Ремонтират дело срещу строителите на "Турски поток"

Собствениците на фирми, градили тръбата, отговарят за нецелево използване на пари за техника по европрограма

Крах на дело срещу собствениците на фирми, градили "Турски поток"! Управителите на девет компании, свързани със строежа на тръбата, която трябваше да транзитира руски газ към Сърбия и Унгария, са изправени пред Темида, за да отговарят за нецелево използване на пари за техника по европрограма. Два пъти вече магистратите връщат обвинителния акт за ремонт заради сериозни нарушения, научи "България Днес".

Едно от дружествата е "Интерпром", което се свързва с политически влияния, тъй като в последните години печели множество обществени поръчки в секторите транспортна инфраструктура, енергетика и воден цикъл. Погнатите са собственици и на други дружества, засечени при изграждането и на други мащабни национални или европейски проекти на територията на страната.

През 2021 г. след журналистически разследвания и сигнал от обществена организация става ясно, че няколко строителни компании, докарали тежката си техника на площадките по трасето на газопровода "Турски поток", са разследвани от Софийската градска прокуратура (СГП) и са задължени да върнат 100% от европейското си финансиране.

Те са финансирани по процедура за "Енергийна ефективност за малки и средни предприятия" на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", а сигнали за нередностите са изпратени на Европейската комисия (ЕК), ОЛАФ и главния прокурор на ЕС Лаура Кьовеши.

Одитът на службите е открил сходства в проектите, което навежда за съмнения за свързаност на дружествата. Извършени са внезапни проверки на място и документални проверки, завършили с регистриране на нередности и решение за 100-процентово връщане на парите. От документите става ясно, че бенефициентите са обжалвали и не са върнали средствата.

На подсъдимата скамейка са изправени Калоян Теодосиев, Васил Арсенов, Пламен Тенев, Петър Петров и Стойко Захариев. Те са от Лом, София, Ямбол, Момчилград и Перник.

Петимата подсъдими отговарят за нецелево използване на евросредства, а четирима от тях са погнати и като членове на престъпна група. Срещу тях е внесен иск за над 11,4 млн. лв от Министерството на иновациите и растежа.

Защитниците пледират, че искът ще затрудни процеса. Освен това изтъкват, че той е срещу юридически, а не физически лица и е за щети, които не са описани в обвинителния акт, като фиктивно изпълнение на договора. Посочени са и суми, които не съответстват на обвинението. Съдиите се съгласяват с доводите и отказват да приемат иска за съвместно разглеждане.

Подсъдимите и адвокатите им предлагат съкратен процес без признаване на вина и без изслушване на свидетели и вещи лица за процесуална икономия. Защитата няма претенции за допуснати нарушения от разследващите.

Такива обаче са открити от съда, и то от два различни състава и две инстанции, които гледат делото. Според магистратите при изготвянето на обвинителния акт са допуснати нарушения, които засягат правото на подсъдимите да научат за какви престъпления са привлечени. Изложените факти и обстоятелства са непълни, неточни, неясни и противоречиви. Липсват изложени каквито и да е било факти за образуването на конкретната организирана престъпна група и участието на членовете в нея. Няма яснота каква точно е тази група, кой, кога и как я е създал и с каква цел.

Четиримата обвиняеми очевидно са били съдружници в няколко дружества, което несъмнено предполага наличието както на изградена бизнес структура, така също и на установени между тях служебни правоотношения, в т.ч. и относно бъдещите им бизнес планове. Тези факти обаче не са достатъчни, за да се приеме, че сдружението им е било престъпно, коментират магистратите.

Те виждат противоречие и в описаното от държавното обвинение, че и 9-те дружества са отговаряли на законовите изисквания и на критериите, били са одобрени и са сключили договори, парите от които са използвали по предназначение за закупуване на конкретни машини.

Процесът по кандидатстване е бил легален, без констатирани нарушения или злоупотреби. Пропуски според прокуратурата са били констатирани след целевото усвояване на средствата, и то не с предназначението на средствата, а с това къде е трябвало да стоят закупените машини и какви дейности да бъдат извършвани с тях.

Обвинението твърди, че голяма част от техниката не се използвала въобще, а две от трите пресевни инсталации изобщо не са били инсталирани за работа. При следствени действия на 22 март 2022 г. техниката е намерена в имот в монтанското село Белотинци.

На първа инстанция Софийският градски съд (СГС) открива нередности по време на разпоредителните заседания и връща делото - през юли м.г. и през февруари. Преди броени дни съдия Вера Цветкова от Софийския апелативен съд (САС) и колегите й се съгласяват, че обвинителния акт трябва да бъде ремонтиран, и го връщат на подопечните на Кьовеши.

Роднини

И роднини на подсъдимите са се договаряли по процедурата, пише в обвинителния акт.

Според обвинението Теодосиев се е възползвал от майка си, която е сключила договор като управител и собственик на дружество, без да има представа от дейността на фирмата и условията за кандидатстване. В обвинителния акт обаче не са описани нейни действия като непосредствен извършител.

Противоречиви са данните в кой период Петров е вършил престъпления. За него се споменава, че той решил да приключва дейността си, но сключил договор по програмата с ясната представа да не изпълнява дейностите. Разпоредил съоръженията да се използват при нужда от "Интерпром", както и да се отдават под наем.

Един от подсъдимите е поел фирмата на баща си след смъртта му, а обвиненията са за периода на стопанисване от родителя.