Художничката Константина Живова: Започнах да рисувам след раздялата с първия ми мъж

Идеята за детска книжка дойде с бременността ми 

КОЯ Е ТЯ

Константина Живова е телевизионна водеща, художник, инфлуенсър, продуцент, писател и горда майка на две момичета. Тя е на 36 г., от Монтана. От 3 години се занимава основно с рисуване, има зад гърба си 3 изложби и стотици продадени картини. Преди дни излезе първата й детска книжка, която е изрисувана от нея.

Виктория СТОЯНОВА

- Преди дни излезе ваша детска книжка, как ви дойде идеята да я напишете?

- Детската книга се роди покрай втората ми бременност с Каролин. Аз си я представях още докато беше в корема, тъй като се запалих по рисуването и го превърнах в моя професия. Та докато бях бременна с Кари в 5-6 месец, рисувах легнала, защото беше необходимо и тогава създадох образа на едно момиченце, което рисувах в гръб, картините бяха с различна тематика, има я и с Малкия принц. Майките, които ме следват в социалните мрежи, много харесаха това момиченце, търсиха и купуваха картини с нея и аз си казах, че това момиченце го посвещавам на Кари и някой ден ще направя детска книжка.

- Колко време ви отне да я завършите и трудно ли се прави книжка, когато сте ангажирана и с двете ви деца?

- Около 1 година ми отне заедно с илюстрациите. Милена Тачева ме въведе в света на илюстрациите, разказа ми подробности как се правят рисунки за книга, защото е много по-различно от картина.

Не е лесно, когато има и деца, но не бих казала и че е много трудно. Аз го правя с голямо удоволствие, аз съм хиперактивен човек, добре си структурирам ангажиментите за деня, имам си график и знам какво ще правя от 6 ч. сутринта до вечерта. Когато си поставиш приоритети и цели, както и време за постигане, те се случват.

- Имате ли планове за продължение на книжката?

- Разбира се, имам идея, даже вече коментираме каква ще бъде следващата. Работата вече започна. Идеята е да се превърне в поредица. В тази книга поуката е свързана с приятелството, с това, че щастието не е щастие, ако няма с кого да го споделим и не са нашите приятели. Поуките са и за това човек да не бъде егоист, да бъде добър. Това са дребни, но важни неща за едно дете. Най-голямото щастие е да виждам радостта в очите на децата, които се докосват до книжката. Това ми дава и смисъл да продължа с мечтателката.

- Малката мечтателка произлиза като герой от картините, които рисувате. Как от телевизионна водеща преминахте към изкуство и рисуване, откъде идва това влечение?

- Откакто съм родена, рисуването присъства в живота ми, израснала съм сред художници. Майка ми е 20 г. галерист в Съюза на българските художници и въпреки че не съм завършила рисуване, съм живяла сред художници. В дома ми в Монтана е пълно с картини, всекидневието ми е минавало сред изкуство. Баща ми е кинаджия и тези сфери на изкуство не са ми непознати. Преди три години се отключи рисуването и всеки ден рисувам под псевдонима Инли, а телевизията остана на заден план.

Това стана в период, в който се разделих с бившия ми мъж и заедно с голямата ми дъщеря започнахме да рисуваме на шега. На мен ми хареса как се получават картините на платно и на шега започнах съвсем професионално да го правя с необходимите бои, четки и платна. Три години по-късно имам 3 изложби, над 300 продадени картини и над 500 нарисувани имам. Рисувам всеки ден, без пропуск, за да не се губи тренинг. Не съм завършила изкуства, но карам онлайн курсове на чужди художници и разбирам за различни техники.

- Имаше ли страх, че няма да бъдете приета сериозно от гилдията и други хора?

- Не съм от хората, които се съмняват в себе си, колкото и нескромно да звучи. Когато през 2015 г. издадох книгата "Завинаги", тогава се изненадаха колко съм уверена, че тази книга ще се хареса на хората. Дори тогава ме попитаха дали не се страхувам от критика. Тогава отговорих с "не", това е емоция, която съм изляла върху хартията или картината. Има хора, които ще харесат изкуството ми, и такива, които няма да го харесат. Всеки е с различен вкус. Критика приемам, стига да е градивна, винаги има какво да се научи. Но честно, по-скоро вярвам в себе си, отколкото да се страхувам.

