Красимир Борисов, помощник-треньор на Димитър Пенев в Щатите през 1994: САЩ загубиха милиони заради фурора на Пеневата чета

На полуфинала срещу Италия имаше чиста дузпа за нас, категоричен е Краси Борисов

Кой е той

Красимир Борисов е помощник-треньор на Димитър Пенев в националния отбор, който достига до историческото четвърто място на световното първенство през 1994 г.

Като футболист Борисов има над 100 мача с екипа на "Левски", играе също така за столичните "Локомотив" и "Академик". В чужбина записва успехи с "Омония" (Никозия). Три пъти е шампион на Кипър и печели две национални купи.

Пред "България Днес" Борисов разказва любопитни моменти от лудото американско лято на 1994 година и сподели мнението си за състоянието на българския футбол днес.

С това интервю "България Днес" започва нова част от нашата класическа поредица "Тайните на футбола", в която заедно с Красимир Борисов ще върнем лентата към някои от най-интересните моменти в историята на любимата игра.

- Г-н Борисов, като бивш футболист на "Левски" с над 100 мача очаквате ли "сините" да станат шампион?

- Мисля, че "Левски" има всички шансове да стане шампион и води убедително във временното класиране. Треньорът Хулио Веласкес успя да сглоби добър състав, има значително подобрение в играта и в колектива. Разбира се, остават много мачове и трябва да са внимателни. За да завърши първи един отбор, не трябва да губи повече от 2-3 двубоя на сезон.

- Беше ли тактическо решение отпадането от Купата на България от "Лудогорец", за да се фокусира отборът върху първенството?

- Не мисля. Трябваше да се борят и за двете. Ако искаш да направиш дубъл, трябва да играеш на ниво навсякъде. Купата е турнир на елиминиране - излизаш и играеш. Не трябва да го отписваш.

- Какво е мнението ви за проекта "Лудогорец" и дългогодишната им доминация в българския футбол?

- В Разград направиха много добър и финансово стабилен проект. Могат да си позволят по-скъпи и класни играчи, което е важно. Въпреки че имаха спад в началото на сезона, взеха мерки и борбата с "Левски" ще бъде до последно. Доминацията им дразни феновете, но е факт, че този клуб работи добре.

- Защо у нас клубовете предпочитат чужденци пред българските таланти от школите?

- Това е една от най-големите ни грешки, защото треньорите не оценяват качествата на младите футболисти. Взимат се чужденци трета или четвърта ръка от ниските дивизии на Запад и използват нашите клубове като трамплин към по-голям трансфер в чужбина. Според мен в един отбор не трябва да има повече от двама-трима качествени чужденци, които наистина да вдигат нивото.

- Споменахте, че на "Левски" му липсва типичен централен нападател. Защо това е толкова важно?

- Традиционно "Левски" винаги е имал силен таран - от Божин Ласков и Георги Аспарухов до Наско Сираков. В момента отборът играе с "фалшива деветка", което е грешка. Трябва лидер в наказателното поле, който да материализира усилията на целия отбор. За последно имаха такъв силен играч преди години - Гара Дембеле, но сега не виждам такъв.

- Как оценявате футболната инфраструктура в България?

- Срамно е столица на държава от Европейския съюз да няма модерен национален стадион. Албания и Северна Македония направиха страхотни съоръжения, а ние дори не поддържаме това, което имаме. Без добри терени няма как да мотивираме децата да тренират. Според мен стадион "Васил Левски" трябва да се събори и да се построи ново съоръжение, което отново може да бъде в Борисовата градина.

- Да поговорим за златния период на българския национален отбор, когато вие сте помощник-треньор на Димитър Пенев и тимът ни игра полуфинал на световното първенство в САЩ през 1994 г. Каква беше нагласата на нашия състав преди началото на мондиала през 1994 г.?

- До този момент България нямаше нито една победа на световни финали. Основната ни цел беше да постигнем поне една. Отидохме с тази нагласа, а после нещата тръгнаха мач за мач. Не си мислехме, че може да стигнем толкова далеч и да победим големи отбори.

