Знаменитият певец Васил Найденов: Човекът започна да убива за удоволствие

Животът е кратък, няма време да занимаваме себе си и другите с глупости

Кой е той

Звездата на Васил Найденов изгрява през 1979 г., когато песента от филма "Адаптация" е обявена за "Мелодия на годината". В същата година печели и Първа награда на "Златният Орфей" с парчето "Предутрин". Популярността му расте с месеци и всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: "Адаптация", "Откровение", "И утре е ден", "А дали е така". Следват многобройни задгранични турнета в тогавашните СССР и ГДР. Тази година БГ радио удостои Найденов със специалния приз "Най-обичан български поп изпълнител на всички времена".

- Здравейте, г-н Найденов! Как минава лятото ви, имате ли много участия?

- Здравейте! Ами има участия, но аз не работя по цялата страна. Не правя такива големи турнета като моите колеги, а просто концерти.

- Искате ли да коментираме въпроса за напрежението между вас и Стефан Димитров?

- Не! Скоро ще изляза с официална позиция по въпроса. Жалко че ми се обаждате за такива неща, а не когато получих голямата награда за любовта на публиката. Тогава никой не се сети да ми се обади...

- Ние ви се обадихме, поздравихме ви и писахме за наградата "Най-обичан изпълнител на всички времена".

- Извинявам се тогава, но повечето ви колеги не го направиха. Защото, когато има хубави неща, никой не се сеща за тях. Някак прекалено много се принизихме, все едно някой от нас може да занесе нещо там горе, където е Господ. Българинът е добронамерен, докато не трябва да каже за някого нещо добро. А животът е толкова кратък, всички сме смъртни и от този целия тарикатлък и ганьовщина няма никакъв смисъл. Това се случва в геометрична прогресия... За щастие, все още срещам много свестни хора, с които работя, слава на Бога! Хората от големия град, то и аз съм се родил на пъпа на София, щат или не щат, станаха тарикати, защото заобикалящата ги среда ги кара да бъдат такива, да кажем - практични.

- Как се става тарикат в големия град?

- Това е въпрос на интелект, на среда, в която си израсъл. Важно е какви картини си гледал, какво са те учили майка ти и баща ти. След това в пубертета с какви хора си се срещал. Важно е и по какъв начин си печелиш парите, как се прехранваш, какво образование имаш. Въпреки че вече образованието не е гаранция за нищо.

- Днешният живот около тарикатлъка ли се върти?

- Не само. Човек понякога се жени, обаче му омръзва, защото е срещнал неточния човек. И той започва да чака и да повтаря: "В името на детето, в името на детето!". И животът отминава в компромиси един към друг. И така идва пенсията, пък пенсиите у нас ги знаем какви са - големи... И оттук нататък този човек, който е дал всичко на държавата, което е могъл, живее неособено добре. Такъв човек например не може да си позволи да дойде на наш концерт, защото му е скъпо, и идват едни други хора.

- Какви други хора?

- Хора с преобразени физиономии! С преобразени носове, преобразени устни, преобразени вътрешни органи... Няма нищо лошо в тази мода, но общо взето, този тип хора са по-празни отвътре. Това са хора, които остават до два или три часа сутринта, което означава, че на другия ден те няма да правят нищо. А тези, които работят, не могат да си позволят концерта ни, защото трябва да станат рано за работа на другия ден и да произведат нещо за обществото.

- Има ли рецепта за спасение на българското общество от заобикалящата го празнота?

- Изходът е всеки да се спасява индивидуално. Дори и Римската империя в един момент стига до катастрофална криза, затова ви казах, че има геометрична прогресия и рано или късно се стига до един таван или пък до дъно. Така например преди години по времето на "Бийтълс" и на "Стоунс" списание "Ролинг Стоунс" обясни, че музиката и изкуството, стигне ли своя връх, тръгва надолу. Но това е за сметка на друго възходящо развитие - например компютърните технологии, които са в тотално възходяща градация в момента. Кой от нас е предполагал, дори и в най-смелите ни мечти, че всичко, което ни заобикаля, ще бъде така променено? Никой! Това означава, че чисто математически едно нещо отива към върха си, а на друго показателите падат към дъното. И в човешкото развитие - без значение дали говорим за тарикатлъка, политиката, икономиката, идеологиите, идва възход, а след него и спад. Аз не съм нито историк, нито мислител, нито философ, а съм най-обикновен българин, но горе-долу мисля, че съм прав в разсъжденията си. Защото моите приятели и приятелки мислят сходно като мен, затова го споделям.

- Смятате ли, че технологиите ни превърнаха в рационални, апатични, несъстрадателни, беземоционални нечовеци?

- Точно тези технологии сега уплашиха хората. Всичко онова, което бе показвано преди години в американските филми, го гледахме като невъзможна фантастика, а днес сме свидетели как голяма част от тези фантасмагории и приключенски сюжети изведнъж започват да ни съпътстват и станаха част от нашия живот.

- Използвате ли изкуствен интелект?

- О, не. Наскоро ходих на почивка с хора, които са много запознати, и ми показваха разни неща и много се забавлявахме с изкуствения интелект. Общо взето, съвсем не съм запознат, аз съм много некомпетентен в тази област, но откровено се забавлявах с тая джаджа.

- Мислили ли сте кои са най-хубавите ви години?

- Никога не съм се замислял. Като всеки човек съм имал и хубави, и по-лоши години.

- Кои са най-трудните тогава?

- Най-страшните ми години са, когато ме напускат близки хора и приятели. Всички сме земни и ни чака едно и също нещо. Затова пея, че може би нямаме време да се занимаваме с глупости и да си създаваме глупости и на себе си, и на хората около себе си. Толкова кратък е животът! Не се правя на философ, но е безсмислено сами да си създаваме проблеми, да влизаме в даден филм, да го играем този филм, да го продаваме на някакви хора и да занимаваме публиката с първични истории. Няма елементарни същества на земята, всяко животинско същество живее по един правилен закон с точни понятия кога трябва да се нахрани и убива само за да се нахрани. Докато човекът напоследък убива за удоволствие! Затова питам кой е животното - човекът или животното?