4 актриси влизат в Женския затвор в Сливен

Вълнението беше огромно, чувахме реакции и коментари, усетихме ги, споделя Мария Рушанова

Насилие, бунт, омраза, гняв. Това са само няколко думи, които очертават постановката "Пукнатини", която се игра преди дни пред лишени от свобода и служители в служители в Женския затвор в Сливен. Събитието се превърна в силно емоционална среща между изкуството и реалността, която събра близо 100 жени, лишени от свобода, и 30 служители, включително гости от затвора в Стара Загора. Авторът на пиесата Оля Стоянова, режисьорът Надя Панчева и сценографът Ясмин Манделли също бяха част от събитието.

Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова успяха да пренесат публиката в дълбокия и болезнен свят на човешките "пукнатини". "Преживяването беше незабравимо, а емоцията - несравнима. Въпреки първоначалното ни притеснение как ще бъде приета темата, вълнението - както нашето, така и на лишените от свобода жени - беше огромно. Чувахме неподправени реакции и директни коментари, често на неочаквани за нас места. Усетихме, че крехката граница между "нас" и "тях" се разми - дишахме и живяхме заедно. Историята престана да бъде просто разказана, тя беше разпозната", казват актрисите.

Действието в "Пукнатини" се развива в Женския затвор в Сливен, в шивашки цех, където част от лишените от свобода работят. Действието проследява историите на четири жени затворнички, които прекарват дните си в шиене на национални знамена. Докато работят, те споделят личните си трагедии, грехове и мечти. През стените на затвора проникват слухове за политическо напрежение, извънредни положения и възможна революция. В един момент жените решават да вдигнат стачка - заради условията, заради заплащането, заради напрежението. Оттам нататък представлението отваря много по-широк разговор за причините, които водят до подобни съдби. "След бурните реакции и аплодисменти тишината накрая говореше повече от всичко. За пръв път усетих как над 100 човека мълчат заедно, като един. Тази среща ни напомни колко силно може да бъде изкуството, когато попадне на място, където истината не може да бъде заобиколена", споделя актрисата Мария Рушанова.

"Тези трагедии засягат много повече хора, отколкото изглежда на пръв поглед. Никой не живее в изолиран свят и ехото на чуждата болка винаги ни достига", казва и авторката Оля Стоянова.