ИНТЕРВЮ! Председателят на Сдружение "Кажи" Петя Алтимирска: Сексът с кучето Мая е престъпление, а не укоримо поведение

• Превенцията срещу насилието е отговорност на държавата и тя трябва да започва още от най-ранна детска възраст, смята съоснователката на организацията за защита на животните

Коя е тя

Петя Алтимирска е от водещите граждански активисти у нас, посветили живота си правата на животните. Тя е председател и съосновател на сдружението "Кажи". Алтимирска инициира проекти за прекратяване на клетъчното отглеждане на кокошки и подобряване на условията в индустриалното животновъдство. Работи за разкриването на канали за разпространение на клипове с насилие над животни. Благодарение на нея бяха арестувани мъчителите на животни от Свищов - Детелин Аврамов и Анита Вачева.

- Г-жо Алтимирска, каква беше първата ви реакция, когато разбрахте за случая със сексуалното издевателство върху кучето Мая от собственика му Жельо?

- Първата ми реакция беше ужас, но за съжаление не и изненада. В "Кажи" от години работим по темата за насилието над животни и знаем, че зад много случаи стои не просто лошо отношение, а дълбоко неразбиране, че животното е чувстващо същество, а не вещ или собственост. Когато човек бъде хванат да извършва сексуално насилие над вързано животно на публично място, това не е "личен проблем" или "странност", а тежък сигнал за риск - към животното, но и към обществото.

При такива случаи като този с Мая не говорим само за физически травми, а и за стрес и загуба на доверие. Важно е Мая никога да не бъде върната при човека, който я е насилвал. Най-трудното в този случай е, че извършителят публично твърди, че обича кучето си. Това показва колко опасна може да бъде представата, че животното е "мое" и следователно мога да правя с него каквото поискам. Истинската грижа започва там, където признаем, че животното не е вещ, не е средство и не е тяло за употреба.

- Проблем в Наказателния ни кодекс е, че терминът "зоофилия" практически не съществува като състав на престъпление. Според вас случаят с Мая трябва ли да се разглежда като престъпление?

- Зоофилията е сексуално влечение към животни. Когато обаче това влечение се превърне в действие спрямо животно, тогава говорим за сексуално насилие и това вече е престъпление. Животното не може да даде съгласие, не може да разбере ситуацията и често е напълно зависимо от човека, който го контролира. Затова не бива да говорим за подобни случаи като за "странна любов към животните". Това не е любов. Това е злоупотреба с власт над беззащитно същество.

В част от случаите може да става дума за психично или парафилно разстройство, затова е нужна професионална оценка. Но състраданието към човек с проблем не може да бъде за сметка на жертвата. Първо трябва да защитим животното.

- Защо според вас законодателят продължава да игнорира този тип издевателства и какви стъпки да се предприемат? Трябва ли да бъде изменен законът и как?

- Важно е да разграничим две неща. Зоофилията като влечение е едно, а сексуалното действие спрямо животно е съвсем друго. Държавата не може и не бива да наказва мисли или влечения сами по себе си. Но когато това се превърне в действие спрямо животно, това е сексуално насилие, защото то не може да даде съгласие. В момента Законът за защита на животните изрично посочва сексуалното малтретиране като форма на жестокост към животните. Проблемът е, че в Наказателния кодекс няма ясно и самостоятелно уреден състав за сексуално насилие над животни. Има текст при жестокост, довела до смърт, тежко или трайно увреждане, но това оставя сива зона при случаи на сексуално насилие, при които тежкото увреждане трудно се доказва или тепърва трябва да бъде установено. Според мен е нужна ясна промяна - сексуалното насилие над животно да бъде изрично криминализирано като престъпление, без да се чака доказване на смърт или тежко увреждане. Трябва да има и възможност за незабавно отнемане на животното, забрана извършителят да притежава или отглежда животни, задължителна психиатрична оценка и контрол. Важно е да няма съмнение, че сексуалните действия с животни са насилие, а не "морално укоримо поведение" без адекватна наказателна последица.

- Къде се къса нишката при подобни случаи - в закона, в разследването или къде?

- Нишката се къса на няколко места едновременно. В закона - защото някои форми на насилие над животни не са достатъчно ясно уредени. В разследването - защото често не се събират навреме доказателства - ветеринарни експертизи, свидетелски показания, видеа, предишни сигнали, данни за системност. И в отношението на институциите - защото насилието над животни все още твърде често се възприема като нещо второстепенно.
А то не е второстепенно. То е насилие над уязвимо същество, което не може да се защити.

- Какви промени в НК бихте подкрепили?

- От "Кажи" бихме подкрепили промени, които включват: самостоятелен състав за сексуално насилие над животни, по-тежки наказания при публично извършване, повторност, заснемане или разпространение, забрана за притежаване на животни, задължителна оценка на риска, както и реални правомощия на органите да изземват животното незабавно.

- Вярвате ли, че по-строги наказания като затвор са единственият начин да се спре насилието над животни?

- Не, строгият затвор не е единственият начин, но реалната наказателна отговорност е задължителна. В България имаме сериозен проблем с насилието във всичките му форми - срещу деца, жени, уязвими хора и животни. Ако държавата реагира едва след като насилието вече се е случило, значи сме закъснели. Превенцията срещу насилието е отговорност на държавата и тя трябва да започва още от най-ранна детска възраст - чрез образование в състрадание, ненасилие, уважение към уязвимите и разбиране, че животните не са вещи.

- Какво мислите за съпругата на Жельо, която според публикациите е знаела за наклонностите му, но му е казвала само да не го прави вкъщи?

- Не бих искала да произнасям присъда през медиите, защото не знаем всички факти. Но ако е вярно, че близък човек е знаел за подобно поведение и не е сигнализирал, това е изключително тревожно. Когато жертвата е животно, то няма как да избяга, няма как да се обади за помощ и няма как да разкаже какво му се случва. Затова отговорността на околните е още по-голяма. Ако знаем, че някой насилва животно, мълчанието не е неутрално. То оставя жертвата сама.