Иво Ангелов: Борбата се нуждае от обединение

Световният и европейски шампион по борба Иво Ангелов приключи своята кариера с разочарование. Вместо заслужен бенефис за стотиците победи на най-голямата сцена той е принуден да търси препитание далеч от любимия спорт. Но само за кратко, преди да се завърне с огромна енергия. Той дава интересна рецепта как може да се приключат със скандалите в борбата.

Огнян Георгиев

- Иво, през 2013 година сте избран за спортист номер едно на България. Какво се случи оттам насетне в този олимпийски цикъл през следващите три години?

- След това през 2014-та исках малко да си почина. Направих операция на носа, която беше много належаща. Пропуснах европейското първенство. На световното победих в една среща и една загубих и не можах да се класирам напред. 2015 година бях в много добра форма. Станах шампион на турнира "Никола Петров". Надвих много класни борци. Сред тях и Хамид Суриян, който е една от легендите в борбата. Тогава 2015-а световното беше в Лас Вегас. Явяваше се квалификация за олимпийските игри и бях в много добра форма. Направих три срещи с победи над много добри борци. Те после станаха станаха медалисти от олимпийските игри. Но не можах да взема квота. Една среща ми костваше, за да взема и виза за олимпиадата. Оттам самата подготовка щеше да ми е много по-лесна. Така започнах пак да тренирам. Края на 2015 се разболях от хепатит Б.

- Как е станало? Имате ли обяснение?

- Нямам обяснения. Казват, че от зъболекари, от кръв по тепиха. Аз не се питах откъде, а как по-бързо да се възстановя и да се готвя за предстоящите квалификации. На декември влязох в болница. Нова година си прекарах там, но тогава много вярвах. В началото лекарите казаха, че шест месеца не трябва да вдигаш тежко, но не се предадох. На 40-ия ден започнах да тренирам леко. Правихме процедури с барокамери и се възстанових бързо. Започнах да тренирам лека-полека. Правех изследвания на чернодробните ензими. След това ми се появи херния. Времето ме притискаше и тренирах с едни колани, които да я притискат и да не позволяват да се уголемява. В края на март заминахме на олимпийската квалификация. Беше в Монголия.

- Какво се случи?

- В първата среща надвих отново Суриян, който там също не можа да вземе виза. След това загубих от представител на Южна Корея. Той отиде на финал и ме изтегли на репешаж. Победих румънец и после за трето и пето загубих от узбекистанеца. Това беше мач за квота. Като не можах и там да взема виза, след една седмица участвах в олимпийска квалификация в Истанбул. Беше последната. Там не се сборих добре. Загубих от един aрменец, който се състезава за Швеция. Така моят олимпийски път в този цикъл приключи. След два-три дни влязох за операция на хернията.

- Но въпреки това не се отказахте. Имахте успехи във финалния ви олимпийски цикъл.

- Тогава започнахме много добре като отбор. Станах европейски вицешампион през 2017 година. Тогава започнаха да се обаждат контузии. Въпреки че се чувствах добре, самото ми тяло не издържаше. Имах частично разкъсване на странична връзка. Това беше преди световното първенство 2018 г. в Будапеща. Тогава се чувствах много добре, но пак неприятна ситуация и частично скъсах връзки на левия крак. Само че нямаше време. Световното беше след 20 дни. Починах си три-четири дни. След това започнах да тренирам с наколенка. Лошото беше, че като си пазя и щадя единия крак, натоварвам другия. Така частично скъсах връзки и на другия крак. Участвах на световното, първата среща загубих. Не се оплаквам. Просто така ми е било писано.

- Опитахте докрай да стигнете до игрите в Токио.

