Лечителката Стойка Митева: Колбасите са най-вредната храна!

Те разболяват, водят до агресия и тикове

Коя е тя

Стойка Митева е магистър-специалист дефектолог, педагог, соматопед и логопед. Лечителката се занимава с мануална и хранителна терапия. Притежава сертификат за работа с биорезонансна апаратура, чрез която диагностицира и детоксикира пациенти. Митева има десетки случаи на излекувани деца и възрастни и с аутизъм, заекване и тикове. Включена е в енциклопедията "Бележити българи на съвременна България".

- Г-жо Митева, лекувате успешно витилиго без лекарства. Как става това?

- За всеки пациент методологията за лечение е различна. Започнах да се интересувам от заболяването, когато синът ми се разболя от него преди години в казармата. Понеже имам диплома за соматопед, т.е. имам способност да намирам симптомите на заболяванията, реших да се опитам сама да помогна на детето си. Работих дълги години с проф. Стефан Мутафов, който е академик на Нюйоркската академия на науките. С негова помощ попаднах на информация за това заболяване и се заех първо да премахна причините, а след това и следствието от болестта върху тялото на отрочето ми. Благодарение на това за по-малко от година го излекувах. Оттогава имам успешно излекувани много деца и възрастни.

- Знам, че за много от хората, страдащи от витилиго, това не са просто "неприятни козметични дефекти", а истинска трагедия.

- Да, това е вярно. Пациентите, които идват при мен, първо се нуждаят от психологическа помощ. Това не е козметично заболяване, то е на психическа основа. Най-тъжното е, че при мен идват и 3-годишни деца, вече болни от витилиго.

- С малките пациенти по-трудно ли е?

- Децата са специална категория! Юношеството е период, в който децата се отделят от семейството, формира се личността им, започва процесът на самоутвърждаване. Всяка пъпка е трагедия. И ако в тази възраст се появи някакъв проблем, не всяко дете е готово да се изправи пред външния свят. Работата с децата, разбира се, се провежда чрез родителите, като се използват определени подходи, отчитайки психологическите характеристики на всяко едно дете. Има деца екстраверти - активни, общителни. При тях реакцията към болестта може да се прояви като агресия, глад за "лоши" компании. Децата интроверти са точно обратното.

- Как приемате общоприетите начини за лечение на витилигото?

- Не признавам техниката на изгаряне. При нея кожата се маже със специален препарат, който повишава чувствителността й към слънцето. Грубо казано, рисуват мишена за слънцето и се опитват да предизвикат произвеждането на пигментите. Но при витилигото по принцип не се изработват в организма тези пигменти! Постига се най-обикновено изгаряне. Мога да приведа един прост пример. Имате дупка в оградата, която трябва да бъде затворена. В ход са всички съществуващи подръчни средства: пейки, маси, различни подпори. Всички сили се хвърлят да се запуши тази дупка. По същия начин започва да се държи и организмът: напълно се мобилизира, фокусира се върху мястото на изгарянето, стреми се да "затвори" тази "дупка", даденото петно. Всичко това провокира организма към още по-лоши моменти, към по-голямо разпространение на депигментацията.

- Вие как се справяте с витилигото?

- С диета, прилагам и терапия с алкална йонизирана вода. Основното нещо са търпение и издръжливост. По време на приемането на лечебните средства да не се консумират пържени, мазни, пикантни, пушени храни, колбаси, мляко, сладолед, газирани напитки, вносни продукти, пълни с консерванти, домати, патладжани, говеждо месо. Чипсове, кола и т.н. - тези храни са абсолютно забранени! Ако не се спазва диетата, всички други методи на практика са безполезни. При някои хора проблемът е по-скоро психологически, отколкото физически, затова с тях започваме да работим в посока психокорекция. При други пък ефективна е акупунктурата, а за трети са подходящи различни мазила на билкова основа. Лечението е комплексно и напълно индивидуално. Вярвам много в храненето според кръвната група, защото витилигото е проблем отвътре навън към кожата, а псориазисът е обратното - проблем отвън на кожата, който влиза "навътре". И с двете неща съм се справяла успешно.

- Кое е най-отровното в храната ни, г-жо Митева?

- Колбасите! Изключително вредни са за всички. Консумирайки ги, хората стават не само по-агресивни, но са и по-податливи на тикове, заядливост, грубости.

- Стресът опасен ли е?

- Когато един организъм е здрав, той не се поддава на стреса. Има ли отрови в него, затлачване, необработена храна, всичко във външната среда, което е "различно", може да му се отрази като болест на всякакво ниво.

- Прилагате и нов метод за диагностика - квантовият анализ, чрез който диагностицирате.

- Да. Този апарат интегрира в себе си медицина, биоинформатика, електронно инженерство и други съвременни науки, с които дефектологията си взаимодейства. Машината отчита и анализира магнитното поле на човешката клетка и дава информация за здравния статус на организма и проблемните зони в техния най-ранен стадий. Само в рамките на минута от дланта на детето или възрастния човек получаваме повече от сто показатели за тяхното здраве и се отчитат най-ранните признаци на клетъчна промяна в организма и тъканите. Дори да има единични клетки с патологични промени, квантовият анализатор може да улови промените на тези клетки и да прогнозира болестта, като по този начин дава възможност да предотвратим различни хронични заболявания при увредените деца или възрастни хора. Използвам и т.нар. "тъмнополеви" микроскоп за изследване на жива капка кръв. Имам и апарат, който показва дълбочината на увредената кожа.

- Минахте ли коронавируса?

- Нашето семейство не се разболяхме, но навреме си поставихме ваксини.

- Занимавате се и с корекция на говора на неговорещи, трудно говорещи, заекващи и деца аутисти.

- Да. Трудните хора и деца са моите пациенти. Методите, с които работя, са комплексни и проверени с годините. А те включват: първоначален хранителен режим и екстрактна терапия, последвани от мануална терапия, стимулиране на зони и органи на болния и корекция на говорните проблеми. Понякога този процес продължава с месеци, но макар и толкова бавно, болният започва да се съвзема. Повече от сто програми за всеки отделен случай имам, докато накрая човекът не започне да изрича буквичка по буквичка името си. Имам и документация за всеки един случай със снимки и отзиви на самия болен. Дългогодишните ми наблюдения показват, че броят на децата с вродени и придобити увреждания расте непрекъснато. Затова, като дойде при мен страдащ човек, лекувам не само кожата му например, но и организма и психиката. Залогът за успех е и в самия болен, който трябва да вярва, че ще победи болестта.