Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели: Безкрайно далеч сме от истинската свобода

Това да си начело на писателите не те прави автоматично талантлив

Кой е той

Боян Ангелов е роден в Панагюрище. Завършва философия и българска филология в Софийския университет. Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. "Читалище". От края на 2012 г. е директор на издателство "Български писател". От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.

- Г-н Ангелов, успяхте ли да изпълните всичко, което си бяхте поставили за цел като председател на съюза на Българскитеписатели?

- Невъзможно бе да осъществим всички цели, които си бяхме поставили, тъй като две важни причини станаха почти непреодолимо препятствие. Първата се състои във факта, че Съюзът на българските писатели не получава държавна субсидия, макар и да изпълнява културни функции, присъщи на държавата. Без да сме си поставяли политически цели и да извършваме политическа дейност, не сме преставали да се борим за съхранението на българската идентичност и направеното в тази посока не е за подценяване. Ако се постави на обществена дискусия проект за национална доктрина, нашият Съюз би могъл да направи редица обосновани предложения. Уверени сме, че най-голямата ценност на нацията ни е българският език с необозримите му диалектни разновидности, със създадената през вековете блестяща писменост, книжнина и литература. За съжаление, вече три десетилетия не се приема Закон за съхранение и използване на българския език и писменост и това води до усложнения в международен аспект. Казусът със Северна Македония би се разрешил в наша полза много лесно и бързо, ако беше приет такъв закон. Затова една от най-важните ни задачи е да въздействаме за ускореното обсъждане и приемане на такъв закон, заложен в самата Конституция.

- Какво ви разочарова, какво ви обнадежди?

- Разочароват ме предателството и безотговорността на единици, но ме обнадеждават благородството и високият талант на стотици писатели. С радост бих споменал имената на много от тях, ала това е невъзможно, защото членовете на СБП са над 800 и всеки от тях има свои виждания за света, притежава ясни естетически концепции, но и дълбока ранимост. Тези писатели са словесни магьосници и аз не преставам да им се възхищавам.

- С какво не успяхте да се справите?

- Не съм си поставял за цел да превърнаСБП в трамплин към изграждането на професионална кариера. Доколкото съм успявал, дори съм се опитвал да спирам подобни желания и на мои колеги. Нашият съюз е гражданско сдружение и намирам неговата значимост именно в търсенето на възможности за творчески изяви, за материално подпомагане на възрастни и болни колеги. Правим това според силите си и благодарение на щедри и безкористни дарители. Радвам се, че в самия съюз съществуват практики по-заможни колеги да подпомагат нуждаещите се писатели.

- Председателското индулгенция за талант и известност ли е?

- Това място отдавна не носи никакви привилегии. В тоталитарните години е било съвсем друго, но сега... Горко му на онзи, който мисли, че като председател на СБП ще стане по-талантлив. Казано на полушега, понякога се чувствам като мюре, събиращо към себе си разнокалибрени изстрели от различни посоки. В същото време председателското място изисква справедливост, самовзискателност и голяма отговорност, тъй като за почетен председател на съюза е избран Иван Вазов, а председатели са били Кирил Христов, Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Стилиян Чилингиров, Людмил Стоянов, Димитър Димов, Георги Джагаров, Николай Хайтов... Да изброявам ли повече?! Съвсем не е лесно да си в сянката на такива литературни величия.

- От предишния председател, покойния Николай Петев, остана наследство с "продънен покрив", счупени прозорци, дупки по стените, вода в основите и лоша слава. Успяхте ли да преобърнете нещата, дори и във физическия смисъл на това?

- Много се изприказва за някакви грабежи и какво ли не още при мандата на Николай Петев. Тези приказки са силно преувеличени. Мина прокурорска проверка, която не отчете големи нарушения. Справедливостта изисква да признаем, че при мандатите на покойния Николай Петев беше построен почивен дом в Созопол, направи се ремонт на станцията в Хисаря, а в съюза дойдоха свежи пари, които го опазиха от банкрут. Ето защо трябва да се погледне още по-назад във времето, когато СБП загуби сградите си на ул. "Ангел Кънчев" щ3 и щ5 - едни от най-красивите в София - при "недоизяснени обстоятелства". Съюзът се е отказал от стопанисването на приказни почивни станции и творчески домове с техните имущества в Рила и Родопите, имуществата им също са изчезнали по неведоми пътища. Или пък да попитам къде са отишли стотиците картини, подарени на СБП от най-известните български художници? Бих добавил само, че през моето председателство Управителният съвет и аз не позволихме да бъде продаден и сантиметър от имотите на съюза, макар болшинството от тях да се нуждаят от спешен ремонт.

- Престижът на писателите през годините бе сринат. Какво направихте в това отношение?

- Той се срива нарочно и целенасочено с помощта на сили, които не искат да съществува българска литература, а да има единствено литературни послушковци, безотечествени ренегати и отцеругатели. Държавните електронни медии усърдно работят в тази насока. Все по-трудно е член на нашия съюз да се появи в предавания на обществената телевизия и националното радио. Съществува черна, безогледна посткомунистическа цензура, упражнявана от персони, натрупали завиден стаж през тоталитарните години.

- Някои хора, които недолюбват явно писателското съсловие, открито наричаха съюза "тоталитарен". Успяхте ли да ги убедите в обратното?

- Казвал съм много пъти, че в десетилетията преди 1989 г. Съюзът на българските писатели е отказвал държавна субсидия, защото се е самоиздържал от своето издателство "Български писател" и от изданията си: списанията "Септември", "Пламък", "Съвременник", "Славейче" и вестник "Литературен фронт". Без да отричам някои тоталитарни напъни да се заглушава свободното слово и да се държат вън от съюза талантливи писатели, през това време бяха създадени безсмъртни творби. Днес табута, забрани и бариери не съществуват. Изпитвам радост, че сме общност с любопитен възрастов диапазон. Най-младият наш член - Антон Атанасов, е на 21 години, а най-възрастният - Виктор Барух, наскоро навърши 100 години!

- Твърдите, че "няма свобода наполовина и наполовина любов". Свободни ли сме днес да пишем и говорим, г-н Ангелов?

- За голямо съжаление безкрайно далеч сме от истинската свобода. Безчовечното социално разделение отчуждава хората, а бездната между свръхбогатите и нещастно бедните става все по-дълбока. Властимащите нехайничат и човешкото отчаяние се превръща в естествен начин на живот. Дали някога ще ще настъпи истинска свобода, зависи и от нас. Тя започва от събуждането на моралното ни съзнание, което ражда духовната разкрепостеност. За нея граници и окови все още няма открити.