Черната смърт погубва всеки трети в Търново
Чумата отнема жена и дете на Иван Асен II
Божидар Димитров искал да събере мощи на владетели в "Св. 40 мъченици"
Стотици години преди пандемията от коронавирус Черната смърт погубва всеки трети в старата столица Търново.
През Средновековието чумата покосява десетки милиони в Европа, а българските земи също не са подминати. Заразата пълзи бързо чрез оживените търговски връзки и керваните, идващи от Изтока. Смята се, че масовото разпространение на чумата на Стария континент започва от полуостров Крим. През 1346 г. татарите обсаждат крепостта Кафа, която се владее от Генуа. Окупаторите катапултират през стените трупове на заразени с чума, което кара жителите на крепостта да бягат панически. Подобна тактика при своите нападения по същото време използват и монголите. Жителите отплават с кораби обратно към градове като Константинопол, Сицилия, Генуа и масово разпространяват смъртоносната зараза из Европа.
Черната смърт започва да върлува и по българските земи, а Търново като административен и търговски център е изключително тежко засегнат. Смята се, че през XIV век в града живеят около 30 000 души, от които близо 10 000 умират от страшната болест. Това налага жертвите да бъдат поставяни в масови гробове и заравяни без никакви погребални ритуали.
В района на Търново са открити редица подобни некрополи, най-вече около църквите. Един от тях е установен при разкопки на манастира при църквата "Св. Иван Рилски" в западната част на билото на хълма Трапезица. Друг некропол е открит край храма "Св. Димитър".
"За съжаление, Търново преживява твърде много - казва Пламен Събев, гл.ас. д-р по изкуствознание към Регионалния исторически музей в града. - Говорим за чумните епидемии през Средновековието, поредици от земетресения и катаклизми. Тези некрополи се образуват не само от хора, които са починали от естествена смърт. Имало е и масови измирания и по този начин те се появяват. Извън епидемията от чума край храма "Св. Димитър" са правени и знатни погребения. Тук излизат изключително ценни предмети, полагани са не само духовници, но и светски лица. За съжаление, след земетресението през 1913 г. църквата е почти напълно унищожена. По-късно храмът е успешно реставриран и социализиран. Всяка година на Димитровден се прави специален курбан, освещават се знамена и се събират гости на града. Тогава църквата наистина оживява."
Именно от тази църква се смята, че е тръгнало въстанието на Асен и Петър, което слага началото на Второто българско въстание.
"Приема, се че от там е тръгнало въстанието, но някои оспорват тези твърдения - казва д-р Събев. - Винаги ще има хора, които се опитват да разсъждават практически и очакват от оскъдните документи да се посочи, че точно това е било мястото. Това не е възможно. Въпреки това църквата се радва на посетители, които вярват, че именно от там тръгва въстанието."
Черната смърт стига до българското царско семейство още преди масовата епидемия през XIV век. През 1236 г. френски рицари пристигат в Константинопол, за да воюват срещу съюзените войски на цар Иван Асен II и никейския император Йоан Трети Дука, които обсаждат Константинопол. Година по-късно българският владетел се обръща срещу Никея и се съюзява с латинците. Най-вероятно чрез някой от рицарите чумата прониква в най-близкото обкръжение на Иван Асен. Болестта поваля бързо и смъртоносно тогавашната му съпруга царица Анна-Мария Арпад и невръстния им син Петър. По това време царят заедно с латинците обсажда тракийската крепост Цурули и възприема смъртта на най-близките си като Божие наказание заради нарушения съюз с Никейската империя. Незабавно снел обсадата и се върнал в Търново и възобновил договорите с тях. Царица Анна-Мария и малкият Петър са погребани в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново. В същия храм се смята, че е положен и цар Калоян, но категорични доказателства няма.
"В тази емблематична църква в продължение на векове се погребват знатни личности - разказва д-р Събев пред "България Днес". - Това се доказва от проведените разкопки. Тук визирам не само онова прословуто погребение на цар Калоян, което продължава да е спорно. Покойният проф. Божидар Димитров имаше идея - храмът да се превърне в център на поклонничеството по отношение на всички наши знатни личности. Неговата идея бе да се съберат мощите на различни светци, владетели, костите на цар Самуил например. Планираше се църквата "Св. 40 мъченици" да продължи да събира тези емблематични кости и мощи и да стане храм на поклонничество. Неслучайно тук е обявявана независимостта на България. В храма са се приемали и черкували най-знатните личности. В продължение на векове в църквата се погребват монаси, знайни и незнайни личности, войни. Всички те са свързани с аристокрацията на държавата в онези времена."
За съжаление, гробовете на почти всички български владетели са неизвестни. Костите на цар Самуил се намират в хранилища в Солун, а единствено първият владетел на Третото българско царство Александър Батенберг намира вечен покой в мавзолея гробница в София.
"Може би ще прозвучи малко горчиво, но нашата история е тъжна, защото голяма част от великите ни личности са погребани незнайно къде - казва д-р Събев. - На практика това обезсмисля нашата национална памет. Дори и на най-големите възрожденски личности не знаем къде са мощите. Не знаем къде е гробът на Левски, не знаем къде са костите на Ботев. Камо ли да знаем къде са погребани нашите царе от Второто българско царство. Това са тъжни истини. Ние имаме и една друга особеност - да пренасяме причините за тези забравени гробове на други, да ги приписваме на поробители. Но това не е истина. Виновни сме самите ние, тук нещата опират до народопсихология, до желание. В Търново например имаме светци като Йоан Трапезицки. Той е бил позорно обесен в града от османската власт заради отричане от вярата. Но дори и неговите мощи не знаем къде са, а това се случва на тази територия и в по-нови времена. Не знаем къде са погребани и хората, обесени по време на Велчовата завера. Да не говорим по време на Освобождението колко неща се губят. От дълго време се занимавам с култура и история на изкуството в Търново и се натъквам на горчиви факти, че нашето население не пази историята и не обръща внимание на ценностите. После времето минава и всичко се забравя."
"Звук и светлина" планиран с конници
Уникалният спектакъл "Звук и светлина" продължава да възхищава гостите на Велико Търново. Проектът стартира през 80-те години на миналия век, като първоначалните идеи са били той да бъде още по-мащабен.
"Звук и светлина" е емблематичен за Балканите - казва д-р Събев. - Това е един от най-ранните подобни спектакли и от 80-те години до днес продължава да буди възхищение. Повечето хора не знаят, че при обявяването на конкурса за спектакъла е имало доста по-мащабни идеи за това по какъв начин да се развие. В едно от предложенията са включени истински конници с болярски доспехи и въоръжение. Те е трябвало да бъдат на първи план на площада на Царевец и да представят различни сцени от историята. Самият спектакъл "Звук и светлина" е трябвало да бъде фон. Може би един ден тази идея ще продължи да се развива. Но този спектакъл продължава да е символ на славата и величието на България. В момента работим върху проекти, които са свързани с модерните технологии. Правим компютърни възстановки на разрушени сгради, изгубени паметници. Музеологията не е само стационарни изложби, все повече се налагат съвременните технологии и анимации."
Музеят има 150-годишна история
Регионалният исторически музей на Велико Търново има 150-годишна история. В далечния 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище "Надежда" да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество има основно място в събирането на експонати през последните десетилетия на XIX век.
Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали постъпили и находките от разкопките на църквата "Св. 40 мъченици". Във времето между двете световни войни се взема решение за построяването на специална сграда за "библиотека, музей и художествена галерия". Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г.
