Световният шампион Стефан Георгиев: Абаджиев ми изтърпя глупостите

*Гонил ме е доста пъти от залата

*С Боевски бяхме в един клас

Кой е той

Световният и европейски шампион по вдигане на тежести Стефан Георгиев е една от последните големи звезди от епохата на Иван Абаджиев. С какво Абаджиев е специален и как тежкоатлетът успява да стигне до световния връх разкрива пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Стефан, вие сте един от националите, които бяха част от последния отбор на Иван Абаджиев. Какво се случва с вас?

- Все още се занимавам с вдигане на тежести. Сега имам няколко подрастващи състезатели - 13-14-годишни деца. Ходим на републикански и тренираме. Много, много добри деца. Раздават се на тренировка и състезания. Правят ме щастлив.

- Вие сте последното поколение, което хваща онази система на комунизма. Започвате да вдигате тежести през 1986 година на 11. Как се запалихте по щангите?

- Имаше хора, които обикаляха по училищата, влизат в час по физкултура и правят подбор. Сигурно съм обиколил всичките зали на "Локомотив", но като влязох в тази по щанги, всичко свърши. Усетих, че това е моето място, а и ми се отдаваше много.

- Още от самото начало ли започнаха добрите резултати, победите?

- Първите месеци се учехме на техника 15-20 минути и ни изкарваха от залата. Имаше едни игрища зад бараки на стадион "Локомотив". От залата отивахме с топката да поиграем. Получаваше се забавна игра. Ти ако го напънеш на 11 години да седи час и половина в залата по щанги, ще му писне. Все пак в началото още не сме и толкова укрепнали. Влязох в спортното училище следващата година и вече тренирахме, както си се тренира. Третата година отидох в "Олимпийски надежди", в девети клас. Там още повече тренирахме.

- Как се стигна до влизането ви в "Олимпийски надежди"?

- Започнах да показвам добри постижения на републикански първенства. Хората са видели потенциал в мен и решиха да ме вземат. Там бяхме сериозна група отбрани щангисти и спортисти. Не можеше просто да отидеш да кажеш: Искам да уча в "Олимпийски надежди". То си беше един малък национален отбор. Следващата година беше първото световно първенство за кадети в Москва. Станах трети. Вече бях в националния отбор. Близо 20 години изкарах в него.

- Кои бяха другите момчета, които заедно с вас бяха в тази генерация от "Олимпийски надежди" и съответно след това и в националния отбор?

- С Гълбин Боевски бяхме заедно, даже в един клас. Яни Марчоков, който вдигаше за Катар, и Андрей Иванов също.

- С Иван Абаджиев непосредствено след олимпийските игри в Сеул ли се засякохте? Идвал ли е да ви гледа?

- Не, не. Иван Абаджиев не е идвал да ни гледа. Той си имаше достатъчно работа. Тогава националният отбор при мъжете във всяка категория имаше по четири-пет човека, общо над 30-40 човека. Ние ходихме да гледаме контролните там. Като врабчета накацвахме на прозорците.

- Първата ви титла е през 1993 година на европейското първенство за младежи във Валенсия. Колко беше важен този успех, за да усетите, че сте готов за нещо голямо?

- То се виждаше вече, че нещата трябваше само да се финализират. Бях много мотивиран. Даже имах лек спор със старши треньора на младежкия национален отбор тогава. Аз изхвърлях 112, 115 кг редовно на тренировка и исках да започна от 105. Но имах една лека болежка в плексита и това го притесни. Казах да ме пуска от 105. Но той: "Не, не, ти си дебютант, почваш от 100. Да сме сигурни". Имаше едно момче от Сливен - Найден Русев. Той не беше в толкова добра форма. Него го пуска от 102. Буквално се скарахме, но когато свършва добре, е ОК. Направих три успешни опита на изхвърлянето. 100, 105, 110. Тласнах 135 кг и спечелих.

- С титлата дойде ли ви апетитът да се пробвате и при мъжете?

- Той никога не е спирал апетитът. Преди това имах няколко Дунавски купи, Балканиади, майстор на спорта. Виждаше се потенциалът ми. Даже малко ме е яд за следващата година, че тръгнах с голямата кошница за световното в Джакарта.

- Ставате втори, нали?

