Димитрина Жекова Иванова
Димитрина Иванова е родена в град Стара Загора, завършва Тракийския университет, специалност "Предучилищна и начална педагогика". Работи като продавач-консултант в магазин за хранителни стоки, учител в ОУ "Христо Ботев", село Загоре, в момента е учител в ДГ №6 "Камбанка", град Стара Загора. В свободното си време обича да пише стихове, някои от които ви предлагаме днес.
1. Доброта
В късния час на отиващия си вече уморен ден.
Лягайки в топлата постеля и оставайки сам със съветта си!
Когато пресяваш и отсяваш най-важното!
Но кое е най- важното?
За всеки са различни важните неща Ц
но в здравето и в добротата се коренят нещата.
Но що е то това Ц Доброта?
И има ли определение думата с най-важното значение?
Когато обичаш без да си длъжен,
когато докосваш с надежда изпълнен.
Когато сияеш, но защо? Ц само ти си знаеш.
Когато си тъжен, весел, зает,
когато върти се светът покрай теб.
Верен на себе си оставам Ц с доброта света аз ще дарявам!
Че важно в живота, приятели мои,
след всички пътеки и криви завои
е, когато тихичко притихне мрака,
да знаеш, че някой у дома те чака!
Какво е добротата? Ц и аз сама незная.
Но стига ми надеждата да вярвам, че е тая,
дето я раздавам всеки ден,
а после тя отново връща се при мен.
2. Денят на любовта
Кому било е нужно и това
да има ден на любовта?
Нима ни трябва този ден,
нима тогава сещаме се само
в любов да е кълнем?
Че любовта е чувството прекрасно,
даряващо ни радост и мечти,
но и от нея много често
ужасно много ни боли.
Не ден Ц животът ни не стига
да опознаем любовта до край.
Да раздаваме и да получаваме Ц
в нас заложено е
от началото до край.
Колко е прекрасна любовта?
можем само да гадаем,
но пък стига ни това,
че от нея ние сияем.
Изпепелявана и възпламенявана,
отричана и на глас изричана.
Ах, колко важно е да те има,
любов, любов необходима!
3.
Знаеш ли какво е самотата?
Как боли да чуваш тишината?
Дори в светлото на виждаш тъмнината?
Искаш да я пуснеш, но не можеш,
чак ти идва въжето да си сложиш!
Мислиш, че това е края,
но недей! Поспри!
Сам живота си в ръце вземи
и с усмивка продължи!
И не давай ти на самотата
да обсебва личността ти свята!
Тъмнината, тишината,
запрати ги в дълбините на душата.
И ще видиш ти тогава
как животът продължава. И забравил самотата,
пак ще виждаш светлината.
4. Прошка
Просто така заставаш пред мен
и с очи ме молиш
да бъдеш простен.
А сърцето ти? Какво желае?
Като моето ли то кърви?
Или и то като тебе нехае
за отминалите вече дни?
Не разбирах и тогава,
не разбирам и сега,
какво очакваш да се случи,
след като ти простя?
Да върнем времето Ц не кможем!
А някак ни се иска Ц нали?
Затова нека красивия спомен запазим
за щастливо прекараните дни.
Аз ти простих!
И напред в живота продължавам!
А ти продължаваш да стойш пред мен
и с очи да ме молиш да бъдеш простен!
5.
Имате ли здраве? Обич и надежда?
Дайте ми и щастие Ц всичко се подрежда!
Имате ли съвест? Връщате ли времето на назад?
Правите ли други чудеса?
Или всичко е просто вятър и мъгла?
Доблест! Честност! Навреме подадена ръка! -
бихте ли ми опаковали и от това?
Колко ще ми струва? Цял един живот!
Да купуваш, да раздаваш здраве, щастие, любов!
6. Маскарад
С прически и тонове грим,
с рокли и високи токчета
на някъде вървим.
А на къде отиваме? Незнаем!
С фалшивия фейс ли
или с миглите не ваши
мислите, че ще спасим душите наши?
С ботокса в устите
или с имплантите в гърдите
бъдещето си ще изградите?
Казват, такъв е животът Ц
безкраен маскарад,
в който се всеки се бори за един комат.
А къде отиде честността?
И защо изчезна натуралността?
Може би са някъде там, където
реката влива се в морето!
7.
Как ми се иска да бях останала дете,
когато най-голямата драма беше,
че съм с одраскани колене.
Тогава вярвах в чудеса и мислих,
че хората са най-добрите същества.
И разбирам чак сега
как тиктака безмилостно
часовника в нощтта.
Отброява моята наивност,
моята суета голяма
да смятам, че от човека
по- прекрасно няма.
И ме срещна съдбата с човеци с главно ДЧУ,
за да мога по-леко да просължа напред в света.
Но ми даде и суров урок Ц
да разбера, че не животът е жесток.
Може ли да има толкова мъка по света,
причинена от човешката ръка?
