Историкът Недю Недев: Шофьорът на Людмила я спаси от сигурна смърт!

"Людмила бе смляна на кайма! Още се чудя как оживя след катастрофата през 1973 г. Като я видях в "Пирогов", едва я познах. Ужас! Ударила се бе в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение".

Това споделил покойният историк Александър Фол пред колегата си Недю Недев, автор на последната книга за дъщерята на бившия Първи - "Людмила Живкова, Александър Фол и другите".

Дъщерята на Тодор Живков си отива на 21 юли 1981 г.

"България Днес" се свърза с Мария, близка до шофьора на Людмила Живкова - Симо Тодоров, която сподели, че ако не е бил вуйчо й, Людмила я чакала сигурна смърт. "Вуйчо бе шофьор на д-р Мара Малеева, майката на Людмила. От 1968 г. е работил за нея. След това става шофьор на щерката на Тато. Самата катастрофа се е случила на Околовръстното шосе посока към летището, където Людмила е изпращала баща си, заминавал на посещение в Полша. На около километър от разклона, от лявата страна на пътя срещу тях се придвижва тежкотоварен камион с панели.

Изпреварвайки камиона те се блъскат в москвич. Инстинктивно, в последния момент преди удара, вуйчо с дясната си ръка попречил да изхвръкне потрошеното тяло на Людмила от стъклото. Тя се ударила в него, но в силата на удара е можела да мине пред колата и тогава я чакала сигурна смърт", сподели Мария.

Въпреки силните болки и на двамата, Симо Тодоров натоварва на ТИР-а Живкова и с шофьора му отпрашват за "Пирогов". По пътя разбират, че жената, пътувала с москвича, който ги ударил, бързала да присъства на важно партийно събрание. "За катастрофата се изписаха и изрекоха много измислици - че били наети убийци, че всичко било нагласено. Глупости, това е истината, казана от вуйчо", сподели още Мария Тодорова.

Катастрофата, която преживява Людмила Живкова на 12 ноември, 1973 г. преобръща живота й. Дъщерята на бившия Първи оцелява. В болницата тя изпада в кома, която продължава повече от месец. Специалистите обясняват, че Живкова има увредени мозъчни клетки с последствие аневризъм. Поставят й пластина на черепната кутия и й правят повече от десет пластични операции във Франция.

"Мила, както я наричахме, често получаваше припадъци, тежеше само 48 кг., но отказваше да яде месо, заради което бе станала за присмех на всички здрави партийни равнища. Никой обаче не смееше да й се подиграва в лицето", спомня си историкът Недю Недев.

Силната воля за живот и мисията, на която се обрича, спасяват Людмила и преобръщат живота й.

"Тя приемаше с благодарност случилото се и смяташе, че чрез катастрофата Господ й е "отворил" очите да направи България духовно средище на света. Живкова имаше огромно влияние върху онези, които знаеха какво е тленно очищение и приемаха като нея, че незамърсени трябва да бъдат изпълнителите на дълга й. Тя се опитваше да да обясни, че асамблеята "Знаме на мира" е шифърът на света като място за проява на творческите сили на човека", казва за Людмила един от най-верните й приятели - писателят Любомир Левчев.

От 1974 г. Людмила залита по източния мистицизъм и окултизма. Боготвори Индия, но в никакъв случай няма психически отклонения, както твърдят учени, недолюбващи фамилията Живкови, твърдят приятелите на Людмила. Самата тя, за да изтърпи на болките, които изпитва след катастрофата започва да употребява морфин. "Вероятно са й давали "тинктура давила" - давиловите капки, за да облекчат състоянието й. Те обаче по-късно приличат на морфин, когато се изследват в кръвта", казва за съдържанието на наркотичното вещество във вените на червената принцеса бившият шеф на ВМА и правителствена болница проф. Йовчо Топалов.

Появяват се съмнения на съветски медици за травматична епилепсия, но чак години след нейната смърт. Следствие не се води. "Прекаленото натоварване на Живкова в държавната й работа и старанието да я изпълнява безукорно са изиграли фатална роля за смъртта й по-късно", се казва в заключението на медицинската комисия, дала обет да мълчи за причините за кончината на Людмила. А смъртта на 38-годишната червена принцеса настъпва на 21 юли, 1981 г. след удавяне във ваната, гласи официалната версия за кончината на Живкова.

"За мен Людмила бе от малкото посветени на тази земя. Искаше непрекъснато да развива собствените си способности и мозъка си. Затова понякога ми казваше: "Днес ще мълчим и само ще си пишем! Така контактувахме цял ден. А за да натоварва и двете поукълба на мозъка имаше дни, в които пишехме само с левите си ръце. Така тя написа с лява ръка своето стихотворение "Зов", споделя с любов благодарността си, че е била част от живота на Людмила Живкова, секретарката й - Катя Чалъкова.

Подарили бебе на Людмила

При Людмила Живкова идвали всякакви хора с молби и ходатайства, спомня си секретарката на Живкова - Катя. Възрастната жена си спомня, че един ден дошла млада жена с бебе на ръце в кабинета на Живкова.

"Желаеше да поговори с Людмила, но като разбра, че нея я няма, остави бебето и с думите: "Нека тя се грижи за него. Без работа и пари съм". И изчезна. Нито име, нито адрес остави", казва Чалъкова.

Бебето се скъсало да реве, а Людмила попитала откъде се е взело. "Подариха ви го", засмяла се секретарката. После Живкова намерила майката, помогнала й с работа и жилище.

Сега детето, което спасила вече живеело и работило в чужбина. До 1989 г. изпращало картички на фамилия Живкови.