Айфел отказва да строи Лъвов мост

Защото София е затънтено място

Скандали за корупция съпровождат изграждането на входа на града

Самият Густав Айфел е бил поканен да проектира софийския Лъвов мост, но той отказал, разкриват градските архиви. Строителят на прочутата кула в Париж и проектант на Статуята на свободата в Ню Йорк решил, че новата тогава българска столица е толкова затънтено място, че никой няма да забележи творбата му над някоя си Владайска река.

По времето, когато "Сердика е била моят Рим", по думите на император Константин, на мястото на днешния мост е изградено римско съоръжение. Разкопките през 2014 г., проведени от екип на д-р Александър Станев от Музея за история на София, разкриват останки, датирани именно от IV - V век. Тогава мостът е съграден, за да води към северната порта на тогавашния град. И за разлика от сегашната естакада няма данни да се е напуквал при всяко по-сериозно застудяване. Но времето не прощава и с вековете и онзи мост бива разрушен от стихиите.

Според архивите отново мост бил вдигнат около средата на XIX век. Дотогава местните шопи просто си прецапвали през реката, която и тогава си е била просто една бара. Легендата гласи, че една година, някъде по онова време, се случила дъждовна, реката излязла от руслото си и наводнила нивите и дворовете, удавила реколтата, а вместо това избуели треви. Стопаните ги окосили и продали за сено на безценица. Изкупил го някой си Халил Сали, наричан от съгражданите си Шашавия Халил. Но следващата година била сушава и нямало сено за добитъка, та Халил го продал на голяма печалба. Сам той решил за своя памет да съгради мост със спечеленото, като направил и корито на реката, та да не се разлива при дъждове. На единия бряг написал: "С време продадох, мост създадох", а на другия: "Където няма мост - съгради мост". Затова и българите го нарекли Сенения мост, а турците Сандъклъ кюрпю.

Без време властта издигнала до моста бесилка, където увисвали душманите на империята. Там намерили смъртта си четирима софийски книжари - Георги Стоицев-Абаджията и сподвижниците му Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин-Чолака. Те тайно разпространявали бунтовническа литература и "мътели главите на раята", заради което и били екзекутирани именно край моста Съндъклъ - сиреч отишли в съндака, ковчега. Днешните четири лъва символизират именно саможертвата на тия четирима бунтовници през 1877 г.

Дали заради факта, че е бил място за екзекуции, или за това, че по бреговете на рекичката е имало много месарници и кожарници, но преди векове мястото е било наричано Канлъ (Кърваво) дере.

След Освобождението съоръжението било боядисано в цветовете на националния трибагреник, заради което получил името Шарения мост. Има разминаване по въпроса кой дава идеята за издигане на паметник и поставянето на лъвовете - дали Христо Г. Данов или Марин Дринов.

През 1888 Дринов става кмет на новата столица и започва с размах и опълченска решимост да изгражда от прашния и затънтен град модерен полис. Обвиненията към него в корупция и облагодетелстване са много, като едно е и за средствата за Лъвов мост. Оттам е входът от Европа - по Дунав с кораб, през Лом, а оттам с карета до София. Неслучайно и днешният бул. "Мария Луиза" се е казвал улица "Ломска".

Проектът за този мост, както и за Орлов, е на Вацлав Прошек, единия от братята, прочути индустриалци, дошли от Чехия. Именно той движи изграждането на съоръжението и изработването на фигурите, като кореспондира с бюрото на Густав Айфел и виенската "Рудолф Филип Вагнер". Накрая австрийците отливат бронзовите лъвове и орли, а през 1891 г. биват монтирани. Софийските зевзеци веднага забелязват, че лъвовете нямат езици и пускат шегата, че това е така, за да не могат да разказват за далаверите на кмета.

Според запазените документи сключеният тогава договор за изграждането на моста е уникален. В това число и клаузата, че гаранцията му изтича още преди официалното откриване. Благовеста Иванова и Ради Ганев вадят от архивите част от далаверата. Според документите от март 1892 г. Шарения мост още не е приет като завършен строителен обект. Съгласно поемните документи гаранцията му изтича по същото време. Така е защото автрийската фирма "Вагнер" очаква да й бъде върната банковата гаранция в размер на 3750 златни лева, депозирана по договор в БНБ. Цялата стойност на моста е колосалните по онова време 260 000 златни лева.

През 2014 г. изграждането на естакада около Лъвов мост струваше 22 милиона сегашни лева.