Героят от САЩ '94 Илиян Киряков: В Америка играхме в адска жега

Тогава за първи път видях пръскачки на скамейките, с удоволствие се сещам за световното

Жегите в Америка по време на провеждащото се в момента Световно клубно първенство са често коментирана тема във футболните среди. Мачовете се играят при изключително високи температури и влажност на въздуха, а това създава проблеми за играчите. Същото е преживявал вече героят от САЩ '94 Илиян Киряков, както и останалите му съотборници от Пеневата чета. Преди точно 31 години те донесоха неописуема радост на целия български народ, като мачкаха противниците си по време на световното първенство. Накрая се завърнаха с бронзовите медали - спомен, който ни топли и до днес. На утрешната дата - 5 юли, отстранихме Мексико след паметни дузпи и така се класирахме за четвъртфинал с Германия.

"Винаги е голямо удоволствие за мен да си връщам спомените от американското лято", признава пред "България Днес" Киряков. "Помня като бяхме в Далас, леле, уникална жега беше, може би към 50 градуса температура. Навсякъде ходехме по къси гащи и тениски. Нямам спомен тогава по време на мачовете да е имало почивка за освежаване с вода, както е сега. Тогава обаче за първи път видях пръскачки за вода, монтирани на резервните скамейки. Вече за мача с Мексико температурата падна с 20 градуса надолу и беше по-добре", сеща се Кирячето, който остава като един от най-сърцатите играчи в схемата на легендарния Димитър Пенев.

"Сега нашите футболисти все се оплакват, че са много изморени от 30 мача на сезон. Чудя се как тогава издържат големите играчи, които гледаме по телевизията, с по 100 мача и без почивка. Как успяват да водят подготовки, да играят дълги първенства, купи, Шампионска лига, а сега и Световно клубно", изумява се 57-годишният Киряков.

"Когато ме видят на улицата, понякога хората ме разпознават и заговарят. Но е тъжно, че има и такива, които все оплюват някои от нас от американското лято. В Русе например ме спря един и ми каза: "Киряков, вие сте туморът на българския футбол". Чудя се как може да има такава злоба", добавя роденият в село Лесичери защитник. А на въпроса кой е любимият му мач в цялата кариера, отговаря, без да се замисля: "Когато обърнахме Германия от 0:2 до 3:2. Този мач мога да го гледам още 100 пъти и няма да ми омръзне".