Режат легендарните тополи на "Щурците"

Край реката в Хасково вече не се редят много от възпетите в "Среща" дървета
Една ера си отива! Голяма част от легендарните тополи край реката в Хасково, възпети от "Щурците" в песента им "Среща", бяха отрязани, видя "България Днес".
Кастренето и премахването на дърветата шашна мнозина хасковлии, според които изрязването до дънер на прочутите дървета е недопустимо. Множество снимки и негативни коментари заляха социалните мрежи през уикенда.
Поводът за прочистването е обследване още в края на 2020 година, според което 64 опасни тополи трябва да бъдат премахнати заради влошено състояние и опасност от рухване. Според обществената поръчка става дума за общо 611 дървета, като повечето са на възраст 60-80 години. Останалите трябва да бъдат намалени с 30 процента от сегашната им височина, която е между 20 и 24 метра, съобщи зам.-кметът Динко Тенев.
Стигна се и до инцидент. На 12 февруари една от тополите се стовари в центъра на града и едва не помете случайно минаващ пешеходец в близост до Зеленчуковия пазар. Дървото рухна на пътното платно, събаряйки светофарна уредба и предизвиквайки хаос в движението. Това даде повод на друга част от местната общественост да адмирира премахването на опасните дървета и така да се сформират два лагера за и против сечта.
Каквито и да са мненията по темата, много от легендарните тополи от хитовата песен на "Щурците" отидоха в историята. Авторът на текста е хасковският поет Симеон Стоянов, като поводът за написването му е скарване с тогавашната му приятелка Мариелка. По-късно той е купен от БНР, а фронтменът на групата Кирил Маричков го открива и веднага му допада.
Авторът Симеон Стоянов се жени и има две дъщеря. След това съпругата му умира, а той се разболява от рак. В последните му дни за него се грижат по-голямата му сестра, поетът Петър Василев и Мариелка - героинята от "Среща". Именно тя го погребва през зимата на 2002 г. "Има тъжен хепиенд тази любов. Тази песен за разминаването в любовта стана емблема на Хасково", споделя художникът Петър Ангелов, състудент на Симеон.
Днес своя финал отбелязват и възпетите в любовната драма легендарни тополи, редящи се край реката и побелели от първия сняг.