Световният шампион Тервел Замфиров: Сезонът беше сбъдната мечта за мен

Публикувана: 17.05.2025, 14:00 532 Автор: Огнян Георгиев

Тервел със сестра си Ерика на подиума в Банско Снимка Стартфото

Кой е той

Световният шампион по сноуборд Тервел Замфиров е специален. Не само заради изключителните успехи през последната година, но и заради начина на мислене. Кариерата и живота на 20-годишния българин са пример и мотивация.

- Тервел, поздравления за невероятния сезон - 4 световни титли, една универсиада. Как бихте го обобщил вие?

- Сезон мечта! За мен това беше един много специален сезон. Никога повече няма да мога да го повторя, защото това беше последната ми година в юношеския спорт. Имах уникалния шанс и възможността да спечеля всички значими световни първенства. Сред тях е това за студенти, на което ще имам възможност да участвам още само веднъж. Спечелих за юноши, където вече минавам 20 години и нямам право да участвам. Имах възможността да спечеля отборен медал, и то със сестра ми. Той е златен - първи в историята на България. Черешката на тортата - нещо, което изобщо не съм очаквал и сънувал, че може да ми се случи през този сезон - е титлата при мъжете. Наистина вълшебен, неповторим сезон.

- Малцина знаят, че вие сте били на косъм да не участвате на световното за мъже заради болест. Как решихте да заминете?

- Моят баща и треньор Анатоли Замфиров ме съветваше да не участвам. Като ме гледаше вкъщи, казваше: "Не, няма да стане! По-добре не ходи. Стой си тук, ходи на училище. Оправяй се! Почивай си!". Аз заявих: "Не, ще пътувам!". Той ми каза, че не съм в състояние да пътувам. Баща ми е лекар, не е треньор по професия. Казах: "Тате, искам да отида! Все пак е световно - най-големият форум, първо за мен". В крайна сметка взехме решение да тръгна за състезанието и там да преценим дали ще участвам. Съдбата беше с нас и аз се подобрявах от ден на ден. За гигантския слалом не се чувствах достатъчно здрав. Много лошо кашлях, което беше проблем, защото там е високо и студено. Определено ми беше трудно, но успях да потисна тези чувства с волята си и в състезателния ден да се концентрирам. Да преодолея тези трудности, които ми беше поставила съдбата. Освободих се от всякакви съмнения и карах по най-добрия начин.

- Вие започнахте много силно на самите квалификации. Бяхте втори. Дотогава беше ли ви се случвало при мъжете?

- Бил съм седми няколко пъти на квалификации на Световна купа. Миналата година на същата тази писта имаше много интересно състезание. То беше Европейска купа, но всички състезатели от Световната купа бяха дошли да пробват пистата и да участват преди световното. На това състезание бях четвърти в квалификациите. Така че имах увереност точно с тази писта, че ще ми се получат нещата повече.

- Разкажете за самите елиминации. При тях разликите бяха изключително малки. По време на самото спускане усещате ли дали сте по-напред?

- Моята психология, докато се състезавам, е да не гледам много в другата паница. Не го следя съперника, докъде е по трасето. Опитвам се да изцедя моето си трасе и да направя най-доброто спускане. Единственото, което може да направиш, е някак психически да го натиснеш, ако той гледа в твоето трасе докъде си. Да се дръпнеш по-напред или да изостанеш да го изчакаш. Но като цяло опитваш се да правиш най-доброто си каране и на финала виждаш дали си бил по-бърз или не.

- Как бихте описали усещането, когато видите, че сте спечелили елиминацията?

- Доста освобождаващо е чувството. Олеква ти. То е голямо напрежение. В края вече, когато остават една-две врати, имаш представа, че си по-отпред. Когато пресека финалната линия и видя, че моето име свети в зелено и продължавам напред, е голямо облекчение.

- Вие всъщност започвате със ски. Казвали сте, че на 1 годинка баща ви ви е качил на ски?

- Да, в действителност не съм имал още 2 години, когато за първи път съм се качил на ски. Вторият ми спорт е джудото. Това е спортът, с който започнах да се занимавам сериозно. Да ходя на тренировки често - по три-четири пъти в седмицата. Влязох в залата по джудо някъде на 5-6 години. И до ден-днешен ходя. Това е нещо, с което цял живот ще се занимавам. Със сигурност спортът си живее в човека и джудото е част вече от моя геном. До края на живота си ще се занимавам с него.

