Бексай Неждетов Бектешев
Бексай Неждетов Бектешев от гр. Провадия е на 19 години, студент първи курс- Музикална педагогика. Обича да пише стихове и слуша музика.
***
У дома, на разсъмване свиря-
по ноти описвам деня.
Лутам се в петолиния и диря
нея едничка любовта…
***
Няма съмнения в тебе.
Няма дори в мене сълза.
Всичкото наше време
е полет за моите крила.
***
Като сценична завеса е моята душа,
а зад нея стоя тихо и само мълча.
Чакат ме аплодисменти или унижение…
Само се моля… дали ще намеря прозрение?
Целите нелеки искат смелост
- Оглеждам се в очите ти кафяви,
а те все още очите на момче
и виждам своите изминали пътеки,
и още бие моето сърце.
- Какво ме чака от съдбата:
пътека права или кръстопът?
И питам се, каква ще е борбата,
и труден ли ще бъде моят път...
- В живота всеки има кръстопът
и всеки сам избира своите пътеки...
Но ти недей смалява своя ръст,
последвай целите нелеки!
Помниш ли...
-Помниш ли младата лозницА,
където стиховете си четяхме?!
И неусетно с ярката зорница,
сутрешното си кафе деляхме...
-Помня още младата лозницА,
днес столовете празни си мълчат!
Ти бе за мен като сестрица...
Днес други стиховете ни четат.
Приятелски чай
-Оставих чайничето малко
да си спомняш ти за мен.
Направи си чайче сладко,
за да е успешен твоя ден.
-Отпих от вкусния ти чай
със шоколадова бисквитка.
И вярвай ми, че беше "най"
с диетата ми, изкушаващата битка...
Стихотворения
Спомен за отминал свят
Връщам се по сивите павета,
назад в един забравен вече град.
Събирам безценните парчета
от спомен за отминал свят.
На моста стоеше музикантът,
в очакване любимата да види.
Той свиреше любовната соната
и търсеше очите и любими.
Подхвърляха във шапката монети
на уличния влюбен музикант.
И всички от сонатата обзети,
аплодираха самоукия талант.
Връщам се по сивите павета,
назад във този ничий град-
музикант, спомени, парчета...
Мил спомен от забравен свят!
Капан
Бар- отворен.
Чар- опасен.
Дим- изпушен.
Свят- поробен.
Дар- поднесен.
Ключ- заключен.
Глас- затворен.
Шум- заглушен.
Кръст- народен.
Сам- заробен.
Актрисата с лилавия шал
Актрисата с лилавия шал
гостува и на нашенска сцена,
игра дама прободена с кинжал,
с име старогръцко- Елена.
След пиесата поднесох и букет,
засмя се и "благодаря" каза.
Сложи в косите си форкет
и измърмори някаква фраза.
Аз и думам: "Ох, мон шери Елена,
днес влюбих се във Вас!
Макар че сте на възраст зелена,
имате прекрасен глас!"
Даже не чу словата любовни.
Зная, бях един от многото...
и въпреки думите гальовни,
тя не ми погали егото.
Ех, актрисата с лилавия шал
тръгна и от нашата сцена...
може малко да съм грешал,
но май спуках любовна вена.