- Как треньорският екип успя да вдигне отбора след загубата от Нигерия с 0:3 в първия мач от шампионата?

- Загубата беше психически тежка за нашите момчета. Димитър Пенев реши да не прави трагедии. На следващия ден просто им каза: "Вие забъркахте тая каша, вие ще я оправяте". Това отпуши момчетата и те разкриха пълния си потенциал. Преди финалите в Щатите Нигерия играха контролна среща с Румъния и загубиха. Тогава северните ни съседи бяха много по-слаби от нас и заради този ние подценихме Нигерия. Тогава не си правихме сметка, че африканците срещу Румъния са играли без трима от най-големите си звезди, които впоследствие играха срещу нас.

- Истина ли е, че организаторите в САЩ са били недоволни от нашите победи?

- Да, лично шефът на организационния комитет ни каза, че заради нас са претърпели загуби за милиони. Елиминирахме Аржентина, Мексико и Германия - страни с огромен брой привърженици. За американците футболът е бизнес. Печелеха солидно от хотели, билети за мачове, храни, напитки и туризъм. След като отстранихме няколко големи отбора, техните запалянковци, които в Щатите харчеха пари за всичко, което се сетите, се прибраха по домовете. По този начин златният дъжд в касата на организаторите просто спря.

- Миналата година италианският защитник Алесандро Костакурта призна, че е трябвало да се свири дузпа за България на полуфинала. Бяхме ли ощетени тогава от съдията?

- Имаше чиста дузпа за България, но Великите сили не искаха малка държава като България да играе финал на световно първенство. Друго е да играят Бразилия и Италия. Съдията в мача срещу Италия беше французин - Жоел Кню. Реферът най-вероятно искаше да ни отмъсти за това, че победихме родината му година по-рано и отидохме вместо "петлите" на Мондиала.

- Защо в мача за третото място и България, и Швеция получиха бронзови медали?

- Мачът за третото място беше направен заради огромните приходи от телевизионни права и билети. За да няма обидени и да се оправдаят парите, наградиха и двата отбора, което тогава беше прецедент. Американците искаха да спечелят още някой долар от това световно първенство.

- Имахте ли подкрепа от държавата в онези години?

- Да, огромна. Желю Желев, Петър Стоянов и генерал Владимиров бяха постоянно около нас. Посрещането след завръщането беше организирано лично от тях. Много се грижеха за нас и за отбора. Често сме си пиели и кафето заедно.

- Да поговорим и за вашата футболна кариера на терена. Играли сте срещу Георги Аспарухов - Гунди. Какъв спомен пазите оттогава?

- Гунди беше страхотен. Бях на 19 години, тъкмо навлизах в мъжкия футбол. Георги Аспарухов беше изключителен професионалист и джентълмен. Срещу него съм играл три мача като футболист на "Локомотив" (София) и ми беше много трудно срещу него. Той наистина беше харесван и обичан не само от футболните фенове, но и от всички в страната.

- Кои са най-приятните ви спомени с Димитър Пенев извън терена?

- Редовно ходехме заедно в Горубляне - в ресторантите "Окото" и "Ел Дорадо". Там се събирахме с приятели от всички отбори. Пената беше човек на народа, но дори и с президента Желю Желев се чувстваше в свои води. При Желю ходехме в Бояна всяка седмица, пиехме по чаша винце и обсъждахме футбола съвсем приятелски.

- Какво не достига днес в подготовката на младите футболисти, за да имаме отново силно поколение и в националния отбор?

- Липсва фундаментално футболно обучение. Млади вратари не знаят дори размерите на вратата. Не тренират полевите играчи на удари, тактика и модерна игра в двете фази. Не учат децата, че задължително един защитник трябва да участва в атаката и да стига чак до противниковото наказателно поле. Пример мога ви дам с испанския бранител Марк Кукурея, който по този начин вкара гол на България миналата година.

Очаквайте първата част от поредицата "Тайните на футбола" с Красимир Борисов в четвъртък, 5 март, на страниците на вестник "България Днес".