Пионерът в силовия трибой Йордан Радулов: Спортът ни беше табу през соца

Създадох центъра за подготовка на лична охрана в НСО

Помагам на хората да са здрави

Анаболните стероиди са опасни

Йордан Радулов е сред пионерите в силовия трибой в България. Започва да го тренира още в годините, когато е забранен от комунистическия режим. След това се оттегля от спорта и започва работа в УБО. За youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Радулов се връща назад в годините, когато създава една от първите фитнес зали в България.

- Йордан, вие сте един от пионерите на силовия трибой в България, бивш служител на НСО, експерт по сигурността. Как сте?

- Добре, жив съм, здрав съм. Добре дошъл на това хубаво място. Това е една спортна зала, която е с огромно значение за мен. Тук е моят храм и много години идвам с усмивка, отдавам знанията, опит на хората, които тренират. Помагам им да бъдат здрави, да бъдат с добра визия, да се хранят правилно.

- Как дойде идеята за тази зала? В онези години краят на комунизма какво означаваше за културизма?

- През 80-те години този спорт беше недолюбван, тъй като основите му идват от Щатите. Тогава аз като млад офицер служех в бившата сграда на ЦК на БКП, където беше генералният секретар Тодор Живков и всички членове на Политбюро. Там имаше и спортен отдел. В него по това време за щангите отговаряше Христо Меранзов, а за борбата Цено Ценов. С всички тези хора имах личен пряк контакт. В мои лични разговори те ми подсказаха, че по-добрият вариант е да се занимавам с вдигане на тежести, отколкото с културизъм. Според тях това е един безцелен спорт и няма смисъл човек да се занимава. Но въпреки всичко познавах в културизма много хора, които го създадоха в България. Доста интелигентни хора, които допринесоха за това културизмът днес да е такъв, какъвто е.

- Но те предполагам са научавали как стават нещата, как се трупат мускули по тайния начин?

- Всичко беше табу. Внасяха се незаконно списания през границите. Литературата беше абсолютно недостижима за нас. Говоря за такава, която е научно доказана. Опитвахме да се доберем до това кое е най-добре в тренировъчния процес за развитието на културизма. На по-късен етап се създаде спортен клуб "Бонсист". Първите организирани състезания дойдоха именно от него. Така че организираният културизъм в България е малко на по-късен етап. От 1982 година до 1990-а допреди да излезем от тоталитарния режим се организираха така наречените международни турове за Купа "Бонсист", на които съм участвал и винаги се класирах в призовата шестица. Тогава при мен имаше и един проблем - дали да продължа с щангите, дали да остана в културизма. Предпочетох културизма и основната ми цел беше да спечеля всички титли до републикански шампион. Направих го 1986 година в Пловдив. След това започнах да се занимавам съвсем сериозно с военната си дейност и нямаше как да се състезавам професионално. Озовах се във военното училище в Шумен. Там получих първото си офицерско звание младши лейтенант. Започнах работа като офицер в армията. Изпълних желанието на баща ми и цял живот се занимавах с висока отговорност на военна работа. Бях един от най-добрите офицери. Създадох страхотен център за подготовка на цялата Национална служба за охрана, най-вече за личните охрани. Всичкото това стана със съдействието на генерал Владимиров, който разреши да се изгради. Бяха едни чудесни времена и направихме един страхотен център за подготовка, зали за карате, бойноприложни техники, стрелбища. Едни от най-добрите момчета по това време, които работеха, бяха инструктори и докато бях там, всичко беше окей. Сега вече не мога да кажа как е.

- Вие казахте, че културизмът е бил табу. Имало ли е моменти, в които да се криете на тайни места да тренирате?

