Като няма резултати, има веселие
Найденов изгря най-силно на футболния небосклон през 2019 година около скандалите с Васил Божков и разследването на хазартния бос за организирана престъпна група за изнудване, длъжностни и корупционни престъпления. Финансовият благодетел на ЦСКА 1948 никак не е долюбван от феновете на ЦСКА, след като създаде отбор със сходнo име, претендирайки, че това е истинският армейски клуб.
Найденов е поредната колоритна личност във футбола ни, но такива има немалко количество. Христо Крушарски е в полезрението от години, след като ръководи "Локомотив" (Пд) и също има пиперлив понякога език. Нищо чудно, след като е приятел на вездесъщия и оставащ безсмъртен в спомените Иван Славков. "Всички казват, че съм пияница. Да, такава ми е физиономията. Всеки ден се гледам в огледалото" - изречения, в които е изречено само едно от откровенията на президента на пловдивското "Юве". "Въобще не ме интересува какво гледат футболистите, да си гледат работата, а аз ще си говоря каквото искам. В моите цитати, ако гледате подтекста, ще разберете какво съм искал да кажа", подсеща още Крушарски.
Понеже "Ботев" (Враца) е общински отбор, шефът на клуба реално е кметът на града Калин Каменов. Преди време той се сби с треньора на "Черно море" и национален селекционер тогава Илиан Илиев. Срещата приключи при резултат 3:2 за "моряците" след драматичен развой с две дузпи в тяхна полза, както и два отменени гола за домакините от Враца в края на мача. Това "взриви" обстановката на стадиона във Враца, като се стигна до физическа саморазправа между Илиан Илиев и Калин Каменов. Най-култовото в случая бе, че Каменов побесня заради съдийството, а самият той е член на Изпълкома на БФС - на практика той не бе доволен от система, в която е водеща фигура.
По-възрастните фенове на най-популярната спортна игра да не забравят и колоритните личности от 90-те години на миналия век, повечето от тях кредитни милионери. През късната есен на 1989 година Атанас Атанасов-Кеби става първият футболен президент, след като поема издръжката на "Спартак" (Варна). По-късно бе шеф на "Берое" в "А" група и на "Черно море" във втория ешелон. Във "В" група ръководи "Локомотив" (Каспичан) и за кратко "Вихър" (Вълчи дол). Той дори не крие футболните си "сделки" от миналото. "Давам 50 000 лв. на "Казанлък" да бият "Хасково" и 27 000 лв. на "Търговище" да паднат в нашия мач. В "Казанлък" обаче обещали по един апартамент на 4-ма играчи, ако паднат. Така и стана. Върнаха ми парите, но тези в Търговище изгоряха, защото ангажиментът беше спазен 1:5. Платих 10 000 лв. премия на "Несебър" да победят "Силистра" в последния кръг, защото "Черно море" играеше във Видин и при успех влизаше в "А" група. "Несебър" повежда 1:0 и чувам по радиото - 2:0 за "Бдин" във Видин, 4:0 и викам на "Несебър" - давайте мача на "Силистра", поне те да влизат. Ония куците само изравниха и срещата завърши 1:1. Така "Добруджа", които никой не ги слагаше в сметките, биха навън и влязоха. В Стара Загора отидох 1991 г и бях президент на "Берое" 4 години. Идва "Левски", ще стават шампиони. Победихме ги 2:1 с голове на Гошо Гинчев и Димитър Трендафилов, които после ги продадох на "Левски" за 120 000 долара. Лафчис плати. След 2 кръга играем с ЦСКА в София. Идва Валентин Михов с предупреждение да не ги бием. "Берое" бръмчи от футбол, но не ни трябват точки, 5-и, 6-и сме. Казвам на треньора Петко Петков, така или иначе ще ни бият, със съдии, с картони. Той отговаря, прав си. Пусна резервите и паднахме 10:2, мръсници", е само един разказите на Кеби за онези времена.
Гриша Топалов е друг колорит от времето на ранната демокрация. Търговец с някои "чисти" сделки, който поема "Шумен" в онези години. После честно разказва: "Божидар Искренов-Гибона го уредих с Вальо Михов. На него и Пламен Гетов им дадох по 130 хиляди долара на ръка, за да дойдат в Шумен. Бях приготвил и 300 хиляди долара за Наско Сираков, но отказа. След това върнах Искренов пак в ЦСКА, а в замяна ми дадоха двама юноши - Антон Димитров-Пирожката и Викторио Павлов. Да, ама Гибона нещо започнаха да го освиркват на "Армията" и пак дойде при нас в Шумен. Гибона беше голям футболист, но и ми създаваше проблеми. Пилееше пари нагоре-надолу, не си плащаше сметките, та ходех да му ги оправям по града. Играеше и комар. По едно време започна да ми писва. Даже извиках жена му да го стяга, да влиза в ред. Той беше уникален футболист. Можеше да пие до сутринта а след няколко часа излиза, капва си няколко капки в очите и ги прави луди на тренировките".
Един от най-култовите футболни босове у нас е и Юри Галев. Класира тима от родния му Самоков в елита и на няколко пъти се завръща там, след като изпадане в "Б" група. Бизнесът на Юри Галев беше свързан най-вече с курорта Боровец, като преди години Галев владееше почти целия курорт. През нощта на 20 юни 2010 г. Галев е прострелян с пет куршума, след като се е връщал в родното си село Бели Искър, макар и в много тежко състояние, той е откаран в "Пирогов" жив. На 11-ия ден след разстрела умира в болницата. Галев не "цепеше басма" никому, дори и на мутрите... защото също беше бивш борец от школата на "Олимпийски надежди" и ЦСКА.
В тесни връзки с мутрите, но и "цапнат" в устата е и Пламен Тимев-Ганди, бившият сътрудник на Държавна сигурност, архитект, бохем и кредитен милионер, който прекара милиони през "Спартак" (Варна) и "Академик" (Сф). Той бе близък с Иван Славков и бе в обкръжението на Владимир Живков, сина на Тодор Живков. В самото начало на 90-те Ганди държеше дискотека "Ла Страда" в курорта Дюни, която бе толкова оборотна, че парите се изнасяха с чували. Но в една злополучна вечер Васил Илиев убива в нея човек, дръзнал да заговори гаджето му, след което настава екшън до сутринта, идва полиция, отряд за борба с масови безредици и дори прокурор. Но Ганди и екипът му успяват да покрият всичко, трупът е изнесен неизвестно и досега къде, а бъдещият бос на ВИС-1 остава незасегнат.
