Козелът в "Петрохан" - страст и символ на просветлението

"Никога не знаеш какво следва - утре или следващият живот", цитирал Ивайло Калушев гуруто си Согиал Ринпоче

Със сексуална страст се свързва образът на козела, рисунки на който са намерени при огледа на хижата в Петрохан. Разследващи разкриха, че жертвите са следвали тибетски и будистки течения и са изпълнявали духовни практики.

Още се разследва смъртта на рейнджърите от Националната агенция за контрол на защитените територии - Ивайло Иванов, Пламен Статев, Дечо Василев, Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. Една от водещите версии на криминалистите е ритуално самоубийство.

От полицията пуснаха кадри от огледа в хижата, от които се виждат две рисунки на козел. Проверка на вестника показа, че в будизма козелът се свързва със сетивното желание, особено сексуалната страст. Символизира и ума, който е воден от импулси и привързаност.

Животното може да се чете не просто като коза, а като практикуващия ум - стои стабилно, но е готов за проникновение. Вижда се като просветление, но и в контекста на последиците от невежеството. Иво Калушев, който се обявил за лама, признава още приживе, че пътят, който не е удобен, води нагоре, а лесният път води надолу.

Образът на козела присъства и в будистка притча, която разказва за последствията от насилието и неумолимия закон на кармата.

В историята един брамин (член на висшата каста - б.а.) решил да принесе в жертва козел за пир в чест на мъртвите. Преди ритуала козелът внезапно започнал да се смее силно, а веднага след това - горчиво да плаче. Причината за смеха е, че в минал живот той самият е бил брамин и е принесъл в жертва козел. За този акт той е бил прераждан като козел 499 пъти и всеки път е губил главата си. Засмял се, защото разбрал, че това е неговото последно 500-тно прераждане, след което страданията му щели да приключат. Плачът бил от състрадание към брамина, който поел тежкия кармичен дълг и щял да страда през следващите 500 живота.

Смехът присъстваше и на кадрите от последните часове на Иванов, Статев и Василев, на които се вижда, че те са в добро настроение, смеят се и се сбогуват с "За мен беше чест".

Според едно от индуистките течения козелът е натрупал сила и умения, близо е до прозрение, но все още е "в света". В някои интерпретации животните олицетворяват умствени състояния, а не просто прераждания.

"Никога не знаеш какво следва - утре или следващият живот", цитирал Калушев гуруто си Согиал Ринпоче.

При огледа в хижата се забелязват материали с религиозна насоченост, открита била и литература на сексуална тематика, включително писмени бележки за духовно пречистване и извисяване чрез сексуални практики, твърдят разследващите. Вижда се олтар, посветен на тибетско божество. Върху него са били оставяни дарове - хляб, ябълка, шоколад, семена и различни напитки. Освен даровете върху олтара се забелязват и други символични обекти като кристална топка, чаша с черни и бели камъни, символизиращи дуалността ин и ян.

Има и ступа - малък монумент, който в будизма представлява духовното въздигане на ума на Буда, както и молитвен шал и тибетски танки - аналог на иконите. Те изобразяват духовни учители и светци от Средновековието, чиито учения и днес се преподават в манастирите в Тибет, Индия и Непал. Запознатите твърдят, че не се забелязва нищо тайно или странно в предметите в хижата, което да показва склонност към насилие. Дори напротив - идеята на будизма е отстраняване на страданието от света. Вярва се в кармата и последствията от всяко действие - ако не в този, то в следващите.

Обичайно е изпълняването на духовни практики. Отбелязва се дори, че те помагат за концентрация при екстремни спортове и гмуркане.

Наред с религиозните предмети се забелязват и няколко бележки, както и поема на английски език, в която се казва:

"Моят меч е тъй остър, а волята ми - тъй чиста.

С незащитено сърце служа и поглъщам.

С почуда срещам незнайното и никога не предавам пламъка си.

В достойна жертва - така започва пътят ми, смело напред."

Открити са книги с духовно и философско съдържание. Сред тях е "Угощението на реалността", в която егото се представя като илюзия, а старото "аз" трябва да бъде унищожено. Авторът говори за смъртта на личността, разпадането на идентичността и твърди, че истинското освобождение изисква човек да разруши себе си. Друга книга носи послание, че животът няма истинска стойност и трябва да бъде "пуснат". В намерената литература смъртта се разглежда като преход, тялото - като временно явление, а прераждането като неизбежно.

От "Диамантен път на будизма България" се разграничиха от мъртвите рейнджъри, като изтъкнаха, че будизмът учи на отговорност, осъзнатост, съчувствие и грижа за живота, а отнемането на живот . независимо дали чужд или собствен . се разглежда като тежко негативно действие.