българинът не е толерантен, но не живея с мисълта, че съм инвалид, казва 22-годишният Илиев

"Ако аз живея с мисълта, че съм инвалид и един инвалид не може да издаде книга, повярвайте ми, никога няма да ми се получат нещата".

Думите са на 22-годишния Петьо Илиев от Плевен. Младият мъж е с детска церебрална парализа и е пример за човек, който въпреки трудностите не се отказва от мечтите си. Една от осъществените му мечти е издаването на първия му роман "Малки мръсни тайни", който се радва на голям успех.

"Когато започнах да пиша книгата, бях в тежък период, изгубих скъп за мен човек. Исках книгата да стигне до възможно най-много хора, в същото време се притеснявах дали съм достатъчно добър, но интересът към романа говори достатъчно" - казва пред "България Днес" Петьо, чийто стил читателите му сравняват с този на световноизвестната британска писателка Джаки Колинс.

Петьо е замислил и продължение на романа си, което ще е също толкова интригуващо. Освен писане той има и друга страст - сметките. Става студент по счетоводство, след като преди години любимата му класна го запалва по точните науки. Младежът казва за себе си, че е по-скоро смятащ писател, отколкото пишещ счетоводител. Той споделя още, че не гледа на книгата си като на стока, но пък се е научил да цени труда си.

Въпреки състоянието си Петьо успява да се справя сам и от година и половина се грижи сам за себе си. Споделя, че се възхищава на майките на деца с проблеми, които денонощно бдят над тях, независимо дали вече са пълнолетни.

"За съжаление държавата не прави достатъчно за никой и го казвам с яд и огорчение, защото държавата сме всички ние" - с мъка споделя Петьо. На въпроса толерантни ли сме българите, момчето не се замисля - категорично не.

"Българинът е псевдотолерантен. Всички сме чували израза "Да не ти е в къщата". И тук не става дума само за хора с увреждания, българинът презира всичко, което не му се вписва в стереотипа за нормалност. Дали аз самият съм ставал жертва на дискриминация? Слава Богу, не! Аз съм имал късмета и щастието винаги да се обграждам с изключителни хора и дори не съм се замислял, че мога да бъда дискриминиран. За мен това е двустранен процес" - казва младият писател, за когото трудностите могат да са само мотивация, но никога спънка.