Бившият борец Иван Раднев: В цял свят тренират с моите уреди

Тактиката ми попречи в Атланта

Треньор съм в САЩ

Ползвах формата на агнето

Световният вицешампион по борба Иван Раднев е сбъднал американската мечта. Неговият път започва от едно село край Стара Загора, за да се превърне в уважаван треньор в САЩ. Под ръководството на специалиста са тренирали големи имена зад океана. С годините той изобретява популярни уреди за тренировки като Bulgarian Вag, а неговата система Суплес се ползва в цял свят.

- Иван Раднев, добре дошъл в България. Връщате се от време на време у нас, но основно живеете през последните 30 години в Щатите. Как се чувстване на наша земя?

- В родината винаги се чувствам много добре. Никога не съм мислил да замина в Щатите и да не се връщам в България.

- Каква беше първата ви среща с борбата?

- Първите ми стъпки в борбата са в Гурково в едно салонче на основното училище. Дойде треньор от Стара Загора. Един от семейните ни приятели ми препоръча да се запиша да тренирам борба. Аз не исках да се занимавам с това. Никога не бях се борил. Но се захванах, започнах да тренирам. Трябваше да участвам в няколко състезания. Участвах може би на три-четири окръжни. След една година се отказах. Не исках да се занимавам повече. След това ме потърсиха.

- Какво стана?

- Дойде треньор, каза: "Структурирам нов отбор. Искам да те поканя да участваш на едно първенство за нас. Нямаме човек в тази категория. Искаш ли да участваш?" От неудобство се съгласих. Захванах се, отидохме на първенството, пак същата история. Борих се две схватки и двете загубих. Накрая гледах момчетата чакаха на стълбичката първо, второ и трето. Аз само стоя и се фокусирах в бронзовия медал. Въобще не съм мислил за златен, за сребърен. Викам: "Едно медалче да закача. Как можах медал да не взема? Един бронзов". В този момент си чувам името. На трето място Иван Раднев, Гурково. Чудех се кой е този, който има моето име. Гледам кой ще се покаже, защото знам, че не заслужавам медал. Не съм надвил никой. Пак казват Иван Раднев и момчетата от Гурково почнаха да ми викат: "Абе отивай да си вземеш медала". И аз гледам така, ама толкова много го искам тоя медал и не знаех какво да кажа. Отидох на стълбичката, застанах, връчиха ми го. Всеки момент очаквам някой да дойде да ми каже: "Ей, момче, извинявай, ама ние объркахме тука нещо". Този медал така ме вдъхнови! Оттам нещо ме амбицира и когато дойде треньорът Веселин Стоянов да говори с родителите ми да кандидатствам в спортното училище, не се поколебах. След три-четири месеца имаше турнир в нашата околия. Свършвах ги срещите за една минута. Нямаше кой да ми се опъне. След две години станах трети в България за възрастта. След три години станах балкански шампион. Животът ми се промени.

- Колко време ви трябваше да стигнете до успехи на международно ниво?

- Аз се наложих чак последната, на 17 години. Дотогава не бях ставал шампион на България. Участвах на балканиада, но фактически бях втори на републиканското преди това. Направиха ни преборвания преди балканиадата и аз победих и ме пуснаха. Национален шампион станах чак през 1986 година. След това ме изпратиха на турнира "Дружба". Там станах първи и на следващата година станах пак шампион на България. Започнах постепенно. Имах период, където имах травми и бях замразен. Не участвах никъде две години. Това много ме върна назад в подготовката.

- Това е било след олимпиадата в Сеул и преди Барселона?

- Точно по времето на олимпиадата в Сеул. Една година преди това късам менискус. На единия крак става инфекция. Вместо да е лечебен процес за месец, се проточи три-четири месеца. После в ЦСКА ме взеха. Добре, че пак успях да стана първи след тая операция на младежкото първенство, защото тогава бяха такива времената, ако не се доказваш, може да отидеш да служиш в някоя рота по границата и забрави, че си бил борец.

- Как се завръща човек след толкова дълга пауза?

