Зимна олимпийка №1 Евгения Раданова: Тервел и Лора ще ме достигнат!

*Когато кънка разряза лицето ми, водех битка със страха от това да продължа

*Съжалявам, че не спечелих злато, но се чувствам като олимпийска шампионка

Коя е тя

Евгения Раданова е най-успешният български зимен олимпиец с цели три медала. Състезава се в дисциплината шорттрек. Печели сребро на 500 м и бронз на 1500 м на олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 г. и сребърен медал на 500 м четири години по-късно в Торино. Става първият състезател от България, който участва и на зимни, и на летни олимпийски игри (колоездене на писта в Атина 2004). Бивш министър на младежта и спорта (2014 г.). Пред "България Днес" Раданова направи анализ на олимпиадата в Милано-Кортина.

- Г-жо Раданова, изминаха десетина дни от края на зимната олимпиада. Как оценявате представянето на българите?

- Както и в последните сезони преди самата олимпиада, зимните ни атлети загатнаха, че все повече се доближават до призовите класирания. И на самите Игри ни зарадваха. Две бронзови отличия и немалко класирания в призовата десетка, което смятам, че наистина е едно от най-успешните ни представяния, особено в съвременни дни. Гледах с интерес почти всички състезания, доколкото е възможно. Олимпийските игри са съвсем различно състезание, на което можеш да трупаш опит само на място. Надявам се за нашите спортисти това бъде като един двигател, да им даде огромен стимул за следващия олимпийски цикъл, за да може тогава да постигнат и най-смелите си мечти. 

- Какви емоции изпитахте, когато Тервел Замфиров и Лора Хрисотва се пребориха за своите медали?

- Трудно ми е да сравнявам преживяванията, защото сега все пак съм само зрител. Вълнувах се по един изключителен начин. През цялото време се сещах и за моментите, които аз съм имала, за огромните предизвикателства, през които съм минала, за хората около мен как са оцелявали. Опитвах се да изпратя положителна енергия. Вярвам, че все пак те са подготвени на много високо ниво. При всички случаи са се стремели да взимат точните решения в най-правилните моменти както състезателите, така и техните треньори и щабове. Ние виждаме само Черешката на тортата, когато вече е спечелен медалът, но всъщност за да се стигне до този успех, има една огромна структура, която е нужна. 

- Защо в момента нямаме състезатели на олимпийско ниво в шорттрека, където вие години наред бяхте сред най-добрите?

- Поколението, което в момента расте и участва на олимпийски квалификации, вече постига сериозни резултати. Вярвам, че много скоро ще видим отново български състезатели в спорта шортрек. Дай Боже да ни радват за в бъдеще. Разбира се, това изисква много, много усилия и ние работим по въпроса. 

- Какво е да участвате на 5 зимни олимпиади?

- Едва ли някой мисли за тези постижения като самоцел. Но когато все пак си минал през пет олимпиади, наистина имаш огромен опит, който поне аз изпитвам желанието и нуждата да предам на следващите поколения. Отстрани всичко е много бляскаво и прекрасно, но пътят до олимпийските игри не е лек. Ежедневният труд е нещо много различно и огромно предизвикателство за всяка човешка физика и психика. 

- Тервел и Лора са още млади, могат ли да изравнят постижението ви?

- Дълбоко вярвам, че бъдещето е пред тях и ще достигнат успехите ми. Аз съм треньор на национални млади състезатели по шорттрек, с които работя още от 2012 година. Добре знам какво е да тренираш спортисти в днешно време. Предизвикателството е огромно. Има много различни начини, по които човек може да се развие и се надявам по-скоро те да изберат спорта.

- Съжалявате ли, че не стигнахте до златния медал?

- О, разбира се. Дори последния път, когато спечелих сребърния медал, аз се чувствах като дълбоко губеща. Мина известно време да разбера, че всъщност говорим за триумф като олимпийско сребро. Това е част от спорта и може би и това ме остави да продължа да работя като треньор. През годините хората непрекъснато се обръщаха към мен с "олимпийската шампионка" и аз се чувствах много неудобно. В един момент просто спрях да ги коригирам и си казах: "Ами, в крайна сметка защо да не се чувствам като олимпийска шампионка?". И така... 

- Участвате и на лятна олимпиада в колоездене на писта. Каква е разликата?

- При всички случаи огромна разлика няма. Никога не си бях представяла, че ще имам възможността да участвам на летни олимпийски игри. Борила съм се за това, но просто ми се струваше невероятно. И когато стана реалност, се убедих, че няма невъзможни неща, стига човек да поиска. На летните игри участват много повече спортисти, по-големи са мащабите във всяко едно отношение, но емоцията и желанието за победа са абсолютно еднакви. 

- Спортът в държавата е оставен на заден план - нямаме отопляема пързалка, нямаме шанца за ски скокове, няма нито един лифт на Витоша. Какво мислите по този въпрос?

- Аз и много мои колеги от зимните федерации работим за това да направим първи стъпки в изграждането на нова инфраструктура за зимни спортове. За да можем да бъдем конкурентноспособни на големите сили, поне трябва да имаме по един спортен център, който да е на достатъчно добро ниво. А не спортистите ни да трябва да обикалят света, за да тренират. В никакъв случай не означава, че да се готвиш в чужбина е лошо или пък да провеждаш лагери със своите конкуренти. Но като спортист, който е минал през всичко това, знам, че няма по-приятно усещане човек да работи в собствената си родина. При всички случаи трябва да има нови тренировъчни модерни съоръжения и в биатлона, които да са ефективни, да отговарят на съвременните изисквания на този страхотно конкурентен спорт. 

- Станахме свидетели на жестока контузия на Линдзи Вон на ски пистата. Вие също сте преживели инцидент в спорта, когато кънка проряза лицето ви. Как се справихте?

- Нейната дисциплина е изключително рискова. Тя е абсолютно на границата на лудостта. Разбирам адреналина и емоцията им, но като ги гледам, изтръпвам цялата. Страхотно уважение изпитвам към всички тези състезатели, които дръзват да се състезават в тази скоростна дисциплина. Когато аз получих много сериозна контузия, това беше по-скоро психологическа битка със самата себе си, с моите страхове, с желанието ми да продължа. Казваш си: "Аз ще се справя", но в момента, в който вече тръгваш да се изправяш, отново те побиват тръпки и страх. Може би само най-смелите и силните хора успяват да преодолеят това. 

- Днес имате ли все още белези от тази рана?

- Всъщност, когато кажа на някой от новото поколение, че съм имала такава травма, повечето започват да се вглеждат в мен. Така че може би не е чак толкова видим белег. Много отдавна съм го преодоляла и нямам никакви притеснения по този въпрос. Всеки един спортист е наясно, особено на това високо олимпийско ниво, че травмите са нещо ежедневно и във всеки един момент може да се случат. 

- Предстои световно първенство по футбол. Ще го гледате ли?

- