Талантливата актриса Катерина Борисова: Малин Кръстев и Геро ни учеха да сме добри актьори, но и добри хора

Катерина Борисова е една от младите актриси, която влиза в новия български сериал "Вяра, Надежда, Любов", който стартира премиерно на 6 март от 22 ч. по Би Ти Ви. Родена е в Хасково на 21 септември 1998 година. Завършила е Театрален колеж "Любен Гройс" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър през 2021 година в класа на Малин Кръстев с асистенти Герасим Георгиев - Геро и Мартина Георгиева. След завършването си се присъединява към театралната трупа на Русенския драматичен театър "Сава Огнянов". Популярна е и като водеща на рубрика в онлайн предаването "Господари на уеба".

- Започва новият сериал "Вяра, Надежда, Любов", в който участвате. Какво да очакват зрителите от вашата героиня Катя и от новата продукция?

- Аз съм в ролята на Екатерина Стоянова, неонатолог, работещ в болница "Вяра, Надежда, Любов". Тя е човек, чийто глас едва се чува, с огромни очаквания - към себе си и околните. От новия сериал можете да очаквате страхотен актьорски състав, който включва и голям брой непознати за широката публика лица, които са много талантливи. Тук е мястото да благодаря на Би Ти Ви за възможността да се срещнем актьори от едно поколение и да създадем нещо хубаво, надявам се, заедно.

- Сериалът пренася зрителите в края на 90-те години на XX век, като в центъра са три жени. Паралелно с медицинските истории върви и друга сюжетна линия - тази на подземния свят на 90-те - с гангстерските клубове, контрабанда, корупция, престъпност. Доколко можем още да повдигнем завесата на случващото се?

- В сериала всеки от героите е поставен пред редица морални избори и сериозни житейски препятствия. Персонажите ни постоянно се сблъскват с неправди, към които реагират по различен начин. Вярвам, че за зрителите ще бъде интересно да видят какво се случва зад "завесите" в едно АГ отделение и че зад престилките на лекарите, техните понякога стъклени лица, всъщност се крият на първо място обикновени хора - чувствителни и раними, които често преживяват тежко съдбите на пациентите си.

- Родена сте в края на 90-те години - какво е да сте дете на това време и с какви емоции пресъздадохте образа и времето на героинята си?

- Не мисля, че сегашните времена са по-малко противоречиви, разликата е, че привидно ситуацията е по-красива оттогава. Да си дете на това време е привилегия, защото по някакъв начин от ранна детска възраст си свикнал с несгодите, които те заобикалят и имаш сетива за красивото. Последните все по-често се появяват и вярвам, че ще живеем по-добре, ако се усмихваме повече, ако сме благодарни и по-смирени. А че не е идеално и сега, не е, но пък това не означава, че трябва да се отказваме, иска ми се всеки да води своите битки и да се опитва да прави заобикалящия го свят по-добър. И така един ден ще се събудим в един красив свят, който сигурно пак няма да ни харесва и така до края на света. Човешката природа е взискателна, все нещо не му харесва на човека, все си намира дразнители. Нека търсим хубавото и да сме благодарни.

За да разбера героинята си Екатерина, четох медицинска литература, имах честта да се срещна и с истински неонатолози в "Майчин дом", да им задавам въпроси - те са нашите консултанти в сериала. Опитах се да си начертая пътя, по който трябва да мине Екатерина в хода на сценария, че и извън него. Постоянно си мисля за нея, какво прави, дори и когато не снимаме.

- Талантлива представителка сте на младото поколение актьори. Какви са битките и стремежите на Катерина Борисова?

- Моите битки и стремежи са всеки ден да ставам по-добра във всяко отношение. Да осмислям часовете, които са ми дадени, да помагам, ако мога. Без да искам, попаднах в интересна битка - тя е да правя кастинги. Обичам да водя битки за колеги, които никой не познава. Няколко пъти се случи радостното събитие да избират колеги, които са се отказали от професията. Тогава дори едно участие в снимачен процес на реклама им връща обратно пламъка и желанието да практикуват актьорската професия. Правенето на кастинги е интересна битка, която водя отскоро и ми доставя удоволствие и носи смисъл.

- Какво ви даде работата с Малин Кръстев, с Герасим Георгиев - Геро?

- Работата с тях ми даде така нареченото А, Б, В в актьорската професия. Благодарна съм им за честността, която са имали към нас, защото успяха да ни подготвят мисля добре, не само да бъдем добри като актьори, а и да бъдем добри хора. Това са учители, които са неизчерпаем източник от енергия, вдъхновение и професионализъм. Силно взискателни към себе си и студентите, учат те, че всичко е важно, всяка роля е важна, всяка дума, която ще кажеш, е важна, учат те да обичаш професията. И не на последно място - винаги мога да им се обадя за съвет.

- Какво не знаем за Катерина Борисова? Мечти, хоби, разочарования, победи?

- Има доста неща, които дори аз не знам за Катерина Борисова (смее се). Мечтая да виждам повече усмихнати хора по улиците, да бъдем по-добри. Искам, когато се поклоня в края на представление, да имам усещането, че съм дала някому нещо. Вярвам, че е прекалено рано да се разочаровам, а и се опитвам да не помня лошото, прощавам бързо. Колкото до победите - те са нещо мимолетно и с тях е добре да се внимава. Не трябва да се захласваш по тях, а да се забравят бързо, за да дойдат следващите.

- Гласувате ли? Задават се поредните предсрочни избори.

- Гласувам, да. Това е важно и всеки един от нас е длъжен да го прави.

- Заслужава ли си младите хора да останат в България и да се борят тук?

- Да, заслужава си да живееш в България и да останеш. Родили сме се тук, това далеч не е случайно и мисля, че би било грешка да отидеш някъде, където всичко ти е чуждо. Нашата държава е прекрасна, има много възможности, стига да ги търсиш, има и много талантливи хора. Да, имаме и своите недостатъци, но никой не е съвършен. Аз имах редица поводи и предложения да замина, особено в мигове на отчаяние, но сега след много труд и търпение с положителност мога да кажа, че не съжалявам, че останах.