- Лесно ли е за един художник/артист у нас? Чували сме за много трудности на артисти, музиканти, особено след началото на пандемията?

- За мен не беше труден период, гледах го от положителната страна. Гледам малката си дъщеря, нямам шефове, отдала съм се изцяло на рисуването и инфлуенсърството, което се превърна в истинска професия. Аз съм доволна от това, което правя, имам повече време с децата, което за мен е приоритет на тези години. Като бях по-млада, гоних кариерата в телевизията и сега се отдавам на изкуството. В началото се колебаех дали ще се получи, но при интереса на хората вече се убедих, че това е моето нещо.

- Вашата популярност и ангажираност в социалните мрежи влияят ли изкуството ви да е по-разпознаваемо и търсено?

- Определено да, дори се радвам, че съществуват социалните мрежи, защото, замисляйки се какво е било едно време, сега целият свят може да види картината ти, докато преди щеше да достигне до много по-ограничен кръг от хора. Все пак по-трудно се популяризират картини, опитвам, но не е и лесно. Хората, които търсят изкуство, винаги ще го намерят и благодарение на социалните мрежи това се случва и така предлагам моите картини.

- Имате ли нещо, което мечтаете да изобразите на платното, но ви е страх?

- В момента съм взела голямо платно -120 на 100 см, което мисля за себе си да направя и ще експериментирам с нещо различно. В главата ми е и дори не мога да го опиша.

- Какво ви вдъхновява, за да седнете пред платното?

- Понякога по-различните поръчки, които отправят към мен. Случвало ми се е и нощем, докато спя, пред очите ми се появяват цветни петна. В такива моменти около 3-4 ч. сутрин ставам, опъвам платната и боите и започвам. Цветовете ме вдъхновяват и имам концепция за шарки, а чак след това идва идеята за основата на картината, дали ще са животни или женски лица.

- Най-странната поръчка за картина?

- Имам, не искам да прозвучи сякаш обиждам жената, която я отправи към мен, идеята беше за военен мъж с пушка и вероятно и елени отстрани. Имам поръчки, които отказвам, защото смятам, че не може да се огрее навсякъде. Изкуството за мен не е на всяка цена, да се вземат едни пари. Важно е хората да останат щастливи от картините, които получават, и да се радват. Когато ми поръчват картини, никога не им искам предварително пари, държа първо да я видят, да я харесат и да я вземат. Не мога да задължа някой да вземе нещо, което е поръчал, но не му е харесало.

- Как успявате да се отдадете на изкуството с две деца, в социалните мрежи показвате как и малката ви дъщеря Каролин се захласва по рисуването? Как се постига балансът във всички ангажименти – деца, рисуване, книга, съпруг?

- Кари се захласва по рисуването, защото ние рисуваме заедно. В началото мислех, че ще унищожава картините, но може би когато беше много малка, свикна с това да вижда навсякъде бои. Рисува с всякакви бои като за нея, има си нейна четки, неин малък статив, иска и моите четки. Навън, когато види картини, започва да реагира и издава нейните си звуци.

Майка ми много ми помага в момента, ако не беше тя, много от нещата вероятно нямаше да успея да ги свърша в срокове. Благодарение на нея. И моята половинка Кузман е много ангажиран, но, общо взето, следобед и вечер, като се съберем, особено Кари, която постоянно иска някой да играе с нея, ни зарежда и събира.

- Съжалявате ли, че се отдалечихте от телевизионния екран?

- Не мисля, че съм се отдалечила, в момента инстаграм и интернет се превърнаха в една мини телевизия. В моя канал имам рубрики, правя интервюта и ми е много спокойно и свободно. Честно казано, ако ми предложат някъде, ще се замисля. Вече не бих приела да водя и работя по 12-15 ч. както досега, защото телевизията те поглъща и отнема много лично време, което не се връща. Вече времето с децата ми е ценно.