- При мен беше много трудно да се завърна, макар че след първата ми операция, когато получих инфекция на крака си, успях веднага на първото първенство след това да стана шампион на България за младежи. А бях с три години по-малък от тях. Те не ме познаваха. Влизам и ги изненадвам. Но след по-малко от година късам на другия крак, вдигам категория, идвам в ЦСКА, сменям методика на работа. Трябва да се адаптирам, вдигам килограми. Партньорите ми са по-големи, по-напреднали и това явно ми се е отразило по някакъв начин да променя стила, да се опитам да наваксам и да набера сили за по-горна категория. Беше много труден процес. Докато 91-ва оглавих категорията. Имаше световно първенство във Варна и там за малко можеше да се боря за медал. В последната ми схватка, ако победя, отивам за злато на другия ден. Като загубих, отидох да се броя за пето място след голяма въртележка.

- Но все пак 94-та е вашата година, когато се реализирате с второто място на световното първенство.

- Подготовката беше на ниво. Добре премина целият процес и тази година считам за най-успешната си. Като цяло считам, че тия 94-та и 95-та ми бяха ударните и на олимпийските игри в Атланта.

- В Атланта много малко не ви достига да вземете медал. Какво се обърка?

- Тактиката ме обърка. Първата среща победих турчина, който беше олимпийски шампион от Барселона. Втора среща отивам с американеца и него го побеждавам. Трета среща имам почивка. След това отивам с кубинеца, който 94-та го победих, обаче погрешната тактика... В една акция ме контрира и оттам вече затвори борбата. Четири точки ми взе от едно лашкане. Отидох в другия поток на загубилите и паднах от грузинеца. И все пак пето място, доволен съм.

- Защо решихте да заминете за Америка.

- Пътувах за Щатите 92-ра и завързах приятелство с много успял борец. Явно съм част от неговия успех, защото тренирахме заедно. Денис Хол стана трети в Тампере на световното първенство, на което аз съм втори. С неговия треньор от националния отбор ме поканиха да участвам в лагер в САЩ и 95-а пътувах и се връщах тук. Така успяха американците да ме опознаят и аз постепенно да проявя интерес към треньорската работа. Открих в себе си, че съм ефективен като инструктор. В този момент Стив Фрейзер, който оглави националния отбор на класическата борба в Щатите, ме покани да им помагам в развитието. Така започна пътят ми в САЩ.

- В тези ли моменти е започнала да покълва във вас идеята за системата Суплес, за всички онези иновативни уреди, които вече са популярни в цял свят - Bulgarian Bag, стената, гладиатор стената, въжетата?

- Абсолютно. В самия процес предизвикателствата, които трябваше да срещна, задачите, които се изискваха от мен, целите ме предизвикаха да мисля напред с ходове. Завърших американския треньорски курс със златно ниво сертификат. Най-много израснах, когато се учех от хора специалисти. Трябваше да гледам отстрани и да се уча и така се роди системата Суплес. Първо ми трябваха чучела в подготовката, трябваха ми уреди, които да ми дадат възможност да бъда отговорен за цялостния процес. Трябваше да вкарам уреди, които да ми помогнат да тренирам моите борци в стилa, който аз разбирам.

- Bulgarian Вag, каква е точно нейната история?

- Формата я взех от агнето. Бях поставен в ситуация в СAЩ да правя резултати от световно ниво и трябваше да се оправям сам. Точно уред като Bulgarian Bag, който го търсех, исках да вкарам на тепиха, да изпълнявам имитационни упражнения, специфични за моя стил на борба. Да бъда изцяло под контрол на моята тренировка, да мога да ги изтренирам така и да мога да отпусна, ако трябва. Много неща могат да се вземат и да се видят от тоя уред. Уредът е нищо без методика, без цел. Точно това съумях да направя относно хората от борбата, които ме следяха. Как стана международно известен, мога да отговоря много просто. Хора от функционалния фитнес и тези треньори кондиционни, които гледат напред с години и не чакат някой да им поднесе нещо, точно те не са много. Не са много, но са в целия свят. Точно те ни помогнаха да го разпространим, защото са треньори и го показват на други треньори. Затова стана много бързо. Отделно и курсовата програма, която успях да структурирам с моите партньори инструктори и започнахме да препродаваме тази система, да обучаваме други треньори. Аз живеех с това нещо и видях, че Bulgarina Вag е подходящ уред не само за борци, не само за високоразредни спортисти.