- Всички хора, които по това време са били на военна служба, наистина са се крили. Тоест те са тренирали в зали, които са били или току-що направени, или приспособени в мазета, гаражи. Всичко направено с подръчни средства. Това беше огромен проблем за развитието на културизма. Много от хората, които по това време са се занимавали, нямаха необходимата култура във връзка с възстановяването. Там всичко ставаше от уста на уста. Някой някъде е чул, че някакъв анаболен астероид помага. Хората без лекарски контрол започваха да употребяват тези неща. Все някой някъде отиваше, тренираше, но на състезанията се събирахме и на мен започнаха да ми създават проблеми в службата. За тях единственият спорт по това време, в който можех да се занимавам организирано, беше каратето. Затова след 1986 година реших да отдам опита си, тъй като все пак аз бях един от най-добрите студенти в Национална спортна академия с щангите. До ден днешен искам да се грижа за здравето на хората, но можех да постигна огромни резултати на аматьорско ниво. Можех да достигна и до световния връх, но трябваше да преценя дали културизма или службата. Избрах да служа.

- Но всъщност сте започнали с вдигане на тежести?

- Точно така. От 10-годишна възраст докъм 14 годишна съм тренирал футбол в "Славия". Тъй като по принцип в мен е развито качеството сила и бързина, бях и дълго време шампион на 100 м на ученическите първенства. Започнах да играя футбол, но за съжаление тогава, когато имаше официален мач, пускаха едно протежирано детенце, мен ме държаха на резервната скамейка. Така на един футболен мач на стадион "Локомотив" случайно се озовах в залата по щанги. На подиума имаше щанга, която беше около 70 кг и аз тръгнах да опитвам да я вдигам. Треньорът ми каза: "Това не е за тебе, това е много тежко." И аз тогава му казах: "Не, аз ще я вдигна." По мой си начин, без никаква техника се опитах донякъде, вдигнах я. Той ми каза: "Абе, младеж, ти по-добре отиди в щангите с тази сила, която я имаш." Така попаднах в отбора юноши младша възраст в "Левски". В тази категория се доближих до стандартите на майсторските норми. Ние много често ходехме със Златко Генев, който беше личен приятел с Иван Абаджиев, и аз се възхищавах на всичките тези щангисти, които са в тази категория. Един ден Генев каза: "Аз съм разговарял с Иван Абаджиев. Искам да те представя на Слави Канелов." Той беше треньор на юношите. Отидох и започнах да правя тренировки с тях, но за съжаление се контузих и получих възпаление на лимфните възли. Тогава в един личен разговор с доктора на националния отбор по щанги той ми каза: "Данчо, откажи се, продължи. Ти имаш възможност да влезеш в Национална спортна академия с тази специалност." Така на практика от щангите 80-та година се озовах в културизма.

- Вие винаги сте бил враг на стероидите. Кога се формира това мнение, тъй като в момента елитният, професионалният културизъм няма как да мине без подобни стероиди и подобни възстановявания, които са ужасяващи за състезателите?

- При мен нещата седят така - винаги съм смятал, че културизмаът и възстановяването вървят ръка за ръка. Говоря за културизъм за здраве. Има вече най-различни форми на фитнес, на културизъм и така нататък. Но в моята богата практика достигнах до извода, че и възстановяването, и учебно-тренировъчният процес в културизма са свързани с науката. Реших надълго и нашироко да се образовам и да видя каква е ползата и каква е вредата от анаболните стероиди, тъй като те са няколко вида. Те са твърди, меки, хормонални препарати и т.н. Но аз тук ги цитирам като общи наименования. Противопоказанията са огромни. Те са много повече от ползите и анаболен стероид по принцип прави спортната борба нечестна. Затова навремето, когато ми предложиха да стана председател на федерацията по културизъм, казах, че мога да помисля, но при положение, че всички клубове единодушно гласуват, че ще има финансов и лекарски контрол. Той ще забрани анаболните стероиди. Всичко беше дотам. И съм сигурен, че и до ден днешен има хора, които си позволяват да го взимат, намират начини. Всеки си има рамена на главата, но аз лично съм против анаболните стеророиди.