Лили обяви Парцалев за най-великия българин

Примата поръчва на Георги Чапкънов статуетка на незабравимия комик

Той не се даваше на никой, включително на ДС, спомня си с умиление Чапа

"Големият Парцалев не се даваше на никой, не само на ДС, на никой не се даваше. Бяхме приятели и много се зарадвах, когато Лили пожела да го направя на статуетка. Тя се прекланя пред Парцалев, пък аз пред нея се прекланям. Ангел е тази жена".

Това сподели пред "България Днес" скулпторът Георги Чапкънов, който на вчерашния ден подари статуетка на комика Георги Парцалев на примата на родната естрада Лили Иванова, която сама пожелала ваятелят да сътвори.

"На този ден (16.06. - бел. авт.) е роден безсмъртният Георги Парцалев, когото имах щастието да познавам лично! От съвместната ни работа разбрах, че великият актьор е и велик човек! Преклонението ми пред актьора и човека ме накара да помоля големия български скулптор Георги Чапкънов да го обезсмърти в статуетка, която се намира в моя дом! Поклон пред големия Георги Парцалев!", написа естрадната прима по-рано и сподели снимката на статуетката от Чапа.

За Лили Парцалев е най-великият в тази държава. По-голям фаворит не е имала. "Той можеше да играе всичко - можеше да играе принц, граф, просяк, селянин. Всяка роля играеше перфектно", казва в интервю знаменитата певица. Тя нарича своя събрат по дарби "невероятен талант, истински бохем и аристократ по душа".

Самият Парцалев пък приживе също се изказваше ласкаво в пресата за Лили. "Тя ме разбира без думи. Има чувство за хумор и е много концентрирана върху работата си. Няма приятели, защото също като мен е била често предавана. Но Лили е прекрасен и щедър човек. Караме се само за това кой да плати сметката, но тя не пие алкохол и яде малко като врабче. Така че я надвивах в тази битка с келнерите".

Въпреки добрите чувства един към друг през 1968 година естрадната прима върнала снимка с автограф на актьора след скандал. Парцалев бил много учуден, когато получил по пощата обратно черно-бяла снимка, датирана от 13 ноември 1968 година с посвещение: "На Лили с много обич и пожелание за много щастие! Твой Жоро!". След като се сдърпали на едно участие, Лили Иванова му я върнала. След това обаче двамата се сдобрили.

"Никога не съм го чула да коментира другите. Шегуваше се само със собствените си недостатъци. Беше наблюдателен и чувствителен. Не му беше лесно, защото знаеше, че другарите не му прощаваха таланта и това, че е различен от тях", споделяла е след случката Лили Иванова.

И да, никой от властимащите не простил таланта на големия Георги Парцалев и в спомените на приятелите му. Именно последният иконом Петър Брезицки разказа преди време пред "България Днес", че актьорът е знаел, че го следят, още от първите години, когато е създаден Сатиричният театър. "Никога не сме обсъждали това. Само ми даваше знаци да не говоря по теми, които могат да ми навредят. Живееше с майка си и баща си, грижеше се за тях. Аз помагах. Като отивах сутрин, пазарувах. Баба Веса готвеше. Баща му беше с три инсулта и нямаше как да помага в последните години. Може би родителите му са знаели, че го следят, но се бяха примирили. Синът им беше обичан от народа и трън в очите на управляващите".

"ДС три пъти прави опит да вербува Георги Парцалев. Доносите на колеги и "приятели", различната сексуалност, любовта на сцената и липсата й извън нея го превръщат в трагична личност. Но ние сме така, актьорите. Повечето комици сме тъжни в живота". Това споделяше пред вестника и покойната Госпожа Стихийно бедствие за Парцалев - Стоянка Мутафова. Двамата бяха добри приятели.

Актьорът, за когото през годините говорят какво ли не, всъщност никога не казва нито една лоша дума за никого. "Той беше страхотен джентълмен. И в същото време същинско дете. Виждаше, че аз съм на диета - круша, варено яйце и орехи - и на другия ден ядеше същото. Не ламтеше - до края живееше под наем, нямаше нито кола, нито вила. Затова пък имаше огромна библиотека, четеше постоянно. Аристократичен, с благородни жестове, винаги плащаше сметките на цялата компания. Не прекаляваше с алкохола. След концерт сядахме в бара на Новотела - едно уиски и шест чаши вода за разреждане. Нищо повече. Приказки, смях. И така до пет часа сутринта - ставаше, обличаше балтона, замяташе червения шал и го откарвах с моя автомобил до тях. Чувството му за хумор беше уникално, въпреки че винаги е бил тъжен, тъжен, тъжен. През последните му дни в Правителствена болница ми викаше: "Лоти, тук лежи патриарх Максим - Божи човек, пък и той с жлъчка", върна лентата в спомените си за великия Парцалев и Латинка Петрова, която няма ден без да се сети за големия си приятел, който си отива малко преди избухването на демокрацията.