Легендарният треньор Георги Василев-Гочето: Първенството ни стана любопитно и трудно за тотаджиите
На грандовете в Европа им се събраха много мачове, нормално негодуват
"Левски" беше най-постоянен
ЦСКА имаше много слабо начало
С ВАР много неща се подреждат
ФИФА и УЕФА превърнаха футбола в бизнес
Георги Василев е роден в Бобов дол. Играе като полузащитник за "Струмска слава" (Радомир), "Сливен", "Локомотив" (Горна Оряховица), "Марек" (Дупница) и Етър (Велико Търново), като най-значим е периодът му при "виолетовите". В "А" група има общо 209 мача и 31 гола. Докато е в "Етър", завършва магистратура по история във Великотърновския университет.
Като треньор вдига титли с три отбора - "Етър", "Левски" и ЦСКА. В периода 1985-1986 г е помощник на Иван Вуцов в националния отбор, участвал на световните финали в Мексико. През сезон 2000/01 с немския "Унион" (Берлин) печели промоция за Втора Бундеслига, а освен това го извежда до финал за Купата на Германия.
- Г-н Василев, да започнем и тази година традиционно с нашия шампионат. Тази есен беше ли по-интересна от предишните 14?
- Да, наистина първенството стана много любопитно. А може би за човек, чийто живот е свързан с футбола, не може да не му е приятно. Не беше така традиционно със спечелени мачове. Разбива се моделът. Трудно беше за някой тотаджия да разбере резултатите в грубия смисъл (смее се). Първо, наруши се тази традиция от последните 14 години. Водачът през тези години "Лудогорец" не е на това ниво, не беше на тази позиция, където обичайно бяхме свикнали да го виждаме и да мислим с тази идея. Това е добре, позитивно за футбола ни. Проявиха се нови претенции сред останалите, нови амбиции. Разбира се, не само с претенции, но и с добра игра и резултати. Говоря за "Левски". Този отбор затова е на първо място на полусезона, защото беше по-постоянен, по-точен, по синхронизиран и самата игра беше на добро ниво. Доста по-добро беше представянето от последните години. Но също така да кажем ЦСКА, макар че те, включително и "Славия", започнаха зле, станаха и треньорски рокади.
В този смисъл искам да кажа, че "Левски" не само че държи първото място, но и показа по-постоянна игра през целия полусезон, докато много от така наречените наши силни клубове изживяха колебания. ЦСКА имаше много слабо начало и след това в края на първенството вече се появи в съвсем друга позиция и самочувствието и резултатът показват, че за ЦСКА инициативата и перспективата са ясни.
- Така се случи и в "Славия", както и при други отбори, а при някои стана обратното.
- Да, ЦСКА 1948. Те имаха добри резултати, но в един момент стана някакво кризисно състояние, което понаруши малко ритъма им. Това е на фона на факта, че "Левски" е най-постоянен в това първенство, въпреки че и там имаше един-два пъти грешки. Говоря за позитивните неща в играта. Първо, тази на ЦСКА 1948 през втората половина. На "Славия" в мачовете след треньорската смяна се поправиха нещата доста.
"Лудогорец" се представи на приливи и отливи. И там стана промяна на треньора. Вижда се вече по-друга идея и игра. При тях има и един момент, дето казват, че носят две дини под една мишница с участието си в евротурнирите. "Локомотив" (Пловдив) тръгна силно в първенството и след това позатихна малко. Доста мачове към края на полусезона ги загубиха.
- Заговорихте за смяна на треньор в хода на първенството, как се отразява отвътре на новия треньор и в съблекалнята на футболистите?
- За новия треньор винаги е предизвикателство назначението на нова позиция точно в такъв момент. Авторитетът и името му дават представа предварително как ще се работи. Надеждата е голяма към тях, а и самият треньор трябва със самочувствие да влезе в битката. А от друга страна, това е момент на мобилизация и готовност на самите футболисти за промените. Появяването на новия треньор идва с прословутата надежда, че нещата тръгват и ще вървят добре.
Някой път не става така бързо, както се очаква, понякога нещата потръгват след втория, третия мач, стават по друго русло.
- Да погледнем пак в първенството, но в бъдещето при този формат, в който се играе сега. Доколко можем да очакваме разместване в първата шестица, където отборите играят само помежду си и няма възможност за трупане на точки срещу считаните за по-слаби?
- Сериозно разместване не очаквам. Това са определени групи, там трудно може да стане промяна, особено средната.
- Задавам този въпрос, защото в Разград разчитат, че във втората половина на шампионата ще удари техният час и отново ще вземат титлата.
- Ще зависи от това какъв точков актив ще имат, защото "Левски" също няма да "спи". Това зависи и от основата, поставена в подготвителния период, който предстои. Всички отбори са с надежди и амбиции за нещо ново и всеки има свои конкретни стратегии и цели.
