От първо лице със Сунай Ремзи - Помогнах на доживотен затворник да чака свободата

Наричаме Сунай Сали като Шотландския боец - Безсмъртния

Името ми е Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. спечелих първа награда на Балканска фондация "Делта" за най-перспективна млада личност. През 2005 г. спечелих първа награда отново на Балканска фондация "Делта" за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода.

На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно предсрочно с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Именно тези мои познания и опит бих искал да споделя на страниците на "България Днес", разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино...

Моят приятел Сунай Яшар Сали беше осъден на доживотен затвор. Борихме се присъдата да бъде заменена. Никой не вярваше, че това може да се случи. Днес Сунай дори се готви за излизане от затвора, а аз... Нямате представа колко съм щастлив, че успяхме.

В затвора Белене наричахме Сунай Яшар Сали българския Дънкан Маклауд-Безсмъртния, както героя от "Шотландски бое". Защо ли? Защото присъдата, издадена му от Окръжен съд – Силистра, е в такъв голям размер, че той е безсмъртен и в преносен смисъл, казано на затворнически език.

Деянието на Сунай Сали е свързано с много нелепа тийнейджърска история, когато от играчка става плачка. Той е от Добрич, известен местен тийнейджър, който през мутренските години продава видео- и аудиокасети - най-популярния тогава бизнес, от който се правят бързи пари. Но след запознанството с една палавница Сунай получава оферта от нея да отидат в силистренското село Средище, община Кайнарджа, и да организират обир в жилището на известен местен фризьор, тъй като получават информация, че има много пари.

Естествено, тийнейджърът Сунай, мутреещ се тогава, отива в Средище със своя съпроцесник, по-известен като Рамбо. Изчакват удобния момент, обират парите. Но излизайки от там, "изцепката" на Сунай – Рамбо, не казва, че собственикът на къщата се прибира. Сунай през това време си харесва един голям телевизор, който за времето си е рядкост. Излизайки с него, се сблъсква със собственика на вратата. Сунай го избутва само веднъж, Рамбо го удря по главата с дърво и двамата побягват.

Те не са подозирали, че са убили човека, и си живеят спокойно. С течение на времето се опитват да разберат дали има някаква беля, дали тази беля може да стигне до тях. На по-късен етап, след като палавата жена бива задържана за друга подобна схема в друг град, тя признава и това деяние, което са извършили Сунай и Рамбо.

Сунай е задържан, излиза пред съда. Тогава е още в непълнолетна възраст, но получава присъдата по-късно. В онези години законите са различни - получаваш присъда в зависимост от това на колко години си в момента. Сунай с няколко месеца изтървава варианта да бъде съден като непълнолетен, затова получава доживотна присъда със замяна. Докато съпроцесникът му Рамбо е още непълнолетен и минава по процедурата за непълнолетни.

Сунай е изпратен в затвора Белене, в зоната за повишена сигурност, изпълнява си присъдата по специален режим. Интересен факт е, че заради доброто си поведение той получава от тогавашния заместник-министър на правосъдието Димитър Бонгалов правото да държи забранената тогава в затвора игра "Сони Плейстейшън 2".

Но това не е толкова важно. Важното е, скъпи ми приятели, че когато аз вече станах кмет, имах право да се срещам с различни лишени от свобода и със Сунай разговаряхме на самия плет на зоната за сигурност. Водихме много разговори. Той изразяваше съжаление и разкаяние за деянието, което беше извършил. Виждах, че чрез наложената му наказателна репресия е осъзнал грешката си. Изразяваше самокритика и беше стигнал на нивото на поправяне и разбиране на целта на престоя си в затвора. Беше се адаптирал успешно към условията и използваше това, за да коригира своите дефицити, да се самоопознае, да придобие нужния самоконтрол, да се съхрани и да запази семейството си, което беше най-важното. Да се поправи и да бъде готов за ресоциализация. Той е човекът, за когото най-много съм се борил - за неговата самокорекция, самокритичност, за неговата бъдеща ресоциализация по време на моето изтърпяване на присъдата.

Много ми харесва това, че вложих много енергия за него, за да стане личност, и като човек, който много е съгрешил, много паднал, истински да се покае. Обичам да "правя човеци" и личности чрез моята работа. В постоянен процес с администрацията на затвора Белене и с огромното желание на колегата ми, ние създадохме един нов Сунай, който наистина се е поправил и ще излезе от затвора много по-добър човек, отколкото е влязъл.

През целия си престой в затвора до момента Сунай е многократно награждаван. Той е естествен и истински лидер, притежаващ комплекс от качества, които аз открих в него. Той е активен, адаптивен, комуникативен, отговорен. След много труд и тежко убеждаване, когато имах чувството, че разбивам бетонни стени с главата си, го включвах във всички програми. В "Програма за самопомощ" участва във всичките 12 модула, в "Програма за самокоригиране" също участва във всичките 30 модула. И всичките завърши успешно. Освен това много добре се справяше и като дежурен по кухня със задачите, които съм му давал в Затворническа лига България и т.н.

Той създаде програмата "Бъди редовен шофьор, спаси човешки живот" и спечели един конкурс на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По този начин аз успях след корекции да направя един успешен модул в моята "Програма за себереализиране" на българските затворници, най-новия ми продукт. По този курс, който Сунай беше измислил, беше обучител във всички 9 групи на затвора Белене и в училището към затвора. Беше много успешен курс.

През 2017 г., точно за Великден, администрацията и ръководството на затвора оцениха моята молба и поведението на Сунай, изразиха положително становище и Окръжният съд в Плевен взе прецедентното решение да замени присъдата на Сунай от доживотна на 30-годишна. Това се случваше за първи път на територията на затворите в Белене, Ловеч и Плевен.

През април 2020 г. режимът на Сунай Сали беше променен от строг към общ. Няколко седмици по-късно типът му беше заменен и той придоби право да отиде в Затворническото общежитие от открит тип. Там за първи път след цели 25 години зад решетките пое глътка свободен въздух - излезе в градска отпуска! Вече има 3 отпуски - една тридневна и две по 5 дни, за да може да съхрани семейните си ценности. Има много стабилна приятелка Дани, връзката им е от 5-6 години.

Бъдещата си ресоциализация Сунай свързва с мястото, където иска да живее - в село Радан войвода, община Вълчи дол, област Шумен. Желанието му е да създаде малък семеен бизнес в сферата на земеделието и селския туризъм, който ще реализира в имот, останал като наследство от починалата му баба, намиращ се в село Соколово.

Той усети, че идва време за условно предсрочно освобождаване. Живот и здраве, надяваме се през 2021-ва, нищо че аз вече съм отвън, а той вътре, с постиженията си да застанем пред Окръжен съд – Плевен, и да искаме неговото условно предсрочно освобождаване. Заслужава го.

Сунай Сали през целия си период е достигнал едно много високо ниво на личен коректив, който след време ще доведе до безпроблемна адаптация в обществото. Той е пример и продукт на дългогодишната добра работа на социалните работници, психолозите, ръководството на затвора Белене, на кметския ми екип, на личната ми работа и най-вече на своите лични качества. Защото човек сам си избира пътя както в живота, така и в затвора. Дали ще изтърпява наказанието си, или ще поеме по трънливия път, който води до трудната, но не невъзможна свобода. Гордея се, че имах възможност да работя със Сунай. Аз му вярвам. Дано и българското общество му повярва.

Следващия път ще ви разкажа приказката за беленския Мастършеф - Хюсмен Хюсменов.