ММА боецът Митко Илиев: Исках да се бия с отхапано ухо

Ухото на Митко Илиев ще остане завинаги деформирано след битката с Георги Валентинов. Опитът да бъде зашито не беше успешен заради мъртвата тъкан. В специално интервю за yotube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" победителят ще разкаже с подробности какво точно се случи в злополучната вечер.

- Митко Илиев, как се чувствате след историческия мач с Георги Валентинов?

- Чувствам се много добре. Вече е зад гърба ми и с екипа ми гледаме напреде към бъдещи предизвикателства. Имаме други планове и други цели за осъществяване.

- Ухото си е на мястото, но май не на 100%. Каква е ситуацията там?

- Парчето трябваше да се отреже, защото нямаше как да се свърже с тялото ми пак. Реших, че ще го отрежа, за да може по-бързо да вляза в залата. По-дълга операция означаваше два-три месеца да съм аут. Не мога да си позволява това нещо.

- Имаше ли някакво зашиване?

- Частично всъщност е зашито. Но една част от ухото вече я няма. Нямаше как - беше мъртва тъканта и нямаше как да се свърже отново с ухото. Има една операция, която е скъпа и много време отнема. Предпочетох да съм с лека козметична забележка във външния си вид, но да вляза в залата колкото се може по-скоро.

- В крайна сметка се стигна до мач на MaxFight с Георги Валентинов след дълги месеци чакане. Вярвахте ли, че все пак ще се срещнете?

- Той при първото ми предизвикателство беше казал, че има други планове. Отделно си помислих, че това няма как да се случи. Моят рекорд с неговия няма място за сравнение. После след победата му над Пенчо Дочев той ме предизвика. Отказах първия път, защото беше с късо предизвестие. След това се съгласих. Много съм благодарен на Господ, че се състоя този мач.

- Трудни ли бяха преговорите, или бързо се разбрахте?

- Бързо се разбрахме откъм пари. Казах на моя мениджър Никола Атанасов: "Не желая изобщо да се пазарим за пари. Единственото, което искам, е да бъде в категория 77 кг". И всъщност тази категория за малко да провали и мача, защото на кантара сякаш започна всичко. Оттам започна напрежението между нас.

- Вие отидохте сутринта, както беше обявено, за кантара и какво стана?

- Първо чакахме г-н Вaлентинов към два часа някъде. След това като пристигна, беше 78 кг. Това за мен не е професионализъм. Ние сме професионални бойци и атлети. Недопустимо е да не си в килограми. Никога не ми се е случвало. Няма и да ми се случи. В крайна сметка направих всичко, каквото трябва за самия мач - килограми, подготовка и така.

- След като той се премери 78 кг, бяхте казали, че няма да се биете, ако не ги свали. Така ли?

- Това го казаха моите треньори. Аз нямам проблем, но ако искаш да продължаваш нагоре и да побеждаваш, трябва да си оставиш егото на една страна. Както ти си коректен и сваляш до последния грам, така и противниците трябва да го правят. В крайна сметка той ги свали.

- Първите минути на мача какво очаквахте от Георги Валентинов и какво видяхте, когато започна битката?

- В първия рунд всичко беше много емоционално. Двамата се хвърлихме. Успях да запазя малко повече самообладание и да следвам плана, който имахме. Без да го обиждам, имам уважение към него като спортист, смятам, че ако бяхме в клетка, всичко щеше да свърши още в първия рунд в моя полза. Когато играеш MMA, на въжетата е много кофти как се оплиташ. Те се мърдат и не може да правиш това, което си тренирал.

- Успявахте ли да пласирате удари, а в същото време да отблъснете неговите опити да ви събори?

- Един път ме събори, беше ми направил тейкдаун с много хубав тайминг. Изправих се на секундата. Относно ситуациите на въжетата, на мене ми беше удобно там. Бях хванал цаката как да го държа и същевременно да пласирам удари. Още след първия рунд му бях направил аркада на окото и ми беше удобно просто.

- Кога усетихте, че той ви отхапва ухото?

