Джордан Айб пред "България Днес": След "Ливърпул" в "Локо" (София) усещам отново глад за футбол!

Кой е той?

Джордан Айб е английски футболист, роден през 1995 г., който играе като крило. Юноша на "Уикъмб", той преминава в "Ливърпул" като тийнейджър и е определян за един от най-големите таланти на клуба.

Айб записва участия във Висшата лига и Лига Европа, като играе рамо до рамо със звезди като Стивън Джерард, Луис Суарес, Даниел Стъридж и Филипе Коутиньо. През 2016 г. е продаден на "Борнемут" срещу рекордните за клуба 15 млн. паунда, а днес започва нов етап в кариерата си като футболист на "Локомотив" (София) с амбицията да се върне към най-добрата си форма. Специално за читателите на "България Днес" Джордан говори за годините си в Ливърпул, работата с Брендън Роджърс и Юрген Клоп, трудните моменти в кариерата и новата глава в нея на стадион "Локомотив".

- Джордан, какви са впечатленията ти от България, откакто пристигна тук?

- Прекрасно е, наистина ми харесва. Разведоха ме из центъра на София, из клуба - чувствам се много добре. Понякога, когато играч отива в нов отбор, му трябва време да се установи. Аз се установих много бързо. Трябва да благодаря на всички в клуба - персонала, треньора и играчите. Времето, което прекарвам в България, е радост.

- Опитал ли си местни ястия?

- Още не, въпреки че излизах с момчетата на вечеря, за да се сближим, така че засега всичко е добре.

- Какво научи за българския футбол, откакто дойде тук?

- Научих за страстта. Независимо дали е в съблекалнята, на тренировката или на терена - интензивността е една и съща и това е нещо, което наистина харесвам. Няма значение дали мачът е добър или лош - най-важното е интензивността. Без упорит труд не можеш да стигнеш доникъде, независимо дали си най-талантливият или не.

- Има ли български думи, които научи, откакто пристигна?

- Да, знам, че не го казвам правилно - нещо като... започва с "чакай" (смее се). Знам също какво означава "добре" и "здрасти".

- Преди да се присъединиш към "Локомотив", какво знаеше за клуба и какво те накара да дойдеш на проби?

- Знаех малко за историята - че са играли в Европа. Но откакто съм тук, виждам, че това е голям клуб с много голяма история. Постиженията, които са правили в предишни години - дори преди да съм роден - са нещо сериозно. Благодарен съм, че съм тук - това е още една възможност да покажа качествата си. Чувствам се добре в Европа. Имаме цели - трябва да завършим сезона подобаващо, но има и неща, които искаме да постигнем през следващия сезон, като да продължим да надграждаме. Така че съм благодарен, че съм тук.

- Ти се присъедини към "Ливърпул" като тийнейджър и бързо започнаха да те смятат за един от най-големите таланти на клуба. Как се справяше с напрежението и очакванията към теб на тази възраст?

- Беше малко трудно, защото играеш с футболисти от световна класа - Суарес, Джерард, Стъридж, Рахийм Стърлинг, Коутиньо... Мога да ги изброявам цял ден. Но в същото време е смиряващо. Особено когато става дума за играчи като Джерард, които съм гледал още като дете. Да си на един и същи терен с тях ти дава увереност, че можеш да се справиш. Младите играчи, които идват или вече са в "Ливърпул", трябва да приемат това и да извлекат максимума.

- Какви са спомените ти от дебюта във Висшата лига срещу "Куинс Парк Рейнджърс", когато асистира за победния гол на Филипе Коутиньо?

- Асистенцията беше хубав момент. Това беше и последният мач на Джейми Карагър за "Ливърпул". Беше специално да започна като титуляр - дори не знаех, че ще съм в стартовия състав, научих го в последния момент. Трябва да благодаря на Брендън Роджърс, защото тогава ми помогна много. Помня, че беше много горещо и че беше последният мач от сезона, но това преживяване ми хареса много.

- Кои са най-добрите ти спомени от времето в "Ливърпул"? Кои са моментите, които никога няма да забравиш?

- Има много такива моменти. Може би победата с 6:1 срещу "Саутхемптън". Вкарах гол и направих асистенция, мисля, че беше в мач за Купата на лигата. Имаше и други срещи, в които не съм вкарвал, но самото ми присъствие в отбора беше нещо много специално. Имахме и силни европейски вечери. Стигнахме и до финал в Лига Европа срещу "Севиля" - макар че загубихме, атмосферата беше невероятна.

