Народният певец Илиян Йорданов: Не бива да отваряме заведенията

Янка Рупкина ме научи да слушам сърцето си, а не хората 

КОЙ Е ТОЙ

Илиян Йорданов е роден на 15 май 1984 година в София. Израства в музикално семейство. Майка му Лиляна е самодейна певица и изпълнява песни от различни фолклорни области. Родителите му са от Радомирския край и оттам е любовта на Илиян към граовския фолклор. Йорданов участва в десетки конкурси, фестивали и събори за народно творчество, като печели много награди. Изнасял е концерти както у нас, така и в Англия, Германия, Македония и други държави.

През 2014 г. се запознава с обичаната Янка Рупкина и заедно участват във фолклорния конкурс "Атлиманска огърлица" в Китен, където печелят първо място. Оттогава с легендарната народна певица изнасят съвместни концерти и имат много общи проекти.

- Илиян, предстои да излязат песните ви с Янка Рупкина. Как се стигна до съвместната ви работа?

- Запознах се с обичаната Янка Рупкина на културно мероприятие през 2015 г. в София. За мен тя е посланик на българщината и българския фолклор и традиции. Първото ми впечатление на живо от нея беше за една красива и усмихната жена. Отличаваше се с излъчване, визия, стил и предизвикваше респект. От малък съм пленен от нейния автентичен глас и талант. Та приближих се до нея, представих й се и се заговорихме за народното ни творчество. Не след дълго се престраших и й се обадих. Попитах я дали има възможност да се срещнем лично. Тя прие и така започнахме често да се виждаме, да си говорим за музика. След няколко срещи й предложих да направим съвместни музикални проекти. Тя беше чула вече мои изпълнения и радушно прие да запишем народни песни в дует. Вече имаме два съвместни видеоклипа.

- Какво научихте от нея?

- Основно се уча от нея как да интерпретирам песента, за да мога да предам детайлно посланието на публиката и така да бъда запомнен. В личен план съм възприел съветите й да бъда внимателен в общуването си с хората, да не се съобразявам с хорското мнение, а да слушам себе си и сърцето си. Защото в днешно време за съжаление много хора са завистливи, двулични, лицемерни и не ти мислят доброто. Изпитвам респект, благодарност и безгранично уважение към голямата Янка Рупкина. Усещам нейната подкрепа и черпя сили от нея, за да творя.

- Израствате в музикално семейство. От там ли се зароди вашата любов към народната музика?

- Моята майчица Лиляна е самодейна певица и до ден днешен пее, въпреки че е на преклонна възраст. И двамата с баща ми са закърмени с народната песен. Като дете слушах и се учех от майка ми, когато изпълняваше интересни автентични народни граовски, македонски, северняшки, тракийски и родопски песни. Та любовта ми към българския фолклор е наследствена от гените на моите родители. Но моя откривател за професионалната сцена е великият граовски певец Павел Сираков. Аз съм негов потомък по майчина линия. Няма да забравя първата си среща, след като майка ми се уговорила с него да ме чуе как изпълнявам песните му "Кацнал бръмбар на трънка", "Дядото и бабата", "Събрали се три щурци" и "С колец баба врата запиняла". Беше зима, някъде преди 95-а. Излезе от вратата на къщата един висок, строен мъж с бомбе и с големи черни мустаци. И извика: "Това ли е бръмбарчето, което водиш да го чуя?". Чу ме той, погледна майка ми и й каза: "Душо, верно пее и има интересен тембър, който ще се хареса на хората. Но ще трябва да го водиш всяка седмица, за да го науча на майсторлък!". Взе ме под крилото си Павел Сираков. Научи ме да пея, напътстваше ме, водеше ме със себе си по участия... Завинаги ще остане в сърцето ми!

- Какво влияние оказва Костадин Гугов върху професионалния ви път?

- За пръв път на живо го срещнах на първата ми сценична изява в Централния военен клуб в София. След това заедно с Павел Сираков и бай Найден акордеониста отидохме една вечер в ресторант до Централна гара, където големият Гугов пееше всяка вечер. Почина през 2004-а на 69 години. Бях негов възпитаник 5 години, като той доизгради отношението ми към фолклорната съкровищница и ми помагаше да усъвършенствам изпълнението си на македонски песни. Голям певец беше бай Коста, професионалист и голям майтапчия. Занимаваше се не само с народно творчество, а и със стари грамофони, радиа, телевизори, часовници. Колоритен човек беше.

- "С кол е баба врата запиняла", "Събрали се три щурци" и "Дедото и бабата" са все песни с хумористична насоченост. Защо обичате да творите в тази насоченост.

- На пръв поглед може би тези песни изглеждат лесни за изпълнение, но трябва прецизно и много детайлно да ги научиш, за да ги възпроизвеждаш майсторски. Особено безмензурните, там си трябва вроден талант, за да можеш да го изпееш така нареченото тресене-брецане на гласа си! Признавам си, много ми е трудно, колкото и пъти да ми го е показвал Павел Сираков. Иначе обичам закачливите хумористични песни, защото чрез хумора те пресъздават случки от народния бит и всекидневие на нелекия живот на българите през годините.

- Колко е важен фолклорът за оцеляването на нацията ни?

- Фолклорът ни е предаден от нашите прадеди и той е ключът към нашето бъдеще. Затова нашата мисия е да го съхраним и развием за бъдещите поколения!

- Защо се насочихте точно към този стил музика, а не към други, които определят като "по-модерни"?

- По принцип слушам всякаква музика, която ме грабва и ми въздейства. Но фолклорът е заложен генетично в моето сърце. Приемам го като свещена мисия!

- Какво музика слушате в свободното си време?

- Слушам любимата си певица Лили Иванова, Георги Христов, Васил Найденов, оперна музика, Андреа Бочели и евъргрийни. Кристина Агилера, Дженифър Лопес, Марая Кери, неповторимият Елтън Джон, Том Джоунс са ми любимите чужди изпълнители.

- Според вас трябва ли заведенията да отворят веднага, за да могат и музикантите да си изкарват хляба?

- Не можем да отворим заведенията, въпреки че ми се иска много. Знам колко е трудно на всички колеги от музикалния и артистичния бранш. Ако не спазваме наложените мерки и се събираме, не сме дисциплинирани и отговорни, ще допринесем за още повече заболели от коронавируса. Затова според мен трябва да спазваме препоръките на Министерство на здравеопазването.

- Каква беше 2020 година за вас и имахте ли среща с коронавируса?

- Имам познати, които се заразиха с него, обаче го изкараха леко, за което трябва да благодарят на всевишния, че ги е опазил. И аз бях два месеца и половина доста зле. Лежах на легло, едвам ставах. Направих си тест и излезе отрицателен. Но с Божията милост се оправих.

- Бихте ли се ваксинирали срещу COVID-19?

- Да, бих се ваксинирал, но след време. Искам да видя в продължение на година и половина как действа на хората, които вече предприеха тази крачка. Ако има много странични ефекти, естествено, че не бих.