И ЦСКА също имат амбиции, при тях това е съвсем нормално и мисля, че няма да останат на това място, където са в момента. А да не говоря и за ЦСКА 1948, където привличането на един много добър футболист в последния момент промени нещата.
Това са стратегически моменти, селекции, които са много важни за подготовката и надежда да бъде посрещнат новият полусезон по-добре. Не оставям на заден план "Локомотив" (Пловдив), който също е един много амбициозен в това първенство отбор. И "Черно море", където от години вече се запазва много добра позиция, там се работи от години по един план. Това всичко е позитивно за играта, за българския футбол.
- Много отбори се оплакват от съдийството, не само в България. Напоследък, както виждаме, от "Реал" (Мадрид) след всеки мач реват срещу съдията, дори и когато побеждават.
- Това си е постоянна история във футбола ни, когато един отбор загуби, винаги да се потърси причината в съдийството. Третия човек, външния. Потърпевшият е съдията. Мисля, че с ВАР много неща се подреждат. Ако човек се замисли и си спомни в миналото как беше и сега как е, мисля, че ВАР дава резултат, спокойствие и търпение на футболистите, които преди ги нямаше.
- От друга страна, особено с тия засади за един пръст, не е ли вече преиграване, поне технически?
- Аз толкова мачове гледам вече, където се намесва ВАР, и мисля, че е по-добре от това, което беше преди. Мисля, че е по-добрият вариант с ВАР.
- Стигаме до темата за националния ни отбор, който, за съжаление, доста негативно се представя. Изпаднахме да сме аутсайдери във всяко едно отношение.
- Какво може да ни даде оптимизъм? По-млади играчи влизат, нови, това е и ще бъде перспективата. Да, оттук насетне трябва да проявяваме търпение. Това е национален отбор, всеки резултат е изключително важен и решаващ.
- Търпението на феновете вече се изчерпва.
- Влязохме в ролята на аутсайдер. Не е добре това, въпреки че аз живея с мисълта, че имаме достатъчно добри футболисти в България.
- Казаха ни в очите, че докато нямаме четирима-петима футболисти в големи европейски отбори, все така ще кретаме, така ли е?
- Точно така. Не трябва много да мисли човек, за да се съгласи с това твърдение. Ние имаме сега Илия Груев, който е в "Лийдс". В Нидерландия е Филип Кръстев. Другите ни "чужденци" са в Серия "Б". А вижте къде играят грузинци и даже северномакедонци. Това дава друго ниво на целия им футбол.
- Има ли надежда все пак такива футболисти отново да излязат от тук?
- Лично аз съм убеден и съм оптимистично настроен, че израстват млади, силни български футболисти. Те влизат в една много сериозна конкуренция с идващите от чужбина. Те са качествени за нашите стандарти, рутинирани. От другата стана е нашето младо поколение. Това е големият конфликт, който се създава тук.
- Не би ли трябвало това да дава стимул за младите български играчи да работят по-упорито, да станат по-добри и да се наложат.
- Да. Прави ми приятно впечатление играта на "Славия". "Черно море" със своите български футболисти също. В пловдивските отбори също има млади надежди. Аз мисля определено, че има много наши добри млади футболисти.
- Да погледнем малко по-глобално, мина световното клубно първенство, нов формат на ФИФА, с толкова много отбори. Чуха се и много противоречиви мнения за това трябва ли да се прави чак такова грандиозно нещо, преуморявало играчите. Вашето мнение?
- Голям е проблемът наистина. Гледаме евротурнирите, които също са с увеличен брой мачове. Като цяло стават твърде много. Преди беше някак си по-опростено, по-непосредствено. Да не забравяме, че има и вътрешни първенства, турнири за купи, което води до сериозно изчерпване на енергията на всички, не само на играчите.
- Ширят се критики, че ФИФА и УЕФА са превърнали футбола повече в бизнес, отколкото в спорт.
- Да, да, точно така. Да даваш възможност на всички е хубаво. Но дали ще има качество и дали ще има сила, това вече е друг въпрос. Вече парите командват.
- Горе-долу така става и с предстоящото световно първенство, разтегнато из цяла Северна Америка. Какви са вашите очаквания?
- Много отбори са вече, даже твърде много. Но шанс за класиране получиха и държави като Кюрасао, които иначе не биха имали такъв. Това просто е награда за участие. Защото в края на краищата до финалната фаза ще стигнат тези отбори, които предварително си ги знаем. Е, дали ще е Германия или Испания, или Франция... Сред фаворитите се въртят и португалците, нищо че Роналдо вече е на сериозна футболна възраст. Да не забравяме отборите на Бразилия, Аржентина.
