Режисьорът Джеки Стоев: Пукнах ребра, но не мрънкам, ще ми мине

Намерих хора, които практикуват телепатия, ще ги видите през есента във филма ми, казва той

"Имам спукани ребра, боли ме, но не мрънкам, ще ми мине. То и нищо не може да се направи, когато се случи подобно нещо. Времето лекува, е казал народът. А и на моята възраст - 85 години, ако нещо не ме боли, значи не съм жив."

Така с чувство за хумор режисьорът Джеки Стоев отговори на въпроса за това как е приключило пролетното му гладуване по метода на Лидия Ковачева и как се чувства след него.

"Добре, че е това гладуване. Аз го правя всяка пролет и всяка есен и така излекувах язвата си. Прави се много внимателно, за да не се получи обратният ефект", допълни Джеки.

Поредният сакатлък, който е преживял, се случил преди дни - паднал по стълби. "И сега ме боли, но не взимам успокоителни. Шило в торба не стои. Аз често имам някакви спъваници, защото все нещо съм замислен, но като цяло не мога да се оплача от здравето си на тези години. Е, не съм абсолютно честен, почтен и безгрешен, но общо като погледнете - вече нямам кой знае какви шансове да се изложа. Има много хора, които се радват на филмите, които сме направили, а пък за мен това е радостта от цялото занимание", смее се авторът на филма "Летете с Росинант".

Преди две години той преживява отново инцидент. Опитал да притича при пресичане голяма столична улица на забранено място и го блъснала кола, тръгнала да паркира назад. "Минаха ми през глезените, но и тогава нищо ми нямаше, явно съм направен от желязо. И при падането се търкулнах. Нямах счупено, навехнато, дори веднага скочих да ходя на работа", смее се Джеки. Това се случило по времето, когато снимал със сина на Микеле Плачидо - Брендо. "Всичко беше под контрол, а след това съпругата ми Диана искаше да направя лекция с образователна цел на деца и възрастни на тема "Как да не пресичаме по тъмно на забранено място на голям столичен булевард", смее се режисьорът.

И на 85 години Джеки Стоев продължава да се смее на живота и да снима и вече е готов с две нови ленти, които ще видим през есента.

"Вълнува ме и ситуацията в културата, как да не ме вълнува? Освен това много важно е и кой ще стане министър на културата. Знаете ли, навремето бащата на моя покоен приятел Джони казал, че "изкуството е като гребена на петeла - не е съществен, но без гребен петелът не е петел". Та така, разбира се, че може без кино и изкуство - какво му е, ще си живеем без тях. То и една жена може без червило, но като си сложи червило, по-хубава става, нали", смее се той.

Единият от много любопитните филми е свързан с телепатията. "Той е документален. Преди доста време ми направи впечатление, че научните работници, които се занимават с разгадаване на телепатията, не са си дали труда да преведат от старогръцки значението на думата "телепатия". Та, "теле" значи "далечно", а "патия" е "усещане". Та лесно може да се установи, че в повечето случаи при нас, хората, става дума за предаване на различни мисли, чувства и настроения от разстояние, и то между близки хора. Освен това има разработени методи и технологии как да се тренират и развиват успешно телепатичните умения на човека. Аз мога да ви кажа, че намерих хора, които практикуват телепатия, и това съвсем не е някакво чудо. Аз самият съм участвал в такива експериментални упражнения. Е, не бях от най-добрите, но все пак установих, че благодарение на тези тренировки можем реално да постигнем по-високо ниво на телепатичните си възможности", допълва авторът на документалната лента за телепатията, която ще видим през октомври.