Директорът на театър „Българска армия“ Мирослав Пашов: Нямам хотел, кола,нито любовница!

Кой е той

Мирослав Пашов е роден на 17 декември 1957 г. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов", актьорско майсторство, в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Бил е актьор в ДТ "К. Величков" - Пазарджик, изпълнителен директор на Първи частен театър "Алтернатива", зам.-директор на Младежкия театър в София. От 1995 г. работи в театър "Българска армия", от 2010 г. е негов и.д. директор, а от септември 2013 г. - директор. Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Пашов, напоследък театрите се напълниха със зрители, дори се чака с месеци за билети. Сериалите ли върнаха хората в салона?

- Театрите получиха една сравнително по-голяма самостоятелност сами да решават репертоара си. С делегираните бюджети пък се даде тази възможност за разгръщане на политиката ни. Това е едно от най-правилните неща за излизането на пазара според мен. В София например вечер има десетки културни събития, включително и пълни спортни зали. В същото време има интерес и към спектакли в театрите. Основната причина за това според мен е, че театрите се обърнаха към публиката. Да, ама това занижи нивото, казват някои. Не, не съм съгласен. Специално ние, в Театъра на армията, нямаме спектакли с ниско художествено ниво. Ето "Секс, наркотици и рокендрол", "Много шум за нищо", които 18 години се играят на сцената, "Колко е важно да бъдеш сериозен", "Ножица трепач" - за всички зрителският интерес е постоянен през годините и винаги е пълно. В последно време интерес събуди и последната ни премиера - "Йерма". Смятам, че публиката започна леко да се пренасища от спектакли, които са с по-развлекателен характер и постепенно почнахме да правим по-сериозни неща. Само икономически стабилен театър може да си позволи да прави големи заглавия. Пример от последните два-три сезона е "Ромео и Жулиета". Ние по никакъв начин не сме принизили качеството на продукцията, дори напротив. Примерно през март излезе едно заглавие "Откраднати разкази на петия етаж" в новата ни зала "Миракъл", в която се наложи заглавието "бутиков спектакъл". Той се играе пред 50 човека и е един елитарен спектакъл. Поставихме и още едно голямо заглавие с богат декор и костюми - "Бандитска опера" по Джон Гей, с музика на живо на Дони, Коцето и Мишо Шишков. Така че ние изобщо не гледаме лековато на публиката.

- Доволен ли сте от изминалия сезон?

- Да си доволен е унищожително. Не, не съм доволен, защото мисля, че би могло да се направи повече. Целият обществено-политически живот в страната беше твърде бурен и това до известна степен разколеба нашата публика. Не търся причина навън, но това влияе. Например - когато са блокирани улици в центъра и достъпът до театъра е труден, и ние изпитваме затруднения. И то в силната част на периода - зимата. Имаше и проблеми - проверяваха личните карти на идващите към центъра хора, това разколебаваше публиката. Отговорността носехме ние, защото се обръщаха директно към нас, а нямахме вина.

- Имаше случай, когато момче зае правителствената ложа, за да предложи брак на приятелката си. Имахте ли друг такъв?

- Хахаха, то всеки път се случват различни неща. Вълнуват се хората от онова, което виждат на сцената. Щом стигаме до сърцата на хората, значи сме се свършили работата.

- Колко са актьорите в трупата ви?

- Трупата е от 26 души, изключително гъвкава, с много интересни типажи, силни актьори, ярки индивидуалности и "костеливи орехи". Но не са от тези, които придирят дали в караваната им от кранчето тече кола или водка, те са земни хора.

- Кои са предстоящите ви турнета?