- Първият ти гол за "червените" беше срещу "Рубин" (Казан) в Лига Европа. Как го помниш?

- Да, точно така. Благодаря, че ми напомнихте. Това беше още един много хубав момент. Беше красиво попадение. Като млад играч не мислиш дали ще вкараш в Лига Европа или в Шампионска лига - просто искаш да се представиш добре. А когато го направиш, си казваш: "Добре, сега да продължим напред".

- Споделяше съблекалнята с редица големи имена. От кого научи най-много и поддържаш ли връзка с някого от тях?

- Да, поддържам връзка с някои от момчетата. Понякога си пишем с по-младите - със Стъридж, Джерард, Рахийм Стърлинг, Луис Енрике. Имаме добри отношения. Това е спорт и бизнес, всеки има семейство и своя път, но е хубаво, че можеш да запазиш контактите си дори когато кариерите ви тръгнат в различни посоки. Имам добри отношения и с треньорите, с които съм работил.

- Работил си както с Брендън Роджърс, така и с Юрген Клоп. Кои са най-ценните уроци, които научи от всеки от тях, и какви са основните разлики в стила и подхода им?

- От Юрген Клоп научих много за мотивацията и енергията. Дори когато времената са трудни - независимо дали печелим, или губим, или когато си уморен на терена - аурата и енергията, които той излъчва отстрани, ти дават още 10%. Кара те да тичаш още малко, да вземеш топката, да направиш разликата. Тази енергия действа като 12-и играч на терена. От Брендън Роджърс научих много тактически неща, особено за играта без топка - както в офанзивен, така и в дефанзивен план, но най-вече за атаката. Аз съм футболист, който обича да има топката в краката си, а той ми показа много за движенията зад защитата. Начинът, по който искаше да играем, беше много спокоен, с доста подавания, подобно на стила на "Арсенал" или "Барселона".

- Как ще коментираш сегашната ситуация в "Ливърпул" и каква е твоята оценка за сезона до момента?

- Отборът е малко непостоянен, но това се случва и с други големи отбори - "Барселона", "Реал" (Мадрид), "Манчестър Юнайтед", "Ливърпул", "Арсенал", "Челси", "Манчестър Сити"... Всички тези клубове имат периоди на върхове и спадове. Това е част от футбола. Понякога става напрегнато, но това показва страст. Независимо дали става дума за треньори или играчи - всички искат да вървят в правилната посока. Ако нямаш такива футболисти, които искат да играят и да правят разлика, тогава вече има проблем.

- Как се влюби за първи път във футбола и къде направи първите си стъпки в спорта?

- Влюбих се във футбола, когато бях на 3-4 години. Играех в местния парк, в неделната лига, където можех - в училище, в квартала, дори за местен бар. Започнах в "Уикъмб Уондърърс" и винаги играех във възрастови групи, по-големи от моята. Трябва да благодаря на Бог - не съм стигнал дотук по късмет, а с много труд.

- На кои играчи се възхищаваше най-много като дете? Кои бяха твоите идоли?

- Любимият ми играч беше Кака. Знам, че не е крило, но просто го обожавах. След това започнах много да харесвам Азар - невероятен футболист. Разбира се, има и имена като Роналдо и Меси, но индивидуално най-много обичах да гледам Кака, Зидан и Азар. Харесвах още Роналдиньо, бразилския Роналдо, Неймар... Това са играчи, от които можеш да се учиш.

- През 2016 г. премина в "Борнемут" срещу рекордна за клуба сума от 15 милиона паунда. Кой е най-запомнящият се момент от времето ти там?

- Първо и най-важно, трябва да благодаря на Еди Хау. Той е страхотен мениджър и още по-добър човек извън терена. Имахме много хубави моменти. Играли сме срещу "Челси" много пъти и сме ги побеждавали, но за мен най-специалният момент беше индивидуален. Никога преди това не бяхме побеждавали "Арсенал" в историята на клуба - повече от сто години. Аз съм момче от Южен Лондон и никога не съм си представял, че ще бъда играч от Висшата лига, просто играех футбол за удоволствие. А да вкарам победния гол за 2:1 - мисля, че беше през 2017 или 2018 г. - това е момент, за който ще съм винаги благодарен.

- Сега, когато си в "Локомотив" (София), какво е най-важното, което искаш да постигнеш с този отбор?

- Искам просто да се върна към това, което правех - да бъда вълнуващ футболист и да забавлявам феновете. Искам да постигна нещо тук и знам, че това е възможно. Не съм тук по късмет - както казах и преди. Дойдох, за да направя разлика - за отбора, целия щаб и всички фенове. Искам да вкарвам голове, да правя асистенции и да приемам всеки ден такъв, какъвто е, но да съм напълно готов, когато получа шанс на терена.

- Как намираш атмосферата на стадиона в "Надежда" и връзката с феновете?

- Атмосферата е много добра. Усеща се страстта на феновете и това е нещо, което наистина харесвам. Когато усетиш подкрепата от трибуните, това ти дава допълнителна мотивация да дадеш още повече от себе си на терена.

- Извън футбола - кои са любимите ти хобита?

- Любимото ми хоби е да гледам комедии - Кевин Харт, Кат Уилямс, Бърни Мак. Всичко, което може да ме разсмее. Обичам и документални филми, киното като цяло. Харесва ми да си почивам и да говоря със семейството и приятелите си. А най-важното нещо за мен е да прекарвам време с дъщеря ми. Това е истински Божи дар и ми помогна много в трудни моменти - да си спомням каква е истинската ми цел. Тя е номер едно за мен.

- Ако можеше да се върнеш назад във времето и да промениш нещо в кариерата си, какво би било то?

- Всички имаме тежки моменти. Не искам да се самобичувам, но можех да бъда още по-фокусиран. Можеш да дадеш 100%, но винаги има и 101%. Като млад играч това е част от кривата на учене - трябва да минеш през собствения си опит, за да разбереш защо са ти казвали определени неща. Най-важното е да се възползваш от възможностите, защото никога не знаеш кога ще дойде следващата. Благодарен съм, че все още играя футбол - не на всеки му е дадено.

- Какво е твоето послание към феновете на "Локомотив" (София) и футболните запалянковци в България?

- Искам да знаят, че ще дам всичко от себе си. Ще има вълнуващи моменти. Гладен съм - усещам отново този глад, който имах, когато бях на 16 години. По-добре късно, отколкото никога. Това могат да очакват от мен - голове, асистенции и красив футбол. Футболът е за победа, но е и изкуство - трябва да показваш уменията и красотата на играта.

Фен на "Челси" и Дрогба

Пред репортерите на "България Днес" Джордан Айб разкрива, че всъщност, преди да заобикне "Ливърпул", е бил фен на "Челси". "Истината е, че в началото симпатизирах на "Челси". Гледах Джон Тери, Франк Лампард, Дидие Дрогба. Израснах в тази ера и много ги харесва", споделя Айб.

Баща му, който е голям фен на "Ливърпул", оказва влияние върху Джордан и той преминава към "червения" отбор. "Когато дойде моментът да избирам, исках да изживея тази мечта чрез него. По онова време "Ливърпул" също имаше много силен период", допълва футболистът.

Битка със собствените демони

По време на престоя си в "Борнемут" Джордан Айб преживява най-тежкия период в живота си - битка с депресията, за която говори открито години по-късно. В този момент ключова роля изиграва мениджърът на отбора Еди Хау.

"Той ми даде пространство - разказва Айб. - Имаше дни, в които можех да отида на терапия и да не присъствам на тренировка. Останалите в отбора не знаеха, но той ми помогна изключително много."

Футболистът признава, че това е било време на огромно напрежение - не само на терена, но и извън него. "Това беше може би най-трудният период в живота ми. Бях млад играч, дошъл за много пари, а в същото време и млад родител с малка дъщеря. Имаше твърде много неща, които се случваха едновременно."

Връзката между Хау и Айб не приключва с престоя им в "Борнемут". "Да, поддържаме връзка и днес" - споделя Айб. - Това е рядкост - той е мениджър на пълен работен ден, с много ангажименти и играчи. Фактът, че все още се чуваме, означава много за мен и показва, че Еди е повече от треньор - той е добър човек."

Забива "Бентли" в магазин

По време на престоя си в "Борнемут" Джордан Айб претърпява тежка автомобилна катастрофа, след като с луксозното си "Бентли" се забива в магазин. Инцидентът се случва в период на силен натиск - високи очаквания, голям трансфер и сериозни лични проблеми.

Катастрофата оказва сериозно влияние върху психическото му състояние и се превръща в още един фактор, допринесъл за трудния етап в кариерата му.