Спиридон Чудотворец - спасителят на Кипър от глад

Св. Спиридон е един от великите светители и чудотворци на IV век.

Той се ражда на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, е винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. Израства като обикновено момче за своето време. От детинство е овчар. След юношеството си той се оженва, но сравнително скоро овдовява и започва да употребява целия си имот за подпомагане на ближните, които обича искрено, както заповядал Господ. Храни бедни и сираци, приема радушно странници, въпреки че самият той не разполага с кой знае какво.
Заради отдадеността му на Бога Всевишният му помага в неговите добри дела, като му дарува сила по чудесен начин да изцерява болните.
При царуването на император Константин Спиридон е поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър. На тази длъжност Спиридон се прославя из християнския свят с чудотворната си дарба. Постоянно при него идват болни за помощ и изцерение; царете на Източната Римска империя му оказват почит, но всичко това не действа на смиреното сърце на светителя. Той знае, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога винаги е негова единствена грижа. В епископския си сан той запазва своите прости навици: избягва всякакъв разкош, асоцииран с висшето духовенство, продължава да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жъне скромните си ниви; по всяко време е достъпен за бедните, като не жали нищо, което има - дава помощи и съвети, поучава с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отиват при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.
По време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настава голяма суша, от която изсъхват всички плодове и посеви, и настъпва невиждан глад. Жителите прибягват до молитвите на епископа и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите се радват, понеже по време на плодородието са събрали грамадни запаси и сега могат да ги продават на спекулативна цена. Един богат търговец закупува от чужбина голямо количество жито. Когато корабите му пристигат, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпва. Търговецът получава огромни спекулативни печалби, но не иска с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк идва при него и настойчиво моли за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказва немилостиво. Нещастният отива при св. Спиридон и със сълзи му разказва за крайната си сиромашия. "Не плачи - казва светителят, който има пророчески дар, - защото тъй говори Светият Дух: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром". В същата нощ буря с проливен дъжд разрушава хамбарите на богатия търговец и водите, като се разливат, разнасят неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние моли жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като среща бедняка, комуто е отказал да помогне, моли го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбира, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнава също така тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помага да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.