С тези ли души дребнави
тръгнал си да търсиш слави?
Затова решавам аз сега
да не вярвам вече в чудеса.
Нека чудото добро Ц
случи се само.
Ако хората двулични
станат малко по-прилични.
Ако в този свят нелек
бъдем с човека човек.
Те тогава по света
ще започнат да се случват чудеса!
8.
Обичам бонбони,
вярвам в чудеса.
Аз просто искам
да има радост по света.
Хвърчила да пускам,
да летя с балон.
Не искам! Не! Не искам Ц
да имам телефон!
Аз искам като времето оно
да карам с приятел колело.
Да играем на стражари и апаши
и да правим други лудории наши.
Да си пишем писма,
по асфалта да рисуваме сърца.
Щом в пет се разберем,
всички вънка да се съберем.
Ето, пак е точно пет,
но ни няма днес отпред.
И отронва се сълза Ц
споменът пред мене оживя.
9.
Когато сутринта е пълна с надежда,
а после през деня всичко се подрежда.
Вечер щом звездите тихичко изгреят Ц
две сърца как силно един за друг копнеят!
Светят им очите с пламъка любов.
И свещта догаря, сякаш в унисон с това,
което ще се случи през нощта.
И треперят две тела, опиянени от страстта.
И камбани в ушите зазвъняха,
две души в една се сляха.
10.
Мога да бъда тиха вода.
Или да те удавя в капка една.
Мога да бъда въздуха лек,
нужен, за да съществува всеки човек.
Мога да бъда огън и плам Ц
дали ще се стоплиш Ц решаваш си сам.
Мога да бъда за тебе земя Ц
бащина, родна, мила, добра.
Дали ще съм огън, въздух, вода,
пристанище тихо сред буря в нощта.
Или една топла ръка,
подадена в мрака просто така.
Много, много мога да ти дам.
Но какво ще си вземеш Ц решаваш си сам!
11.
Нощ! Запотени стъкла!
В стаята не е сама.
В тази жестока борба
между разума пак побеждава стратта.
Непрогледна мъгла.
Блещука само свещта.
Озарява тя телата Ц
съучатница е на нещата.
И времето спира,
и сякаш всичко друго умира,
а в центъра единствено е тя Ц старастта.
И са ясни нещата,
все така са запотени стъклата.
И луната свидетел стана
на любовта между двама .
Угасва свещта.
В стаята Ц студ, тъмнина.
Но и в студа се усеща топлината
идваща от телата на мъжа и на жената.
И луната се свлече,
слънцето изгрява вече.
Нови надежди дава,
влюбените с лъчи огрява.
12.
Стъпка по стъпка по пътя вървим.
Падаме и ставаме, но напред продължаваме.
Имаме в живота си мисия една Ц
да оставим след себе си някаква следа.
Тя да бъде даваща надежда,
че в живота всичко се нарежда.
И разбираш, че реално е така,
щом прегърнеш своя син или дъщеря.
Мислиш си, че си живял? Мислиш, че си бил щастлив?
Но разбираш чак тогава
колко много сили и надежди детето дава.
И се вплита в обичта голяма
страхът ще се справите ли двама
да дадете нужната любов на малкия вързоп?
Стъпка по стъпка по пътя ще вървим.
И ще падаме! И ще ставаме!
Важното е да не се предаваме!
13. Обичана
Не, не е с парфюм за сто,
ухае на нещо много по-добро.
И не, не от пудрата сияе Ц
от любов това е.
Личи си отдалече,
че си има всичко вече.
Не говоря за скъпи коли,
нито за дрешки дори.
Тя си има всичко, което
не се купува с онова в пормонето.
Няма нужда да завиждаш,
та нали и сам го виждаш,
че жената цялата сияе,
когато обичана от сърце и от душа е!
14.
Какво е нужно на човек
в двадесет и първи век?
Не злато и пари,
а приятели добри!
Казват, че приятелството е едно
плодно мъничко дърво.
А с какви плодове отрупано е то?
Всеки сам ще разбере
щом добре го разтресе.
Най-доброто ще остане
и щастлив ще бъдеш ти,
че на приятели добри
ще разчиташ в хубави и в лоши дни.
Че тъй нужно е приятелството за човек,
живещ в този чуден век.
Като диамант е то
сред фалшификати сто.
15. Сезоните на живота
Заедно с Пролетта
се събужда всичко по света.
И природа и надежда,
че в живота всичко се подрежда.
После лятото горещо
ни посреща с друго нещо.
Потни тела Ц влюбени сърца Ц
охлаждаш страстта не къде да е,
а в прохладното море.
Есента успокоява,
време за размисли дава.
Какво направих? Къде сгреших?
Обидих ли някой? Какво промених?
Идва люта зима,
която взима ли взима,
без да пита няма или има.
И започваме отново да чакаме с надежда,
че в животa всичко се подрежда.
