Баща ми и майка ми се женят два пъти

Синът на Апостол Карамитев – Момчил, в най-личното си интервю

Правят го веднъж на сцената като Ромео и Жулиета, след това в гражданското

- Г-н Карамитев, преди дни се навършиха 100 години от рождението на майка ви Маргарита Дупаринова. Тази година как отбелязахте датата?

- Помислих си, че 100 години не са малко! Името на майка ми е свързано с традициите на най-добрата драматургия и незабравими творци като Олга Кирчева, Марта Попова, Ирина Тасева, Константин Кисимов, Владо Трендафилов, Кръстьо Сарафов, Моис Бениеш, Масалитинов, Димитрина Гюрова, Бабучкин, Музенидис и много други. Представих си всичките й изпълнения, хората, работили с нея, отзиви и конфликти, за кое по-напред да разкажа? На всеки неин рожден ден се чуваме със сестра ми и тя все ми казва да изям един сладолед, както обичаше нашата майка да ни води да ядем сладолед на празника й. Имахме и едно сиамско коте, което живееше с нея, и тя и на него му даваше сладолед в купичката. Знаете ли, майка ми не признаваше нищо по-важно в живота си от театъра. Това започва от училище, когато ги водели на театър в един зимен ден. Когато пиесата започнала, първото нещо в тъмнината, което мама видяла, било червено пламъче. Това толкова я възхитило. А имайте предвид, че това се случва по времето, когато България е след две национални катастрофи, земетресенията в Чирпан и Пловдив и зараждащият се нихилизъм в българското общество. И това пламъче преобърнало нейните представи за живота, а тя решила да се посвети на този "друг" свят. И всъщност какво му трябва на човек - малко топлина.

- Каква е истината за любовта между родителите ви? Ще напишете ли книга за нея?

- Някой ден и това ще стане. Те се запознават в театралната школа към Народния театър по време на репетиции на една испанска пиеса. Майка ми признаваше, че още на първата им среща е била впечатлена от присъствието на баща ми, а той с възхищение признаваше, че не бил виждал такива изразителни очи като нейните. После идва пиесата "Ромео и Жулиета", в която играел само баща ми. Майка ми много искала да бъде Жулиета и дори кандидатствала пред художествен съвет да й разрешат. След много репетиции й дали ролята. И точно тогава те двамата сключват два пъти брак - един път на сцената, играейки в пиесата той Ромео, а тя Жулиета, и после в гражданското.

Това го казвам за първи път. Иначе връзката им беше подложена на много изпитания, защото са се месили много хора в отношенията им. Това са били техни колеги, обожатели и на единия, и на другия, непознати и познати личности. Въпреки това тяхната връзка остана силна до кончината на Апостол Карамитев. Макар че винаги е имало завист, но и възхищение, любопитство, но никога не видях безразличие.

- Майка ви наричаше баща ви "светец, който скоро няма да се роди на тази земя". Тя самата какъв човек беше?

- Вярно е, че се държаха с баща ми като със светец. Когато завършваха абитуриенти, задължително идваха под нашите прозорци и пееха или някоя песен от филм с баща ми, или реплики от "Специалист по всичко" например. А татко им даваше пакет от своите цигари и им се радваше. Баща ми знаеше горчивините на раздялата и изневярата. Той умееше да щади хората, които го обичаха. А майка ми имаше неописуем интерес към пътуванията. Имаше някакъв приключенски дух в нея, все разказваше с много чувство къде пътувала, какво видяла, как храната била различна, как хората се движели, "колекционираше" различни диалекти, походки, поговорки, имаше огромна колекция от рецепти за домашни ястия от цялата страна, та дори и от чужбина. Така също се интересуваше от хората. Гледаше ги и се учеше по свой начин от всеки по нещо ново за нея. После, като навлязох и аз в нейната професия, разбрах, че това много й е помагало в работата. Тя също имаше особено чувство за справедливост и не съм я виждал да "миткосва", докато живеехме всички заедно. Но те и двамата си знаят най-добре колко е било "лесно" да се запази семейство с двама популярни личности.

- В началото на брака им с баща ви тя ли е била по-популярната от него?

- Да, те се допълваха и си помагаха в анализирането на ролите, на авторите, пък дори и на режисьорите. За да успее човек в тяхното време, когато нямаше толкова много информация, интернет и видеоканали, беше нужно човек да има близък съратник, другарче, на същата вълна, на подобно образование, на еднакви цели и професионални дадености и способности.

- Родителите ви се справят сами с отглеждането ви с вашата сестра, липсвало ли ви е нещо?

- Доколкото можеха, се справяха, да. Имаше период, в който имахме жена, която помагаше в домакинството, след това се гледахме сами със сестра ми. От малки се научихме да чистим, да се перем, да мием чинии след храна, да ходим на пазар, да смятаме колко харчим за покупки, да бъдем сами, без да има някой специално да ни гледа, да ни готви и да ни разказва приказки или да ни обяснява домашните. Ходехме сами на училище, те не ни водеха. Баща ми държеше да бъдем самостоятелни.

- След кончината на баща ви в интервюта майка ви казва, че нищо не е в състояние да я принуди да погледне трагично на живота. Напротив. Откъде е черпила този висок дух според вас?

- Да, вярно е, че колеги са я изкарвали на количка на сцената да играе своята Жулиета. Имаше висок и силен дух!

- Вие, г-н Карамитев, с какво се занимавате в момента?

- Подготвям две новели, написани от Сергей Комитски. От няколко години работя и по няколко теми, свързани с нашата, българска средновековна история. Имам и други проекти. Вече съм в България и открих много свои стари приятели и съученици.

- Успяхте в начинанието зала в Народния театър да бъде наречена на името на вашия баща и благодарение на нашия вестник, който поде подписка. Ходихте ли да гледате колегите си и какво ви впечатли?

- Да, много съм ви благодарен, че отразихте това важно за мен събитие. Благодаря ви отново! Ходя няколко пъти вече и се възхищавам на качеството на професионализма на моите колеги.

- Как преминахте етапа на пандемията?

- Изкарах този грип, не ми беше приятно, но благодарение на д-р Ангелова успях да го изкарам вкъщи, не направих усложнения и сега имам много антитела. Не мисля, че след като съм го изкарал, е нужно да се имунизирам, така ми обясниха специалисти имунолози. За страх не ми се говори. Не се страхувам, но мисля, че със страха се спекулира, за да има икономическа печалба. Това повече ме притеснява от самия грип.