Вечните скандали с газа

Всяко правителство със своя сделка и своя "поток"

Неяснота за азерско гориво и продажба в Румъния разклатиха дружеството 

Поредна буря се развихри около "Булгаргаз".

През последните 30-ина години скандалите около сделките и потоците на синьото гориво сякаш нямат край, в тях са замесени политици от всички правителства и в крайна сметка някои забогатяват много повече, а сметката се плаща от бизнеса и битовите потребители.

Тези дни бившият вътрешен министър Румен Петков заяви, че голямо количество природен газ е продадено на Румъния за рекордно кратките 3 секунди през хъб "Балкан", а огромна печалба отишла при посредници. Енергийният министър Александър Николов обясни, че става въпрос за 18 сделки с десет контрагента и количествата са от дисбаланс, получен заради по-топлото време и съответно появилия се излишък от 14 на сто от дневното потребление. Ако то не е било пуснато на борсата, "Булгаргаз" е трябвало да продаде газа на газовия оператор "Булгартрансгаз" с 8 процента под регулираната цена.

В крайна сметка КЕВР се е самосезирала за сделките на държавната газова борса, извършени през миналата седмица, за това дали е била нарушена забраната за използване на вътрешна информация при този вид търговия и за манипулации. Но политиците използват темата, за да се нападат на словесното бойно поле.

С решение от 29 ноември 2006 г. на "Булгаргаз" е издадена лицензия за обществена доставка на природен газ за територията на България за срок от 35 години. Дружеството може да сключва сделки за продажба на природен газ с клиентите, за пренос на природен газ с преносното и разпределителните предприятия, за съхранение на природен газ с операторите на газохранилища и други.

И близо 16 години по-късно около дружеството продължава да има спорове и скандали. В последните дни те са фокусирани около управлението на дружеството, което се сменя няколко пъти.

Около "Булгаргаз" се завихри и още една вихрушка - с доставките на газ от Азербайджан.

"Като държавна компания "Булгаргаз" дължи обяснение по какъв начин се изразходват или използват количествата газ от азербайджанската компания СОКАР, с която България има споразумение за доставка на 1 млрд. куб. метра от синьото гориво. То не достига до българския пазар, като има информация, че се продава обратно в Азербайджан през Гърция, откъдето достига до Италия", заяви Пламен Павлов, председател на Българската газова асоциация.

Енергийният министър Александър Николов изчисли, че загубата на българските потребители от това, че "Булгаргаз" не внася пълните количества азерски газ от находището "Шах Дениз II", е 1,5 млн. лв. дневно. Ден по-късно сметна, че ако всички договорени обеми газ се получават по алтернативни трасета - 1 млрд. куб. годишно, цената би била с 10 процента по-ниска.

Скандал гръмна през декември миналата година, когато "Булгаргаз" сезира ДАНС за изтекла информация от договора с азерския доставчик на природен газ, оплака се изпълнителният директор на държавното дружество Николай Павлов.

"Това е недопустимо. За първи път се случва такова нещо. За последните 10 г. никой не си е позволявал да цитира клаузи от договори, да се вадят документи", изригна Павлов.

Ще припомним, че газовата война между България и Русия започна още с идването на правителството на ОДС на власт, когато кабинетът на Иван Костов направи опит да отстрани посредниците в доставките и транзита на руски газ и да преформулира смесеното българо-руско частно-държавно дружество "Топенерджи". Това дружество беше създадено през 1995 г. с благословията на Андрей Луканов. 50% в него държеше руският монополист "Газпром", а останалите 50% бяха разпределени между държавната "Булгаргаз" и частните "Мултигруп" и "Овергаз" (в която "Газпром" също има участие). Създадено при кабинета "Виденов", "Топенерджи" изгря с пълна сила при служебното правителство на Стефан Софиянски. През април 1997 г. Софиянски подписа в Москва газова спогодба, която се смята за най-голямото отстъпление на българско правителство в полза на "Газпром" и руската политика в региона. В нея се предвиждаше изграждането на нови газопроводи да става с финансиране от "Газпром" чрез "Топенерджи" и пак "Топенерджи" да експлоатира инфраструктурата и да извършва доставките. Споразумението не беше парафирано от следващия парламент, където мнозинство имаха ОДС, и газовите преговори започнаха отначало.

През 1998г. тогавашният вицепремиер, покойният вече Евгений Бакърджиев, се завърна с фанфари от Москва, обявявайки пълна победа над "Газпром". В началото на 1998 г. ситуацията се беше изострила. В писмо до Костов шефът на "Газпром" Рем Вяхирев заяви: "Ако не подпишем договор с "Топенерджи", ще спрем доставките". По същото време правителството в София постави условие частните компании да излязат от "Топенерджи" и 50-процентният български дял да се притежава само от държавната "Булгаргаз".

Месец след завръщането на Бакърджиев "Булгаргаз", "Топенерджи", "Овергаз" и "Газекспорт" подписват дългосрочни (до 2010-2011-2012 г.) договори за доставка и транзит на руски природен газ. Още един месец по-късно "Топенерджи" става 100 процента дъщерно дружество на "Газпром". Доставките на гориво не спират, "Мултигруп" и останалите чисто български частни дружества са отстранени. Направеното в руската столица през пролетта на 1998 г. бе оценено от Бакърджиев като "десетка" в политиката на българското правителство.

Скандали имаше и през 2010-а, когато бе поискано разследване срещу бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров заради договорени от него в края на 2006 година анекси към газовите договори с Русия, с които страната ни се съгласява два пъти годишно да се повишава цената на синьото гориво до достигане на пазарните нива през 2012-а. Според експерти с предоговорените клаузи страната ни е претърпяла загуба от около 2 милиарда долара. Прокуратурата очаквано не откри нарушения.

Скандалите не стихваха през годините, като всяко правителство обвиняваше предишното в неизгодни сделки за сметка на българските потребител. Скандали имаше по несъстоялата се тръба "Южен поток", по спрения в крайна сметка тръбопровод Бургас-Александруполис, скандали съпътстваха т.нар. Балкански поток, Турски поток, хъб "Балкан" и т.н., и т.н.