Трима папи галят по главата Борисов

Плевнелиев дарява Бенедикт XVI с огромно яйце

Цар Калоян води кореспонденция с Инокентий III 

Среща №3 между президента Румен Радев и папа Франциск се състоя по-рано тази седмица.

Две от визитите са във Ватикана, а през 2019 година главата на Римокатолическата църква гостува у нас и отново се видя с държавния глава.

Българските владетели и папите от векове поддържат отношения, като някои от кореспонденциите и срещите им остават завинаги в историята.

"Три папи са ме галили по главата." Така се похвали бившият премиер Бойко Борисов през 2015 г. на тогавашния британски премиер Дейвид Камерън, който бе на посещение у нас. Хеттрикът от срещи Борисов прави през голям период от време. С папа Йоан Павел II се виждат през 2002 г., а осем години разговаря на четири очи с папа Бенедикт XVI. След отказването на последния доброволно от висшия пост той е наследен от Франциск, който също се среща с Борисов.

Преди две години българският министър-председател пътува до Рим със северномакедонския си колега Зоран Заев. На срещата Борисов даде три подаръка на папа Франциск. Първият беше копие на Четвероевангелието на цар Иван Александър. Вторият бе картина на българския художник Павел Митков, изобразяваща свети Иван Рилски като отшелник. Третият подарък беше разсад от 33 маслодайни рози от Казанлък.

И когато стане въпрос за подаръци, един български управник изпъква с жеста си.

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев подари 200-килограмово великденско яйце на папа Бенедикт XVI. Подаръкът от българската делегация обаче не успял да влезе в стаята поради размерите си. Великденското яйце е високо над 2 метра. То е изработено от Георги Андреев и майстори от пловдивско ювелирно студио. Завършването му е отнело две години, а 15 бижутери са участвали в сглобяването му. Великденското яйце е изработено от иноксова стомана и има златно покритие. Обсипано е с кристални камъни в цветовете на дъгата. Яйцето се състои от 11 сектора под формата на ромб, в средата на който има вписан кръст. В кръста са вплетени символите - цвят, сърце и четирилистна детелина. Целият ансамбъл символизира 12-те апостоли. На върха на яйцето има кръст. В диагоналите на скулптурата са пръснати 2000 рубиненочервени кристали.

Впоследствие яйцето беше обявено за №3 най-странен подарък за папата. Начело е дар от 20 галона бира от немски епископ за 80-ия рожден ден на главата на Римокатолическата църква. Вторият най-особняшки подарък е от принц Чарлз - сервиз от 12 десертни чинийки. Следващите в класацията са кормило от "Ферари" от президента на компанията, айпод с мексиканска музика от една мексиканска телевизия и дискове с кънтри от Джордж Буш.

Връзките между Ватикана и българската държава започват от IX век и продължават до наши дни.

Това се потвърждава от изложба, която преди време беше представена в Българския културен институт във Виена "Дом Витгенщайн". Тогава бяха показани общо 53 табла с фотографии, документиращи връзките на български политически и религиозни лидери с папските институции. Става въпрос за документи и регистри от тайния архив на Ватикана, ръкописи от Апостолическата библиотека във Ватикана и архивите в Дубровник, сред които и писма между Ватикана и редица български царе - Борис I, Калоян, Иван Асен II и Иван Александър.

В периода между XVI и XVIII век католическата църква изпраща мисионери по нашите земи, които успяват да привлекат последователи.

Един от периодите на най-силна връзка между папата и българската държава е по време на управлението на цар Калоян. С цел да получи императорска титла от Светия престол той влиза в кореспонденция с папа Инокентий III. В края на 1199 г. Калоян получава писмо от папата, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

Година по-късно е изпратен кардинал Лъв, който коронясва Калоян за rex Bulgarorum et Blachorum, правейки го единствения български владетел с католическата титла "крал". По този начин Калоян сключва уния (от лат. - съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.