Директорът на Сатиричния театър - Калин Сърменов: В киното е най-ужасяващата мафия в България!

Ние непрекъснато се лъжем, а най-"хубаво" у нас е да си беден, смята големият артист

КОЙ Е ТОЙ

Калин Сърменов е роден през 1963 г. в София, завършва актьорско майсторство и рижисура в тогавашния ВИТИЗ. Известен е с множеството си роли в театъра и киното, най-култовата от които на Михаил Михайлов-Милото в сериала "Седем часа разлика". Директор е на Сатиричния тетатър "Алеко Константинов".

- Г-н Сърменов, все повече артисти се отказват от професията напоследък. Как ще коментирате тази тенденция?

- Пазарът трябва да се регулира. Ние произвеждаме артисти на килограм! Ето сега в НАТФИЗ има един преподавател с три класа. Ама то няма толкова пространство там! И тези хора завършват и гордо заявяват: "Ние сме актьори". И край - дотук. Започват да не се поставят нещата на базата на професионалната конкуренция, а на всички останали логики. Кой на кого какъв е, по какви причини и така нататък. И затова най-лесно се стига до това да се отказват хората и за съжаление - сред тях има и талантливи.

- Какво не разбира светът за актьорите?

- Малко суетно е всички колеги да обясняваме колко трагично работим, как сме адски заети, животът ни е ужас, пък вие виждате лъскавата страна. Не е така. Светът не знае, че всъщност ние работим като всички останали. Ставаш, отиваш и вършиш някакви неща. Да, има стрес, от което не можеш да избягаш. Когато останалите вечер си почиват, твоят адреналин се качва. Съвсем друг е ритъмът. Като се прибереш вкъщи след представлението към 22:30-23:00 часа, вриш и кипиш, а другите са заспали. Всяка професия си има своите проблеми. Просто при нас е малко по-вкусно за занимаване. Работници сме като всички останали и мрънкаме като всички останали.

- Търпението ли е ключът към успеха?

- Със сигурност трябва и търпение - то също е ключ към успех. Аз като имам някакъв проблем, първо се обръщам към себе си, за да видя дали съм си подредил къщичката. Не може непрекъснато някой да ни е виновен.

- Има ли съвременен български филм, който ви е впечатлил напоследък?

- Не, за съжаление. Нивото е много тъжно. Има един български филм, който ме впечатли, но той е правен преди вече 20 години. Казва се "Малък-голям" на режисьора Ясен Григоров. Лентата дори не е финансирана от филмовия център. Независим проект, заснет с фотоапарат по онова време. Това, което виждам в съвременността, е трагедия. Едни уморени хора ми обясняват колко са велики, а то няма нищо такова. Както българският футбол не разбра защо станахме четвърти през 94-та, така и в нашата гилдия просто нямаме представа как се прави кино. Тъжна картина на неможещи хора, които обаче по една или друга причина са някъде там, взимат едни пари, разменят си ги с други. И с филмовия център е така. Има едни пет, които кандидатстват, и пет, които ги оценяват. Едните дават парите на другите - след това се сменят. Това е най-ужасяващата мафия в България! Един бюджет на филм е около 800 000 лв., 900 000 лв. вече е предел и се смята за много богата работа. Всичко останало се краде безогледно.

- А какво бихте казали за театралните постановки? Имате ли си любима?

- На първо място моите са много добри. Разбира се, и в театъра имаме проблем с липсата на професионализъм. Наскоро гледах една българска постановка "Берлин, Берлин" и бях изключително възхитен от главния артист Тодор Дърлянов. Взе ми акъла направо, а аз трудно се впечатлявам. Звъннах му вечерта да го поздравя и той ми каза, че съм единственият човек, който му се е обадил. Представяте ли си? Точно така по времето на комунизма убиваха мислещите хора. Като махнеш критерия и подредбата на приоритетите, мислещият човек вече няма за какво да се хване. И по партийна линия имаше такава директива - на ръководни постове да се слагат некомпетентни, но верни на партията хора, за да могат да бъдат държани в подчинение можещите. Това го има и до днес, защото ние така и не успяхме да се измъкнем от комунизма. Само привидно.

- Как мислите, от какво най-много се нуждае обществото ни?

- Нашето общество има нужда от смирение, от себевглеждане, себевъзпитание и себеконтрол, за да можем да направим нещо. Прекалено много дадохме място в главите си на личните представи. Личната ти представа никога не е тази, която трябва да бъде водеща.

- Това ли е основният проблем на българина - винаги търси грешката някъде другаде?

- Българинът не се вглежда в себе си. Не си признава. Ние непрекъснато се лъжем, а най-хубаво у нас е да си беден - това е еквивалент на морален. Глупост е, да знаете. Няма нищо лошо да си богат и да си честен. Бях чел интервю със собственика на "Амазон". Той казва: "Най-трудно можеш да помогнеш на бедния човек". Това е така, защото при него са най-големите претенции и най-малките възможности. Въпросът не е просто да го нахраниш, а да му покажеш как да инвестира.

- Казвате болезнени истини. Често ли сте "неудобен" за хората?

- Да казваш истината боли, затова посредствеността е най-чувствителната форма на общуване. Навремето, като участвах в "Седем часа разлика", рейтингът ми в медиите беше най-висок заедно с този на Ваня Цветкова. Тогава раздаваха филмовите награди и понеже моята уста не спира - не просто не бях номиниран, дори не бях поканен.

- На какво възпитавате децата си?

- Не полагам усилия във възпитанието им. Давам личен пример. Аз нямам проблем да говоря вулгарни думи пред тях и за теми, които много мои близки определят като "табу". За мен това е криворазбрано възпитание - дай да не обсъждаме пред малките парите, а същевременно се качваш в кола за половин милион. Смятам, че собственият ни морал трябва да е огледало за децата.

- Следите ли ситуацията в България? Гледате ли новини?

- Разбира се. И моите студенти ги съветвам да са активни, да знаят каква е социалната среда. Карам ги да пишат есета даже. Интересувам се, чета и имам позиция, която изразявам свободно.

- Как бихте коментирали трагедията "Петрохан"?

- Разпадът на една държава, липсата на институционалност и на абсолютно всякакъв контрол води до това. И ние си го правим сами. До 2019-а нещата вървяха и светът около нас беше предсказуем. Изведнъж решихме, че трябва да се сменят ролите и се случи това. Ето и сега имахме правителство - хубаво или лошо. Дойде поколението Z и го махна. Всичко е наред, но какво се случва после? Няма развитие в държавата и като политици не си седят на мястото и не спазват политическия и човешкия морал - какво искаме от "Петрохан"? Малко ли правиха и преди това извращения с животни - убиваха ги, снимаха ги. Нашето общество става все по-зле и се разпада.