Режисьорът Асен Шопов в последния си разговор: Живков ме нарече "брадат козел"

Осъди ме на 3000 лв. заради запалена свещ, винаги съм бил трън на някои хора

"Цял живот съм бил трън на някои хора, но карай да върви, светът е различен." Това каза в един от последните си разговори с "България Днес" големият режисьор Асен Шопов. Той си отиде от този свят днес на 93-годишна възраст, но до последно посещаваше премиери в Народния театър "Иван Вазов".

"Тук съм бил режисьор от 1981 г. до пенсионирането си през 1993 г. Поставил съм великолепни постановки - "Всяка есенна вечер", "Черна комедия", "Големият род", "Нощем с белите коне", "Хамлет" и много други. След това отидох в Пловдив, но винаги съм обичал да гледам премиери. Ето и сега съм щастлив, че ме канят в Народния винаги да гледам", казва с усмивка Шопов. Той си припомни и случки с Тодор Живков, който недолюбвал, но и самият Първи също му се дразнил.

"Тодор Живков ме осъди на 3000 лева заради запалена свещ на сцената на Народния театър, но не ги платих аз, а театърът. Не съм разказвал случката досега. Стана, когато поставих "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев. В една от сцените, където нелегалните се събират и когато влезе един от тях, за да не го арестуват, сигналът е загасването на свещ на масата. По повод на тази свещ имах разправии с пожарникарите в театъра. Те не дават да се слага, аз я слагам. И дойде един ден Тодор Живков да гледа пиесата. Направихме я с истинска свещ. После той се разпореди да сложим електрическа свещ. Аз я запокитих в стената и не щеш ли, веднага му се докладвало. Получих призовка за съд, че съм нарушил правилата", спомня си Шопов с усмивка. След като свършил процесът, съдийката го осъжда на 3000 лева, за тогавашните пари голяма сума. "Това си беше половин "Жигула", но аз не платих парите, а театърът", продължава с разказа си Шопов.

"Това не е единственият ми досег с Тодор Живков. Постоянно бях "непослушен", смее се носителят на "Аскеер" за 2012 г.

"Имам и друга случка от 1964 г. Тогава бях част от трупата на Димитровградския театър. Работих по пиесата на Емил Манов "Грешката на Авел". На пръв поглед сюжетът не крие подводни камъни - авторът е бил политкомисар на партизански отряд, ремсист. Никой обаче не може да си представи какво последва", разказа ни приживе театралът.

Димитровградските актьори гостуват в Народния театър, за да представят творбата на Манов. Вместо с аплодисменти трупата е отпратена скоропостижно и дори е отменено представлението, което трябва да играят пред студенти. Никой не може да си обясни с какво пиесата на убедения комунист Емил Манов е провокирала Живков, но на всички било ясно, че това пътуване е затишие пред буря. И тя се случила малко по-късно, когато Тато пристигнал в Димитровград. На среща с местните хора той нарекъл Шопов "брадат козел" и "суинг", защото носел дънки. За трупата последвали трудни времена. Театърът бил закрит и се разпилели. С много усилия част от актьорите се спасили в Хасково. Сред тях бил и Асен Шопов. Той се принудил да обръсне прословутата си брада, за да бъде допуснат до среща с Живков. Първият човек в държавата отсякъл, че режисьорът може да остане в театъра, но в Хасково.

"Това беше последният случай, в който си обръснах брадата. Радвам се, че след това дойдоха по-добри времена, защото при Живков освен мен си патиха и доста други невинни", спомни си Шопов.

Асен Шопов е роден на 16 февруари 1933 г. в с. Брестовица, Пловдивска област. Завършва гимназия в Пловдив, където още на 15-годишна възраст поставя със свои съученици "Разбойници" от Шилер. Оттогава датира голямата му любов към Шилер - поставя пет пъти "Мария Стюарт" и девет пъти "Коварство и любов". Носител е на всички български отличия. Редакцията изказва съболезнования на близките.