Хари Хараламбов, председател на Регионална съюзна организация – София, към Съюза на незрящите: Слепите искаме говорещи машини за гласуване!

В момента вотът за нас не е таен, личен и пряк, а всичко е в ръцете на придружителите 

Машините за гласуване да говорят и да имат възможност да се свързват със слушалки.
Това призова пред "България Днес" Хари Хараламбов, председател на Регионална съюзна организация – София, към Съюза на слепите.
На вчерашните извънредни парламентарни избори незрящите хора у нас за пореден път се сблъскаха с трудности при даването на своя глас.
"Основният проблем при хората с увреждания е достъпността, но тя донякъде се компенсира с подвижните избирателни секции. Макар че някои хора не приемат това разделение, тъй като там няма машина. При незрящите хора сега проблемът е сходен с този, който беше при бюлетините. При преминаване на по-високо технологично гласуване можеше да се помисли машините да разполагат с гласов софтуер. С такъв са телефоните и компютрите, които използваме. Може при натискане на определено квадратче да се казва името на партията или кандидата. За да се запази тайнството на вота, може да се използват слушалки, но трябва да има изход за тях на машината. Това ще е много удобно. За нас като равноправни граждани трябва да се помисли как да гласуваме", коментира пред вестника Хараламбов.
По негови думи преди две години от Съюза на слепите е изпратено писмо до Централната избирателна комисия с искания за промяна, но до момента няма никакъв отговор.
Единствената възможност в момента слепите граждани да гласуват е това да се прави с придружител. Но се оказва, че има много подводни камъни, които могат да опорочат вота.
"Да имаш придружител по време на гласуване е противоконституционно, защото няма никакъв контрол. По закон гласуването е тайно, пряко и лично, а с придружител не е нито едно от трите. Вярно, че в момента това е единственият възможен вариант. Защото не им е хрумнало нищо друго. Макар че вариант е и слепите да не гласуват изобщо", заяви с разочарование председателят на софийската организация на незрящите хора.

Хараламбов добави, че слепите хора често се питат дали има нужда изобщо да влизат в тъмната стаичка или зад паравана.
"Слепият казва на придружителя: "Гласувай за еди-кого си", и той гласува. Машината издава разписка, но тя се пуска в урната и няма копие. Така слепият не може да си я запази и да я покаже на трето лице, за да види дали правилно и според неговите указания е гласувано. Няма гаранция, че придружителят прави това, което иска избирателят. Много хора ще си кажат: "Ти нали си избираш придружител, на когото имаш доверие". Не казвам, че ще ме излъже, но пред другите граждани този проблем не стои. На тях изобщо не им се налага да търсят придружител. Въпросът не е само в доверието. Може по неволя придружителят за сгреши и нищо не може да се направи, за да се оправи. Дори няма да разберем. Гласът ни е изцяло в гласовете на придружителя", каза още Хараламбов.

Хората със зрителни увреждания изпитват и затруднения в намирането на придружител, което се оказва, че понякога не е никак лека задача.
"В закона е записано, че един придружител може да придружи не повече от две лица. Но това може да бъде установено едва след гласуването, по време на избори няма как да стане. Политиците гледат нещата от своята гледна точка, от параноята, че някой може да краде гласове. И са си казали вероятно, че 2 не е толкова страшно, колкото 10 например. Затова тази мярка не е защитна, а ограничителна за нас. Понякога не достигат придружители. Не е чак толкова лесно - от другия край на София да дойде, а и той трябва първо да си гласува. Освен това неделя е, може да има планове за работа или почивка. Намираш твой приятел от квартала, но той вече примерно е помогнал на двама и не може да ти съдейства", коментира мъжът, който е завършил средно образование в специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов" във Варна.

Той призна, че в началото на демокрацията е било с една идея по-лесно.
"Имаше бюлетини по цветове и бяха наредени на купчинки. Показваха ги по ред коя е синя, червена, зелена и така нататък. Човекът, който ти обяснява, излиза, ти започваш и вземаш от купчинката. В такъв случай гласуваш почти сам, само с известна помощ. Когато дойде интегралната бюлетина, стана по-цивилизовано, но не и за слепите. И всичко премина в ръцете на придружителя. Сега положението е такова, че слепите могат да бъдат сигурни единствено в това за кого са искали да гласуват, но не и в това дали са гласували точно за него", завърши с нотка огорчение Хараламбов.