Вокалистът на "Остава" Свилен Ноев: Ставам за рекламно лице на родилен дом

20 години пеем "Шоколад" и помагаме повече деца да се раждат в България 

КОЙ Е ТОЙ

Свилен Ноев е вокалист на група "Остава". Наскоро музикантът навърши 48 години. На 10 ноември заедно с колегите си и група Innerglow ще пеят на мащабен концерт в Лондон, а на 18-и в новия столичен клуб "Строежа". Скоро изпълнителят и колегите му от "Остава" ще честват и 20 години от създаването на легендарното парче "Шоколад".

 

- Забивате с момчетата от "Остава" и Innerglow в Лондон на 10 ноември. Какви са очакванията?

- 4-5 пъти вече сме гостували в Лондон и винаги е било много готино там. Този път обаче ще свирим парчетата от новия ни албум "Кислород" и публиката там ще ги чуе на живо за първи път. Клубът е легендарен и в него са свирили световноизвестни групи. Мястото е страхотно. Innerglow много се вълнуват, защото им е за първи път в английската столица. Помня и ние как се вълнувахме първия път, когато имахме участие в Лондон.

- Какви са трудностите и предизвикателствата пред българската музика?

- За съжаление, артистите са "последна дупка на кавала" и всички се сещат за нас, ако някой се жени или трябва да свири на събитие на политическа партия. През последните години започнах да правя шоута и сам. Знам, че ако нещо не е както трябва, аз съм виновен и отговорен. Иначе в групата сме свикнали с всички трудности през годините, за разлика от младите, които, като се сблъскат с тях - си мислят, че нищо не става. Доста години трябва да минат, докато един изпълнител или спортист се хареса на обществото. Хората от групата сме от малки градове и както казвам, сме непримирими бастуни. Колкото да ни обясняваха, че няма пари и развитие в музиката, ние продължихме да творим и това ни запази. Иска ни се повече електронните медии да обръщат внимание на българската музика. Сега радиата звучат повече, сякаш са американски, а не български.

- Родом сте от Габрово. Как един габровец възприема тези житейски битки?

- От малък започнах да живея сам. На 12 г. родителите ми ме изпратиха в Правец в компютърния техникум. А от 25 години съм в София и се научих да харесвам столицата, защитавам го този град. Нямам го скръндзавото, което е характерно за голяма част от габровците (смее се). С жена ми сме по-скоро прахосници. Обичаме нещата, които ни харесват, да си ги вземем, вместо да събираме за вила или нещо друго материално. Най-вече за почивки и концерти. Както и готини неща - например китара, която струва доста пари. Нямаме такива скрупули - "чакай сега", "имаме кредити", "недей". Кредити винаги ще има. Ние гледаме да се кефим на живота.

- Дали наистина са заченати много артистични деца на емблематично ваше парче "Шоколад"?

- Със сигурност много спомагаме за това повече деца да бъдат родени в България. Спокойно можем да станем рекламни лица на родилни домове примерно. Това си е моя концепция, защото голяма част от песните ни предизвикват желание ако не за интимност, то поне за романтика и близост.

- Вярно ли е, че фенки са ви събличали по боксерки?

- Да, вярно е. Беше доста отдавна, когато бяхме млади и славата ни беше връхлетяла. 20 години ще станат от създаването на "Шоколад", а до днес и деца, и възрастни - всички я знаят и пеят.

- Преди месец навършихте 48 години. Кои са най-важните житейски уроци, които научихте за това време?

- Много неща научих, но най-важното за мен в момента е семейството. Както и групата, която ми е като семейство. За да има стабилност един човек, той трябва да има стабилни хора до себе си. Жоро (Георги Георгиев, китаристът на "Остава" - б.а.) го познавам от близо 30 години, така че, щем не щем, се търпим (смее се).

- По какъв път тръгва вашият син Свилен-младши? Съветвате ли го да навлиза в музиката, или сам да си избере посоката?

- Казал съм му, че ако се научи да свири няколко любовни парчета, ще му бъде много по-лесно с момичетата. Но сега го вълнуват компютри, социални мрежи и интернет. Надявам се, че ще си намери пътя. Не го тормозя, но има много хубав и ритмичен глас и ще е хубаво да поеме по музикалния път. На 12 години хормоните започват да бушуват. Ходи на плуване и футбол. Спортен тип е, водихме го и на фитнес. Като порасне още малко - на волейбол и баскетбол също. Зимата кара ски. Караме и колелета.

- Наистина ли години наред са ви мислели за гей?

- Да. Първите години бях решил това с грима. Не знам по каква причина, но много ме кефеше да слагам грим. Но явно по-ограничените мислеха, че ако един музикант пее на фалцет и е с такъв грим, задължително трябва да е гей. Тогава хората не знаеха, че ако обиждаш някого, му накърняваш достойнството и човешките права. Беше много неприятно. Сега, ако някой го каже, излиза простак. Преди 20 години беше друго.

Още от първите парчета на "Остава" бяха много емоционални и тийнейджърите започнаха много да харесват групата, особено тези, които са по-чувствителни. Не можеха да си представят, че българин може да измисли и изпее такива страхотни парчета с по-различен глас.

- Как се справихте по време на пандемията?

- Нямахме никаква работа и правителството не му пукаше за артистите. Надявам се да няма друг такъв период. Беше шок за цялата планета. Всеки стои вкъщи, изпразваш кредитните карти. Голяма депресия, не знаех какво да правя с живота си през първата година. Втората се стегнахме и започнахме да работим по албум, лека-полека успяхме да свършим работа миналата година.

- Наистина ли сте били уличен музикант?

- Много ми се иска да бъда, но лошото е, че хората викат полиция веднага, като видят, че си известен. Бих го направил с удоволствие като проект, който да измисля. Има голям поток от хора и като пърформанс би се получило чудесно.

- Какво предстои оттук нататък?

- Много концерти имаше това лято и сега съм в период, в който пиша текстове на парчета, които съм измислил. Година след издаден нов албум искам да правя нови и нови неща. Да сме здрави и да правим парчета дълго време си пожелавам. Хора като Мик Джагър и Кирил Маричков са ми идоли. Дай боже, да има такива хора и от нашето поколение.