- "Много шум за нищо" предстои хората да го гледат в Пловдив и Русе. Комедията "Да разлаем кучетата", която се радва на невероятен успех, ще гостува в Кюстендил, Стара Загора и Ямбол. Предстои турне на "Швейк" във Варна и Казанлък. За месец юни съвместно с вашия вестник правим талони, които зрителите могат да си вземат на преференциални цени. За този месец всички билети са по 7 лв., така даваме възможност на по-големи социални групи да гледат театър. През последните три години и половина събрах малък екип от млади хора, които правят всичко възможно, за да има всяка публика достъп до театъра и това не са моментни хрумки и спорадични прояви. Длъжници сме на възрастните и на хората в неравностойно положение, такава програма е необходима и ние я изпълняваме.

- Появихте се в "7 часа разлика", не ви ли се играе, все пак сте актьор?

- Появих се и в "Столичани в повече" като директор на затвора. Правя снимките в свободното си време, за да не губи театърът от мен. Приятно ми е на терен, хубаво е да си обичаш професията.

- С Ивайло Христов как се разбирате, преди време бяхте конкуренти за поста?

- С Ивайло сме колеги и приятели от времето на ВИТИЗ. Той беше една година преди мен, винаги сме били в добри отношения. Той има два режисьорски спектакъла в нашия театър, което не е без значение. Нямам проблем с него, както и той с мен.

- Съгласен ли сте с доводите му, че отказа аскеера?

- Не съм човекът, който да го съди, но, да, това, което той говори за културата, е точно така. Абсолютно е прав. В същото време хора като него би трябвало по-конкретно да посочат какво би трябвало да се направи, за да тръгнат нещата. Макар че и министърът сам няма да може да се справи с цялото. Повече хора трябва да намерят сили и воля и да поставят нещата такива, каквито са. Трябва да стане ясно, че за културата трябва да се отделят повече средства. Оттук нататък и други хора трябва да намерят смелост като Ивайло, да се обединят около него и да докажат, че не случайно е била отказана наградата. Иначе това ще си остане еднократен акт, ще заглъхне, а не бива. Предложенията обаче трябва да бъдат и икономически обосновани, иначе откъде да ги вземе държавата.

- Спокоен ли сте вече, като доказахте, че не сте бил от ДС?

- Тази тема вече съм я забравил. Но това беше важно за моите близки, иначе се оказва като една своеобразна методика на нов вид мъчение. Не стига, че преди 10 ноември имаше система, по която да бъдат манипулирани и мачкани хората, ами и след това уж ще се осветява, ама ако можем да смачкаме други едни хора. И сега, вместо да излязат главните виновници, почнаха да гърмят хора, които нямат нищо общо с това. Обидата е голяма, като знаеш, че това не се е случвало, а вече си много хубаво набеден. Истината беше важна за възпитанието на двамата ми синове и семейството ми, за да стане ясно, че не съм бил с маска и не съм ги лъгал. Това повече боли, отколкото всичко останало.

- Какво друго от тези измишльотини ви дразни?

- Не искам и да ги мисля. Ето, сетих се - нямам хотел на морето! Нямам и лек автомобил, не шофирам. Такъв чешит съм, има и такива хора. Цял живот съм се стремял да ме возят, да имам шофьор.

- А любовница имате ли?

- И това нямам.

- Какъв директор сте тогава?

- (Смее се.) Не е смешно, но ето още един смешен факт - не пия и не пуша. Когато влезе в сила законът за забрана за пушенето в затворени помещения, веднага се каза - "Заклетият трезвеник не дава на актьорите да пушат в театъра и те се разболели от студа...". Добре де, има закон, аз спазвам законите. Имат тераса навън, там да пушат. Ама защо не се търси нещо позитивно, а все някакви глупости се лансират? Мисълта, която най-много обичам, знаете ли коя е? На Тацит: "Човек е по-готов да направи някому зло, отколкото добро. Защото благодарността е бреме, а отмъщението – удоволствие." Ето това обяснява защо сме на този хал, едно хубаво да лъзнеш човека, да го окаляш... Не мога да се съглася. Затова казвам - направете добро. Ако не можете, поне не пречете.