Бащата на национала Георги Русев: Болест и контузия спряха Георги в Испания

Вярвам, че синът ми може отново да играе в Европа, казва таткото на родния национал

Кой е той

Росен Русев е баща на футболния национал Георги Русев, който блесна с красив гол със странична ножица при успеха над Грузия с 2:1 в последната ни световна квалификация.

Росен Русев е бивш национал по джудо. Признава, че е научил сина си на някои основни хватки, които му помагат и във футбола. Той е бивш главен съдия на Българската федерация по джудо. Притежава лиценз "А", който му дава право да съдийства на световни и континентални първенства.

- Г-н Русев, как започна футболна кариера на вашия син Георги?

- Георги беше само на 3 години, когато показа, че футболът му е на сърцето. Още от петгодишен започнах да го водя по стадионите, а когато беше на 7 години, го записахме в школата на "Берое".

- След победата над Грузия, при която се разписа и вашият син, съотборникът му Филип Кръстев заяви, че школите в България не полагали особена грижа за футболистите. При Георги какво беше отношението?

- Ние не сме имали проблеми в българските детско-юношески школи. В "Берое" треньорите се отнасяха към Георги добре, както и към всеки един друг юноша на клуба. До 12-годишна възраст синът ми играеше там, след което го взеха в "Левски". Не знам как са се отнасяли с Филип в "Славия", но при нас всичко беше наред. 

- Вие сте шампион по джудо и международен съдия. Показвахте ли му техники от бойния спорт, които могат да му бъдат полезни и в единоборствата на футболния терен?

- Аз съм му дал основата в джудото. Това е контактен спорт, а знаете, че във футбола има много единоборства. Познанията по джудо помагат на Георги. С мен са се свързвали треньори от "Берое" и частни футболни школи, за да обучавам деца на джудо елементи.

- В София Георги тренира в школите на "Левски" и "Септември". Разкажете за този период в неговото футболно израстване.

- В "Левски" Георги игра от 12- до 14 -годишна възраст и там спечели първият важен трофей - станаха шампиони на България за юноши до 15 години. След това имахме предложение от Румен Чандъров, собственик на академията на "Септември", който започна проект с школата "Дит". Разполагаха с база и всичко необходимо, за развитието на един футболист. Георги отиде в "Септември/Дит" и отборът стана първият носител на шампионската титла на елитната група до 17-годишна възраст. 

- Георги имаше престой в Испания - в "Елче" и "Хетафе". Какви са най-важните разлики във футболно отношение между България и Испания?

- Разликата, която е доста съществена, е в интензивността на тренировките, както и в начина, по който се изпълняват самите упражнения. Един пример: В Испания например играчите често изпълняват игрови задачи на тясно пространство. Това се прави, за да се научат да взимат бързи решения, когато са поставени под напрежение. Тук, в България, нашите треньори, като видят как се работи в чужбина, се връщат и започват да изпълняват упражненията. Но тъй като в самото начало на тясно пространство често се греши, те си казват: "От това упражнение нищо не става...". Аз съм на мнение, че ние си ги побългаряваме тези упражнения.

Не може да си представите в Испания колко много хора и деца тренират. И там има страшно много таланти, но треньорите знаят по какъв начин да ги развият.

- Защо Георги се завърна в България и не можа да пробие в Испания?

- Много хора не знаят подробностите и си мислят, че завръщането му е, защото не е успял да се наложи в Испания. Това не е така! Първата година той беше голмайстор за неговата възраст в школата на "Елче", но след това се завъртя поредица от лоши стечения на обстоятелствата. Докато Георги беше на Европейско първенство до 19 години, мъжкият отбор на "Елче" изпадна от второто ниво на Испания и отиде в третото. Цялото ръководство освен президента се смени. Имахме устна уговорка с предишното ръководство, че Георги ще почне подготовка с мъжкия отбор, но когато се прибра от европейското, новите треньори и ръководство го гледаха, сякаш не го познават. Пратиха го пак със същата възраст да се готви. Разочарованието беше голямо. След това рядко го пускаха да играе като титуляр. Това допълнително го натоварваше, тъй като той беше национален състезател и трябва да има самочувствие. 

- След "Елче" Георги отива да играе в друг испански клуб - "Хетафе". Как премина периодът му там?

- Георги премина във втория отбор на "Хетафе", който беше първи в третото ниво на Испания. Проблемът там беше, че треньорът нито го е искал, нито го е гледал. Просто спортният директор, който преди това беше в "Елче", много го харесваше и го взе в "Хетафе". Но се оказа се, че капитанът, който е любимец на треньора, е на позицията на Георги и логично, за нашето момче нямаше много шансове за игра.

- Какво друго повлия за трудния период в "Хетафе"?

- Хранителният режим. В период от около 3-4 месеца Георги се е хранил само с пилешко месо и със салати, за да поддържа тегло около 67 кг. В един момент ми каза, че не се чувства добре, постоянно се чувства отпаднал и на тренировка изпълнява упражненията "на инат", защото не му достига сила. След като направи кръвни изследвания, се оказа, че е получил анемия. Причината беше, че е ял само меса, които са бедни на желязо. Това беше страшна работа! От България му изпращахме лекарства... Възстановяването от анемия не е краткотрайно - минимум 6 месеца са нужни, за да се натрупа желязото. Докато се възстановяваше, имаше и допълнителен инцидент. Съотборник му влезе много грубо на тренировка с бутоните точно над ахилеса. Направи му разрез около 10 сантиметра. След като раната се инфектира, кракът му стана червен догоре и с балончета, пълни с вода. Наложи се веднага да отиде в спешен кабинет. Един месец не можеше да се оправи. След тази поредица от неприятности решихме, че явно в този период не му е било писано да играе в чужбина. Това бяха причините Георги да се прибере в България. Повечето хора не знаят тези подробности и си мислят, че се е отказал. 

- След като се прибира в България, Георги играе за "Септември", ЦСКА 1948, "Лудогорец", а междувременно прекарва и кратък период в швейцарския "Сион" Каква е равносметката за този етап от неговата кариера?

- След като Георги игра три години в "Септември", го продадоха на ЦСКА 1948. Последва трансфер в "Сион", където остана 6 месеца. Швейцарците го бяха пуснали под наем в "Лудогорец" за един сезон с опция за закупуване. След това в Разград искаха да откупят правата му, но не му предложиха по-добри финансови условия. Георги предпочете Швейцария и не се съгласи да остане "Лудогорец". Сега отново е футболист на ЦСКА 1948.

- Георги е на 27 години, златна възраст за един футболист, какви са целите които си поставя?

- Неговите цели винаги са били високи. На мен ми се иска да играе в силно европейско първенство и да стигне до Шампионска лига или Лига Европа.