16 германци застреляни на нашата граница

Архиви разкриват тайни от Студената война

Последният младеж гръмнат месеци преди падането на комунизма

Берлинската стена беше символ за цялата Желязна завеса, спусната между съветския блок и Запада по време на Студената война. Тогава имаше граждани на ГДР, които смятаха, че бягството на Запад през България ще бъде по-лесно. Много от тях бяха убити при такъв опит.

Така започва пространен материал в англоезичното немско издание "Берлин Спектейтър". Автор е главният редактор Имануел Маркус, който произхожда от Хамбург, бил е военен корепондент в Босна и Хърватия, а е живял в Мексико и в България. В текста са ползвани различни източници, но основно разсекретени архиви на нашата Държавна сигурност и източногерманската "Щази". Фокусиран е основно върху истории на млади граждани на ГДР, които пробват да избягат от Източния блок през България. Повечето случаи завършват с куршум на браздите с Турция, Гърция и Югославия.

Първата разказана история е на Уве Прийс, който има страхотен късмет. Той идва на почивка у нас в края на 80-те години. Всъщност идеята му е да се пробва да избяга от комунистическия строй. Уве се среща с приятел в къмпинг "Каваците" и го убеждава да се пробват заедно. Решават да преминат границата във вътрешността, като смятат, че шансовете им са по-големи, защото крайбрежието на Черно море се пази по-зорко. Двамата имат единствено карта на България.

"На тази карта обаче не пише, че скандалната Държавна сигурност на ГДР ("Щази") има агенти в страната и че те отговарят за идентифициране на лица като тях, които възнамеряват да избягат", пише авторът Имануел Маркус.

Двамата младежи правят първо разходка с автобус, след което се отклоняват и тръгват по горски път през Странджа към Малко Търново. Когато се стъмва, чуват лай на кучета и виждат малка хижа в далечината. Предполагат, че е КПП за забранената зона и заобикалят. Зоната за сигурност е широка до 30 километра и започва след Мичурин (Царево), който е най-южният курорт, в който могат да влизат чуждестранни туристи. Само жители с разрешителни могат да пътуват до Синеморец и Резово. Подобно е положението и навътре от крайбрежието.

Прийс и приятелят му откриват плевня, в които спят няколко часа. После спират камион, който ги откарва още малко на юг. Когато го спират граничари, Уве Прийс скача и се втурва в гората. Другият германец е хвърлен на земята, а в тила му е насочена лека картечница. Ден по-късно беглецът успява да стигне до границата. Пред него са две високи огради и той успява да се прехвърли през едната. Граничари с кучета го залавят, преди изобщо да доближи втората. Започват да го бият и симулират, че го застрелват. Все пак младият мъж е конвоиран първо в затвора в Бургас, после в София. Отначало почти не му давали никаква храна. Хигиената е толкова лоша, че след като все пак му дават храна, Уве отказва да яде. Въпреки всичко оцелява и е пратен в затвор в ГДР.

Двамата мъже оживяват след опита си за бягство за разлика от поне 16 други източногерманци. По-малко от година след смъртта на Вернер Гамбке (виж карето), през април 1966 г., южно от Смолян, на браздата с Гърция са застреляни други двама юноши - Карл-Хайнц Енгелман и Зигфрид Гамиш. Погребани са на място.

Веднага родителите на двамата поискват телата на синовете си, за да ги погребат. Отначало им е съобщено, че останките ще бъдат пренесени. Малко след това в ГДР им е обявено, че България е отказала, като се мотивира с топлото време. Родителите на жертвите вдигат скандал, като наемат адвокати. След доста време изобщо идва първото официално обяснение за случилото се. От Червения кръст съобщават, че младежите са убити при опит за бягство през границата. Родителите продължават да изискват информация и накрая се стига дотам, че властите в ГДР решават подобни скандали да се потулват.

Има и по-различни случаи. През 1967 година жена от ГДР се самоотравя в Слънчев бряг, след като разбира, че планът за извеждането, организиран от брат й, който по-рано успява да избяга, се проваля. Германката издъхва в болницата в Бургас.

Същото лято Петер Мюлер и Гюнтер Пшера пробват да преминат браздата. Те са в пионерски лагер в Приморско. Потеглят на юг с мотопед. Преди границата оставят превозното средство и продължават през гъсталака. Бързо са открити от войници. Пшера е застрелян, а Мюлер оцелява. Според доклада на граничарите Пшера е искал да се защити с нож, който държал. Мюлер оспорва тази версия, като казва, че войниците започват да стрелят внезапно.

През 1972 г. е застреляна жена - Вера Сандърс. Тя самата е агент на "Щази", но пробва да стигне до ФРГ, където е годеникът й Рудолф Кюнле. Опитва да мине от България в Югославия, но е застреляна южно от Калотина.

Последният гражданин на ГДР, който е убит по нашите граници, е 19-годишният Михаел Вебер. На 6 юли 1989 година е застрелян до Кулата.

"Днес, три десетилетия след краха на комунизма, е трудно да се реконструират много от тези ужасни истории, тъй като и българските, и източногерманските власти се опитаха да скрият тези убийства и техните мотиви. Много случаи никога няма да бъдат разрешени", отбелязва авторът. Той посочва, че има данни за поне 16 гръмнати източногерманци, а случаите може да са много повече. Не са малко и застреляните българи и граждани на други държави от Източния блок, които опитват през нашата страна да излязат в чужбина.

Първият издъхва на 150 метра от целта

Първият случай, при който гражданин на ГДР е застрелян на българската граница, е в средата на 60-те години. Самият указ, който позволява да се стреля на месо при нарушители на границата, е обнародван през 1952 г. Вернер Гамбке идва у нас на екскурзия и отсяда в сърцето на Родопите, в село Стойките до Смолян. На 11 юни 1965-а призори германецът излиза сам от селото. Местен го забелязва и в 11 часа граничарите вече са информирани. Сформирана е група с кучета. Гамбке е видян на следващия ден от овчар. До този момент по петите му вече са 41 граничари. На около 330 жители от няколко села е наредено да пазят границата и да се оглеждат за диверсант. На следващия ден германецът е пресрещнат на 150 метра от гранична пирамида. Не се подчинява на разпореждането да спре и е "ликвидиран" от едновременната стрелба на няколко граничари.

Гамбке е погребан, където е застрелян. В окончателния доклад за инцидента се посочва, че граничарите "са се справили със ситуацията бързо и смело".