ИНТЕРВЮ! Ергенът Гатев: Да стъпя на тревата на "Камп Ноу" е сбъдната мечта
Любимият оператор на ергенките е снимал кастинга за филма на Стоичков в Барселона
КОЙ Е ТОЙ
30-годишният Георги Гатев е оператор, познат на зрителите като новия четвърти ерген в настоящия сезон на любовното риалити. Преди да застане пред камера, той е част от операторския екип на предаването и в продължение на две години снима най-емоционалните моменти в романтичното шоу. Завършва "Кино и телевизия" в Нов български университет и работи по различни телевизионни и риалити продукции, снимани у нас и в чужбина. Извън работата си Георги обича пътешествията, риболова и приключенията.
- Гатев, вие бяхте оператор на кастинга за филма за Стоичков в Барселона. Кое бе най-вълнуващото за вас по време на снимките?
- Още при мисълта, че ще снимаме в Барселона, много се зарадвах. Аз знаех от самото начало, че в някакъв момент кастингът ще продължи там. В София започнахме с доста момчета и мъже на различни възрасти, а в по-напреднал етап останаха може би шест-седем момчета, които накрая на снимачния ден разбраха, че всъщност заминават за Барселона. Това бе огромна изненада за тях. За мен също беше много специално, защото аз преди това бях ходил в Барселона само като фен и турист. В Испания продуцентът запознаваше кандидатите с проекта, защото те трябваше не просто да бъдат себе си, а да влязат в ролята на Христо Стоичков, който е страшно темпераментен и специфичен като характер човек.
- Каква бе атмосферата на стадиона по време на мача между "Барселона" и "Атлетико Мадрид"?
- Това е едно от големите дербита в Испания, а най-иненадващото беше, че четиримата финалисти бяха обявени на полувремето на самия стадион. Моята работа бе да ги посрещна долу на тревата на "Ноу Камп" и да уловя цялата емоция. Това беше може би най-вълнуващото ми снимане въобще. Първо, защото аз самият стъпих на терен, на който са играли едни от най-легендарните футболисти в света. И второ, защото там нямаш право на грешка. Имаш не повече от пет минути, в които трябва да хванеш атмосферата, хората, реакциите и емоцията, а когато ревнат 50-60 хиляди души на стадиона, това е усещане, което трудно може да се опише.
- Имаше ли забавни моменти по време на престоя ви в Барселона?
- Да, постоянно се случваше нещо. Момчетата имаха различни задачи из града, спираха минувачи и разговаряха с чужденци. Данчо определено беше най-колоритният от всички и винаги правеше атмосферата много по-интересна. Покрай такива артистични личности винаги има настроение и енергия.
- Ще бъдете ли оператор и във филма "Стоичков - Имало едно време в България"?
- Не, продукцията има друг екип.
- Как решихте да се насочите към операторската работа и кога усетихте, че това е вашето нещо?
- До 19-годишна възраст се занимавах с футбол и това бе посоката, в която бях тръгнал. След това имах операции и трябваше да преосмисля много неща за живота си. Бях приет в Холандия, където щях едновременно да уча и да играя футбол, но възстановяването ми не мина така, както ми се искаше, и останах в България. Тогава се сетих, че едно от нещата, които винаги съм обичал, е да снимам. От малък съм бил с фотоапарат в ръка и някак естествено започнах да търся посока в тази сфера. Записах "Кино и телевизия" в Нов български университет и много бързо започнах да работя. Първият ми формат беше "ВИП брадър", а след това лека-полека влязох в телевизията, новините и различните предавания. После се пренасочих и към режисурата на третата година от университета, защото исках да надградя снимането.
- Имате ли амбиции един ден да направите свой игрален филм като режисьор?
- Да, със сигурност това ми е една от смелите мечти. Иска ми се в някакъв момент да направя дебютен игрален филм. Даже затова по-късно се насочих и към режисурата, защото исках не просто да снимам, а да мога да разказвам истории по мой начин. Като стил много харесвам филми като "Вълкът от Уолстрийт" и трилъри. Нещо такова ми е интересно като енергия и динамика да режисирам.
- Коя дестинация ви е оставила най-силен спомен като оператор?
- Със сигурност Филипините ми остават едно от любимите места за снимане. Там природата е уникална, има разнообразен животински свят и впечатляваща атмосфера. Риалити форматите са интересни за снимане, защото всичко се случва в движение и постоянно има емоция. Шри Ланка също бе страхотно преживяване.
- Смятате ли, че операторите често остават незабелязани от зрителите?
- Да, честно казано ние почти винаги оставаме незабелязани от зрителите, но явно не и от участниците. Те много добре усещат присъствието на екипа, въпреки че се опитваме да бъдем максимално незабележими.
- По-комфортно ли се чувствате зад камерата или вече започвате да свиквате и пред нея?
- Двете неща са много различни и трудно могат да се сравнят. Зад камера това е моят свят вече от години и там се чувствам в свои води. Пред камера усещането е съвсем друго - много по-силно като адреналин и емоция. Харесва ми, но все още е нещо ново за мен.
- Водещият на "Ергенът" Наум Шопов ви представи като "най-големия кошмар" на продукцията. Защо според вас ви нарече така?
- Това беше по-скоро шега. Аз съм част от екипа от доста време и всички много добре се познаваме. "Кошмарът" идва от това, че покрай мен често се създават ситуации, които после участниците коментират, въпреки че в предаването има правило да не се говори за и с екипа.