- Веднага като ме ухапа. Аз даже го казвам, като гледам на клипа. Просто не си го спомням, защото, след като се случи това, имам едно черно петно. Само да кажа нещо - това вече се е забравило. Отново апелирам да бъдат малко по-снизходителни към Георги. Все пак ние сме бойци, не сме балетисти, така че нямам претенции към него.

- Имаше ли болка?

- Единствено си спомням, че ме заболя доста, но беше болка за секунди. След това прекалено много се ядосах. Оттам нататък единственото, което си спомням, е как треньорът ми вече ме бършеше и ми обясняваше, че третия рунд трябва да го довърша.

- Тоест не помните онази ситуация, когато го свалихте долу и той беше под въжетата?

- Не, не помня. Знам само, че се бях ядосал и има няколко минути, които наистина ми се губят.

- А усетихте ли с ръкавицата, че част ухото я няма?

- Не, не, не го усетих това нещо. Мислех, че просто го е захапал, защото той преди това и пръстите ми беше хапал в една ситуация. Не знаех, че е толкова сериозна ситуацията.

- В правилника на Max Fight за MMA срещите дисквалификация може да има само когато единият боец не е способен да продължи. Съдията трябва да отнеме една или две точки от боеца, който е извършил нарушение, но не може да го дисквалифицира, ако вие сте готов да продължите, както беше и в случая.

- Да, да, абсолютно. Исках да продължим да се бием. Обаче след това, което се случи след втория рунд, за което отново искам да се извиня, г-н Валентинов не искаше да продължи. Оттам се случиха тези ексцесии.

- На практика, когато напуснахте ринга, още нямаше решение. Не бяха казали, че срещата приключва с дисквалификация.

- Не, не бяха. Г-н Джубрилов ми обеща, че няма да остане така. Затова и напуснах ринга. Нямаше да го напусна по друг начин.

- Мелето, което стана след това, на какво се дължеше? На това, че Георги не искаше да се бие, така ли?

- Да, точно. Аз казах: "Дай да си продължим мача. Има още един рунд. Хората са дошли заради нас". Той се държеше арогантно и последва това, което последва. Аз исках просто да докажа, че съм по-добрият боец от двамата.

- След цялата тази работа ви изведоха извън амфитеатъра. Какво се случи тогава?

- Извикаха доктор да ме прегледа на спокойствие. След това трябваше да ми дадат ухото и да тръгна към Бургас да го зашият.

- Вие кога успяхте да го видите ухото? То всъщност дълго време стоеше до ринга.

- Видях го, като ме изведоха отдолу и ми го сервираха в торбичка.

- Каква беше вашата реакция, като го видяхте?

- Смях се. Не знаех, че е толкова сериозно. Дойдоха и моите приятели, и те се смяха. Цялата ситуация беше нелепо комична. След това тръгнахме към Бургас и колкото и смешно да звучи, това беше най-хубавият момент в живота ми досега. Особено след като чухме официалното решение.

- В болницата също сте имали среща с Георги. Успяхте ли да си кажете нещо за мача?

- Не, не. Щяха да ескалират там вече нещата, но слава богу ни разтърваха тогава. Като излязох от операционната, той беше там. Само го погледнах и се учудих, че е в болницата. Той ме гледаше накриво. И вика: "Какво ме гледаш?". Аз съм виновен тогава, защото тръгнах към него и заради мен щеше да стане ескалацията. Спряха ме.

- Но след това чест ви прави и на двамата, че заровихте томахавката. Кой се обади първи?

- Заровихме томахавката, но това не означава, че сме приятели или нещо такова. Съжалявам, че ще го кажа това, но не ми пука за него вече. Трябва да гледам моя си живот и моето бъдеще. Аз му звъннах първи, не той. Да го чуя как е и защото бях чул някои неща. Не съм лош човек и ми стана много жал за него. Звъннах да го чуя как е, дали всичко е наред. Два дни след това той ми се обади и предложи да ми плати разноските за ухото. Обаче аз казах: "Абсурд! Стъпи си на краката и си оправяй живота". Оттам нататък не сме говорили повече.