Световният шампион Стефан Георгиев: Навих Боевски да се върне в щангите

Световният и европейски шампион по вдигане на тежести Стефан Георгиев споделя защо Карлос Насар е водещият щангист на планетата. Легендарният състезател разкрива любопитни моменти от работата с Иван Абаджиев.

- Стефан, разкажете за световната титла. Това е най-големият успех в кариерата ви. Иван Абаджиев каза ли ви нещо, което ви помогна в ключовия момент?

- Бях във феноменална форма. В деня на излитането тренираме и вечерта заминаваме. Отивам в залата с 40 градуса температура. Целият треперя, треса се. Като ме видя, Абаджията извади термометър - 40 градуса. Вика: "Никъде няма да ходи". Докторът ме подкара цял ден. Не си спомням какви хапчета точно ми е дал, какво е правил, но си свърши работата. Отивам на летището, нямам температура вече. Съживих се и там малко скандал на летището с Абаджията. Каза: "Давай билета, никъде няма да ходиш. Няма да връщам трупове от другия край на света". Аз си дърпам билета и почти до караница стигнахме. Накрая го убедиха. Докторът ми даде съвет, преди да се възстановя напълно, да не свалям килограми. Не спрях да ям в самолета. Пристигаме и аз близо 66 кила. Пет пълни дни имам. Докторът каза, че 48 часа трябва да меря под 37 температура и тогава да започна да свалям. Аз все пак почнах малко по малко да изчиствам, защото се усетих, че ще стане много свалянето накрая и ще ме довърши. Ако не се бях разболял, можех да пробвам световен рекорд. Абаджията тогава се уплаши малко. Аз исках да почвам от по-големи тежести. Вика: "Да си подсигуриш медала. Почни си от 125 изхвърляне, да си сигурен. После си хвърли 130". Изхвърлих 130. На 132 тръгнах да ставам и малко по-рано я вдигнах, не ми стигна подиумът да я спра. Пусна ме от 157 да взема на 100% медал. След това каза: "Сега прави каквото искаш". Абаджиев ме извежда, но Йото Йотов имаше четири дни до неговата категория и беше дошъл с мен. Той направи най-голямата мотивация. Думите му бяха: "Направи го, защото не знаеш, може да ти е последен шанс в живота".

- На следващата година ставате европейски шампион. Предполагам, че вече сте се чувствали като един от водещите щангисти, които могат нещо да направят на олимпийските игри.

- Да, така беше. Но през 1999 година на световното в Атина съдиите доста помогнаха, но и аз донякъде съм си виновен. За първи опит исках 170 кила. Всичко е окей. И хоп, чувам сигнала. Казах на Абаджията: "Не съм направил фал. Подай контестация". Той заяви: "Ние сме национален отбор на България, най-великите щангисти, ще подаваме контестация! Връщай се и ги вдигай и точка по въпроса. Не се обяснявай". Аз исках да подаде контестация. Да забавим две-три минути да мога да си почина, защото правя на 170 кила три опита един след друг. Може би трябваше да съм още по-убедителен първия опит и тогава със 175 щях да стана втори в двубоя. Щях да съм победил Севдалин Минчев на самото световно и да имам повече претенции за другата година аз да участвам. Минчев ме би на европейското предната година, защото ми изчезна багажът. Наложи се да вдигам с обувките на Иван Иванов, с трикото на друг. Като те бият два пъти предната година и идва моментът за определяне на отбора, естествено е да го изберат. Но мен най-много ме е яд за 2004-а за Атина. 155 изхвърлях на тренировка. Нямах състезание под 140 и 170 целия олимпийски цикъл. Пламен Аспарухов седи в единия край на залата и на 155 вика: "Още един път, още един път". Контузих си лакътя и всичко приключи.

- Всъщност тази контузия колко време преди олимпийските игри е?

- Стана точно на 5 септември 2003 година. Стисках зъби до 10 октомври, когато беше операцията. Видя се, че не става. Нестабилна беше ръката. Биеха ми инжекции и пак не става. И отивам при д-р Матев. Професорът каза: "Момче, тази работа е за операция". Попитах ще се възстановя ли другата година за олимпиадата. Каза, че ще се. От началото на януари започнах да тренирам. Всичко върви перфектно, но като застана на по-сериозни максимални тежести, я вдигам със страх. 140 и повече не става. Така и не можах. Физически бях много силен, но като не ти го ражда главата, като не може да го преодолееш, не става. Аз даже не стигнах до подготовката 2000 година за олимпиадата. На европейското в София с Иван Абаджиев се скарахме в последните тренировки.

