Футболистката Симона Петкова: Женският футбол е в ренесанс

Дебютът ми на професионална сцена и голът ми, избран за №1, са най-хубавите ми емоции 

КОЯ Е ТЯ:

Симона Петкова е футболистка, национал, на 27 г., от Габрово. Завършва бакалавърска степен с отличие в Националната спортна академия, с профил "Учител по физическо възпитание". Играла е за отборите на Габрово, НСА "Васил Левски", английските дамски отбори "Лийдс" и "Уотфор", италианските "Пинк Бари", "Емполи" и "Сан Марино", като в момента е в швейцарския женски футболен отбор "Лугано". Преди дни неин гол бе отличен като №1 в швейцарската женска Супер лига.

Виктория Стоянова

- Симона, преди дни ваш гол беше признат за най-добър в женската футболна лига в Швейцария. Има ли рецепта или положение, от което се постига перфектен гол? И това първото подобно признание ли е за вас?

- Изключителна емоция донесе този гол. Признанието му беше награда както за мен, така и за труда на целия отбор. Играхме срещу шампионките в Швейцария, може би това подслади момента допълнително. Аз не приемам перфектното. Силно вярвам, че сме родени да бъдем щастливи, не перфектни. Същото важи и за головете. Перфектен гол няма, но има такива попадения, които носят огромно щастие. Като случая с вкарания от мен гол. Имам и други попадения попадали в престижни класации, но все нещо не ми достигаше. Ето че днес имам щастието да споделя тази малка лична победа.

- През какво преминава футболът в Европа през вашата призма по време на пандемия?

- Женският футбол преминава през един ренесанс. Започва да се възражда. В Европа вече доста често се говори за женски мачове. Много високопоставени лица започват да ценят женския футбол. Доста платформи и телевизии излъчват на живо двубои, което е нещо много положително по време на пандемията.

- Как се случват тренировките?

- В момента тренираме нормално. В затворени помещения като зала или съблекалня, както и в автобуса при пътуване с отбора носим маски. По време на занимания на терена играем, без да се налага да носим маска.

- Как се предпазвате като спортист от вируса и има ли нещо по-специално предвид работата ви, което спазвате по време на пандемия?

- Няма нещо по-специално. Целият отбор, включително и хората, отговарящи за екипите, се пазим взаимно. Спазваме дистанция, носим маски и ползваме дезинфектанти.

- И в Швейцария, както и в България в момента се играе без публика. Какви са стадионите без емоции и жлъч?

- Мисля, че липсата на публика при нас, жените, не дава толкова голямо отражение, защото ние сме свикнали и на по-малко зрители. Чакаме с нарастващия интерес към женския футбол глобално да се радваме скоро на многобройна публика, емоции и незабравими моменти.

- Според вас ще се нормализира ли скоро положението в света?

- Силно се надявам. Нямам дефиниция за думата "нормално", вече е доста изкривено това определение. Знам само, че скоро хората ще са малко по-спокойни и отново ще се радват на любимия спорт.

- Седи ли пред вас въпросът с ваксинацията? И изисква ли се ваксина при спортистите?

- За момента не сме длъжни да се ваксинираме. Много се говори по темата, но няма нищо потвърдено.

- През 2020 г. издадохте книгата "Футболно пътуване", разказваща историята ви и любовта към футбола. Защо решихте точно в тази трудна година за целия свят да я издадете?

- С издаването на книгата исках да докажа, че всичко е възможно. Трудностите са част от живота, но не бива да спират устрема към мечтите ни.

- Колко време отне писането й и към какви спомени - добри или трудни, ви върна?

- Не толкова много време отне писането, колкото останалите неща покрай издаването на книгата. Целият процес ми отне около година. Много силни емоции, радост и гордост нахлуват в мен при спомена за съдържанието на книжното бижу. Вярно е, че съм преживяла много трудности, но всички спомени са сладки и добри. Приемам ги с усмивка.

- От кой отбор са най-хубавите ви професионални спомени?

- Може би защото са най-пресни, но определено от "Лугано". Дебютът ми на професионалната сцена с гол и асистенция. После красивият гол, избран за №1. Това са едни от най-хубавите футболни емоции в моята кариера.

- Обикаляте Европа в устрема за сбъдване на футболните ви мечти. Седял ли е някога въпросът да останете в България в опит да ги сбъднете?

- Разбира се, че мисля за България. Не е изключено прибиране, но за момента мечтите ми са свързани с европейски грандове и имена в женския футбол.

- Как мъжете приемат вашето професионално поприще?

- В момента нямам мъж до себе си, но до ден днешен не съм имала проблеми с приемането на моето професионално поприще. Напротив, мъжете уважават жени, които са целенасочени, амбициозни и готови на жертви, за да постигнат своето.