- С джудото докъде стигнахте по отношение на състезателната част?

- Участвал съм на много състезания на международно и национално равнище. Някъде като минах 16-17-годишна възраст, спрях да участвам, защото тогава беше ковид и се изнесохме да живеем извън София. Нямах толкова възможност да тренирам в тези няколко години. Беше ми по-близо Банско, защото ние именно там се пренесохме за известно време. Имах повече възможност да тренирам сноуборд и така съдбата ми го поднесе. Иначе за мен са вървели винаги паралелно, както и образованието. Не че съм имал нещо против към джудото или съм се отказал по някаква конкретна причина от състезателна кариера. До ден-днешен ходя на университетските състезания. Даже в категория 73 кг на Националния университетски шампионат станах първи.

- Университетът е още нещо, в което сте уникален. Учите едновременно в НСА и Лесо-техническия университет, където учите за ветеринарен лекар. Как намирате мотивация да правите всичко това, когато сте уморен?

- Спортът ме е научил на това. Най-вече джудото. Спортовете като цяло те учат на дисциплина, да не се отказваш, на стремеж към самоусъвършенстване, перфекционизъм. Ти не можеш просто да си оставиш коня в калта. Един спортист пренася желанието да бъде добър във всяка сфера на живота си. Въпреки че не ми се ще понякога, продължавам да го правя. Волята ми е силна. Изградил съм я от спорта. Шампионите са хората, които правят нещата, които обичат, в дните, в които хич не им се правят.

- Кога го приехте?

- Рано съм започнал със спорта и имах много правилен път, който ми е дало семейството ми. Винаги съм се отнасял към образованието и спорта донякъде и като към хоби. За мен това е начин да си почивам. Разбира се, дотегва ми, досадява от време на време. Като цяло за мен да отида на тренировка по-скоро е енергизиращо, отколкото изморяващо. Да науча нещо ново по някоя от дисциплините в университета е по-скоро ценно и мотивиращо, отколкото изтощаващо и зациклящо. Не ги възприемам тези неща просто като някакви задачи и работа, която трябва да свърша, а като удоволствие. Бих оприличил живота си по-скоро като активна почивка, отколкото като постоянна работа. Бил съм много мотивирано дете и съм искал да се занимавам с всякакви различни неща. Разбира се, с уговорката ми с родителите ми, че ако започна да потъвам в училище, спортът се спира.

- Следващата година ще участвате за първи път на олимпийски игри. Как си го представяте?

- Ще е едно много емоционално състезание. Олимпийските игри са машина за големи емоции. Мечта са на всеки спортист. От дете ги гледам и съм се възхищавал. Представял съм си какво ли е да си олимпийски състезател в олимпийското село. Това е нещо, което най-вероятно не може да се опише с думи. Още не съм го изживял, но нямам търпение. Гледам напред за този момент. Налудничаво е да кажа, че отивам там с представата, че ще взема медал. Разбира се, ще направя, каквото мога. Ще дам най-доброто от себе си. Искам това нещо с всяка клетка в тялото ми - олимпийски медал. Но е изключително амбициозно и глупаво да си поставяш очаквания за толкова голямо състезание. Ще го приема като най-голямото спортно събитие и да бъда част от него ще бъде голям подарък и празник. Много вълнуващо ще бъде. Ще е много емоционално за мен независимо от класирането ми. Моите състезания не се определят от това как съм се класирал там. Определят се от публиката, емоциите, които изпитвам, атмосферата на състезанието.

- Там състезанието ще е на гигантски слалом. Вие сега станахте световен шампион на слалом. Коя от двете дисциплини ви върви повече?

- Нито една от двете дисциплини не ми върви повече. Еднакви са ми. Не им правя разлика. Гигантският слалом е основополагащата дисциплина. Ако си добър гигантист, ставаш добър слаломист. Докато, ако си добър слаломист, не е казано, че ще станеш добър гигантист. По принцип нашата подготовка е повече фокусирана върху гигантския слалом. В него развиваш качества и умения, които после са ти полезни и в слалома. Изграждат те като сноубордист технически. Ще се подготвям преимуществено за олимпийските игри по този начин, защото все пак се стремим да направим най-доброто класиране там.