Сеизмологът проф. Емил Ботев: През 250 г. ни удря силно земетресение

С 6 труса земята ни се разтоварва в началото на миналия век 

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Емил Ботев е сред най-добрите сеизмолози у нас. През 1979 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Физика". Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в БАН. Ръководител е на секция "Сеизмология" на Геофизичния институт към БАН.

- Проф. Ботев, Балканите се люлеят често през последните години, а и в последните дни и месеци. Какво се случва под повърхността и трусовете имат ли връзка помежду си?

- Ако говорим за нашата страна, на север от Витоша има разлом, който отива на изток към Маришкия и при земетресение с магнитуд 7 може да се очаква някакво въздействие настрани. Едно пловдивско земетресение с такава сила може да стигне някъде до Лозен, но уточнението е, че това ще се случи след няколко месеца. Такива земетресения за създаване на напрежение в съседни сеизмични зони имаше през 2016 година в Централна Италия. Тогава през август в Аматриче загинаха 300 души от земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер. Преразпределението на напрежението се предаде на около 60 километра на север и през ноември стана трус със сходен магнитуд. Но през есента в старите средновековни сгради нямаше курортисти и жертвите бяха много малко. През 2019 година имаше земетресение от 6,3 в Албания - недалеч от Тирана, в Дуръс. Там заради строителството изпопадаха много къщи и загинаха около 25 души. Същото земетресение като магнитуд малко преди Нова година разлюля Хърватска - на 60 км югоизточно от Загреб. Имаше много пострадали сгради, там проблемът е подобен на албанския. Но в Албания има закон за железобетонно строителство, докато в Хърватска досега нямаше. Вероятно там бързо ще се въведат нови законови изисквания за антисеизмично строителство. В България при трусове със сила 6-6,5 не трябва да се очакват въздействия като срутени сгради, което да доведе до жертви.

- Големите земетресения сякаш ни заобикалят. Има ли причина за това?

- През последните 90 години не сме имали земетресение с магнитуд по-голям от 6. Последното най-силно беше в Перник със среден магнитуд 5,6. Ние сме се разтоварили с шест земетресения с много по-силен магнитуд - седем и по-голям, в началото на миналия век. Те стават от 1901 до 1928 година. Най-силното е 7,8 в Струмската сеизмична зона, край Симитли. Разломните активни зони там са разположени перпендикулярно на дефилето. Крупнишкият разлом се издига с десетки метри през 1904 година и има много силно въздействие върху повърхността. Всъщност там стават две земетресения - освен посоченото 7,8 има и друго с магнитуд 7,2. Хубавото е, че тогава районът не е бил гъсто населен. Имало е малки села и данните сочат, че жертвите са били малко - няколко десетки души. Трусове от 6,8 и 7 са последните през 1928 г. край Чирпан и Поповица. Жертвите са под 120 души. Най-тежко откъм поражения е земетресението от 4 март 1977 година, но то се случва на 150 километра северно от територията на нашата страна - планината Вранча (Южните Карпати). В Свищов падат две високоетажни сгради, чиито партерни етажи са били изтърбушени и затова се срутват. Загиват 125 души, като трябва да се има предвид, че в онези времена не се разпространяваха много данни. С тези трусове напрежението е отслабено, раздробена е приповърхностната част на земната кора и сега тя има една особена сеизмичност на микроземетресения, които са с магнитуд под 3.

- Макар и да са близки стойностите на земетресенията, всяка единица сочи за различна сила. Може ли да обясните начина на измерване?

- Една единица магнитуд е много голяма разлика във въздействието, защото енергията е с десетки пъти по-голяма, около 30 пъти повече. Опитът да се моделират силата и енергията на трусовете е емпиричен, тъй като ние нямаме достъп до зоните в дълбочина - най-малко 10 км при силните земетресения. Наблюденията са ни от повърхността. Нямаме възможност за точно изчисление, затова сигурно ви е правило впечатление, че понякога има разлика между отделните сеизмологични станции - средиземноморската, гръцката, румънската, турската, сръбската и българската. Затова говорим за среден магнитуд. Когато са много силни, освен за сеизмични вълни говорим и за механични вълни.

- От кога в страната ни се води статистика за разлюляването на земята под краката ни?

- Още от 1818 година имаме данни, тоест към 200 години. Тогава е станало силно земетресение в района на София, което го определяме на магнитуд от 6,5. Но това е абсолютно неточно и средно, защото са изпопадали минарета и други сгради. През 1858 година се случва с подобен магнитуд. От тогава считаме, че са останали исторически анали, които са се пазели в Цариград и са били изучавани от наши изследователи. Имало е записи кой как е усещал труса и така се прави средна оценка на силата и магнитуда на земетресението. Около 1890 година започва да се събира информация за по-слабите трусове, като това се прави от пощенските станции. Те събират наблюдения на хората, усещания и това всичко се описва. Първите сеизмографи у нас са от 1905 година, но те са много примитивен вид. По-съвременна мрежа от сеизмични станции започва да се появява през 60-те години на миналия век. От 1977 година вече работят станции с много висока чувствителност и всички видове земетресения, дори с магнитуд 0,1, могат да се записват. В момента са около 40 високочувствителните сеизмологични приемници. Вече считаме, че не можем да изпуснем и микроземетресение. Статистиката ни дава една повтаряемост, че средно през 250 години ни удря силно земетресение с магнитуд 7 или повече. За шест срокът е по-малък, но повече от 90 години нямаме. Това сме го изчислили с проучвания, които сме правили на дълбочина от десетки метри. За сравнение, периодът за Вранча е 30-40 години.

- Защо при нас трусовете са рядкост, докато съседите ни много по-често са удряни?

- При нас напрежението се натрупва бавно, зъщото сме вътрешноконтинентална държава. В Гърция има много разломни части, които осъществяват контакта между различни по природа и генезис геоложки структури в дълбочина. Тези контакти между океанска, морска и континентална земна кора предизвикват бързи движения. В Гърция е 15-20 милиметра годишно, а ако отидете по на юг към остров Крит, достига 35-40 милиметра годишно. За сравнение, при най-тежкото земетересение у нас край Симитли е 3-4 милиметра годишно. Десет пъти по-бавни са движенията между отделните блокове.