- През 2019 г. също бях в много добра форма. Тогава съм бил на 35 години. Бях на световното в Казахстан и бях изтеглил жребий, според който трябва да надвиеш в повече срещи, за да вземеш виза. Първата борба беше срещу представител от Азербайджан, който беше многократен медалист от европейски и световни първенства. Победих го. След това се борих с много силен представител от Северна Корея, който надвих трудно. Третата среща победих класен китаец и на четвърфинал се борих с иранец. Водех до 40 секунда преди края и една грешка ме лиши от виза. След това през 2020-а започна коронавирусът и изместиха с още една година олимпийските квалификации. Въпреки че много исках да взема виза и медал, по някой път съдбата не е на твоя страна.

- Споделяли сте как след последната квалификация веднага ви спират заплатата, без никой нищо да ви каже. Как преживяхте това нещо?

- Така решили хората и така са направили. Аз мисля и работя, че с каквото и да се захвана, гледам да бъда отдаден на 100%. Мисля, че съм знаещ и можещ човек, който ще се оправи почти навсякъде. Това качество много си го харесвам. Мога да оцелявам почти навсякъде. Беше ми болно, защото, когато големите спортисти се откажат, им правят почести, бенефис. Тука не се случи така и и ме накараха да работя като гумаджия в сервиза на мой много добър приятел, но и с това се справих.

- Този преход предполагам е бил труден за вас?

- Хубавото нещо при мен беше, че тогава тогава кметът г-н Владимиров ми подаде ръка. Той застана зад гърба ми и ми даде поле за изява в залата. Даде ми сила и кураж. Също така много и много близки приятели ми помогнаха в този труден период. Лошото е, че не бях единственият. Така се отнесоха и с Даниел Александров и с други наши известни имена в този спорт.

- На какво отдавате това?

- Имах конфликт от гледна точка на това, че нещо ако е не е правилно, просто си го казвам и не се примирявам. По пернишки директно в очите, без да имам неуважение към хората. Но когато не съм съгласен с нещо, предпочитам да им го кажа, отколкото да си замълча и да се примирявам. Или да говориш зад гърба, както често се случва в България. Хубавото е, че от една страна аз бях предвидил какво ще се случи и не беше нещо неочаквано за мен.

- Какво мислите вие за натурализирането на чуждестранни спортисти?

- Нас Армен Назарян много ни дърпаше и като мотиватор, и като партньор. Покрай него много станахме имена в борбата. Много съм научил от този човек, много. Аз съм "за" да се вземе един като него, но не съм за това, че се взимат при положение, че имат много добри българи. Не съм против тях. Казвам го всеки път, но предпочитам на нашите таланти да им обръщаме внимание и на тях да наблягаме, отколкото да си купуваме наготово. Да, окей. Те са имена в спорта. Но е много по-лесно да се купи един такъв борец, отколкото да се на направи. Аз съм "за" да се вземе един, максимум двама състезатели.

- Виждали ли сте през годините и като състезател, и сега вече повече като президент и треньор дечица, които точно по тази причина се отказват?

- Случаите не са един или два, те са десетки. Но хубавото е сега, че с новото ръководство, в което и аз съм в управителен съвет на федерацията, сме наблегнали на българчетата и на българските таланти. Да ги развиваме тях, да им обръщаме повече внимание. Това за мен си е кауза при нас. Нито аз мога да стана милионер, нито треньорите могат да станат. Просто си е кауза и обичаме този спорт.

- Каква вреда нанася този скандал, който се вихри от няколко месеца между Станка Златева и Гриша Ганчев?

- Болно ми е, че става такова нещо, защото никой няма да излезе победител от това. Единствено лошият имидж. Също така лошото е, че известни български борци пишат коментари, пишат постове, което за мен не е окей. Винаги борбата са ни давали за пример, че сме задружни, че си помагаме, че се подкрепяме. Сега доказахме, че има много голямо разделение, което не е добре нито за състезателите, нито за треньорите. За никой не е добре.

- Има ли как да се стигне до компромис?

- Просто някои хора и от двете страни трябва да преглътнат някои неща и всички заедно да започват да работят за благото на българската борба и на българските деца. Не се ли обединим - отиваме на състезания, там е излизаш на война - и ако има такива интриги, не води до нищо добро. Както обстановката на националните гарнитури, така и при треньори, навсякъде.