- Направих суперлошо състезание за моите стандарти. Без малко да хвана нула на тласкане от 150 кила, 135 едвам ги закрепих. Третият опит беше драма. Малко повече кила свалях, малко по-тежък бях. Но и тръгнах с голямо самочувствие, което винаги е лош съветник. Оттогава гледам да съм малко по-смирен и да не бързам.

- Кога ви взеха при мъжете и започнахте да давате заявка, че и там сте готов за медал?

- 1994 година Йордан Иванов ме викна на лагер с мъжете за 20-ина дни пробно. Раничко беше още може би, но на следващата година си ме подкара от зимата до май месец. Хем бях още в юношеска възраст, хем станах трети на европейското в Полша. Първи беше Халил, а втори Иван Иванов. Единият направи световен рекорд на изхвърляне, другият на тласкане. Такава беше конкуренцията.

- Предполагам, че тогава целта ви е била олимпийските игри в Атланта. Колко беше близо да заминете?

- Всеки иска да участва на олимпиада, разбира се, но там медал на 100% нямаше да мога да взема. Исках да отида, но тогава Севдалин Минчев беше титуляр в категорията. Това беше ясно на всички. Вдигаше доста повече от нас. Аз и Иван Иванов трябваше да определим кой от двамата ще участва, но той беше с много повече опит - олимпийският шампион от Барселона. Би ме на последните контролни. Най-логично беше той да участва, макар че може би щях да направя като неговото постижение горе-долу. Той стана шести. Въобще не ме е яд за тази олимпиада. Повече ме е яд за Атина и Сидни.

- Какво стана след това?

- След олимпиадата закриха спорта вдигане на тежести в "Локомотив" (Сф). С Йото Йотов сме много добри приятели. Започна да ме надъхва да отида в "Миньор". Там Пламен Аспарухов разбра, че досегашната ми категория не е за мен. Качих в горната и на следващата година станах световен шампион. Той е "виновникът". Не само той, разбира се. Иван Абаджиев е най-основният "виновник", че ме държа цяла година на лагер и ми изтърпя всички простотии.

- Той всъщност се връща след игрите в Атланта. Как започнахте да работите с Иван Абаджиев и каква беше разликата в сравнение с всички останали треньори?

- При Иван Абаджиев тренировката беше около два пъти повече като обем. Лагерите бяха целогодишно. Най-логично е и да се увеличават постиженията. Иван Абаджиев като се върна, в един период бяхме трима човека в залата обаче той няма предаване.

- А защо сте били само трима? Това са най-гладните години.

- Точно това беше причината. Много момчета, поне пет-шест, си тръгнаха от националния отбор. Той влезе в залата и каза - това са условията, който иска, остава. Те станаха и си тръгнаха. Останахме трима, като двама бяха в ЦСКА войници, нямаха много голям избор. На мен в Перник с долари ми плащаха. Не се влияехме от инфлацията. Издържахме, защото си взимахме парите. На следващата година - 1998-а, след успехите най-вече на световното в Тайланд, имахме пълен мъжки състав, пълен женски и един отбор, продаден в Катар. Всички рязко искаха да се върнат, както не искаха да тренират при Абаджиев.

- Казахте, че Иван Абаджиев ви е изтърпял глупостите. Имало ли е моменти, в които е искал да ви изгони?

- Да, той ме е гонил доста пъти. Но ме гони и ми поставя норматив. Примерно аз хвърлям, да кажем, 135, тласкам някъде около 170. Цялата работа е да ме накаже за назидание. Той после разбра, че това при мен не работи, и почна три месеца да ми спира заплатата. Това вече поработи.

- А какво е мнението ви за самия Иван Абаджиев, защото е доста противоречиво. Има негови състезатели, които го възхваляват, и други, които сякаш подценяват неговата заслуга за техните успехи. Къде е истината?

- Той е големият новатор, който променя българското вдигане на тежести и го създава. Добре, 1992 година, Иван става олимпийски шампион, Йото стана втори, Пешелов втори. 1988 година приемаме големия провал с допинга. Но според мене без Иван Абаджиев да постави големите основи на българското вдигане на тежести и после много хора да се научат и да почнат да работят и да имат желанието да правят шампиони, нямаше да стане. Не само да работиш и да си седиш в залата. Трябва да си устремен и да виждаш всеки ден как напредва и как му светкат очичките. Че иска да излезе на големия подиум, да стане европейски и световен шампион, да отиде на олимпиада и там да спечели поне медал. Абаджев променя с желанието му да печели много медали и да се доказва.