- Защо?

- Имаше в онези години леко съмнителна проба, която от международната федерация пращат. Така да се каже, не е хванат, но е препоръчително да не участва. Но те не ми го казват това. Аз вдигах много за европейското в София. Те не ми го казват това нещо, а: "Няма да участваш". Защо така? Защото миналата година показа нестабилни резултати. Предния ден обявява отбора и съм в него. Как така решава за по-малко от 24 часа, че няма да участвам? И оттам стана скандал. Ако знам, че е това нещо, може би нямаше да правя скандали. Много сериозно се изпокарахме с Абаджията. Та той даже беше ме обявил за приключил. После Пламен Аспарухов като стана треньор, ме върна.

- След като Иван Абаджиев ви каза, че повече няма да вдигате, не спряхте ли с щангите за известно време?

- Да, цяло лято не тренирах. Нищо не правех буквално. След скандала в Сидни Пламен ми се обади: "Взимай обувките и започвай да тренираш".

- А защо не спряхте 2004 година след контузията, когато виждате, че вече големите тежести не може да ги вдигате? Как намерихте сила да продължите?

- Имаше един мотивационен момент тогава, че европейското беше в София 2005-а. Исках поне едно състезание да направя пред собствена публика. Направих много хубаво състезание, трети станах. Не съм вдигнал феноменални тежести, но направих пет успешни опита пред собствена публика. Това беше мотивацията да продължа. Видях и че някак си нивото на тази категория започва леко да пада. Казах си, че мога да взема един медал на световното в Катар. Продължих да тренирам и прилични тежести вдигах. Основната причина си беше в мен, че не можах да сваля килограмите. Не можах да вляза в категорията. Нено Терзийски тогава беше треньор. Спряха ми заплатата. В Перник също приключиха нещата. Здравко Стоичков ме покани в "Славия". След това Андон Николов падна от власт. Антон Коджабашев се върна като президент на федерацията. Аспарухов пак стана треньор и ме покани да се върна. Направих много хубави постижения в "Славия". Надъхваше ме, но казах: "Хора, абе дъртичък съм вече". Обаче се навих да сваля още един път на 62 кг и да спечеля медал. Хвърлих много сили. На 33 години мисля, че съм най-възрастният българин, печелил медал на европейско или на световно за България. 2012-а спрях с щангите.

- Вие имате и заслуга за още нещо. Помагате на Гълъбин Боевски да се върне в големите щанги, след като той има едно допинг наказание през 1995 г. Каква беше вашата роля?

- С Гълъбин сме приятели от деца. Като станах световен шампион, ми се обади да ми честити. Видяхме се, излязохме една вечер. Обясних му какво правим. Той вика: "Да взема да се върна", и се замисли. Казах му да си прецени. След това започна да тренира на "Славия". Чувахме се от време на време, но ние бяхме непрекъснато на лагери. Хората знаят при Иван Абаджиев за какво става въпрос. Той беше тренирал вече пет месеца и Абаджията му беше поставил някакъв норматив да вдигне. Не чак толкова сложен, но все пак за влизане в националния отбор. Още се двоумеше за кой да вдига, какво да прави, какво да струва. Правихме банкет след европейското в Перник. Поканих го да дойде. Там му предложиха да започне в клуба. Да му плащат заплата и да стане наш състезател. Картотекираха го. Така се върна.

- А имате ли обяснение какво се случи с него след края на кариерата му?

- Питаш за случая в Бразилия. Един път не съм го питал за някакви подробности. Това, което съм чувал от медиите, това знм. Той си знае. Случило се, сбъркал. Сега пак чета някакви драми покрай него, но нищо не може да направиш.

- Да поговорим за сегашното поколение и Карлос Насар. Какво е специалното при него?

- Много е талантлив. Има бързина, взривност, гъвкавост, много е мобилен. Има много в главата, много е уверен. Вдига като никой друг. Това е. Всичките тия качества ги има по малко повече от другите. Чисто психологически успява да ги победи другите. С него съм си говорил и той ми е казал, че си има план за всяко състезание. Дори сега за олимпийските игри е искал чисто психически да ги смачка на всяко състезание преди това. Да знаят, че не могат да го бият.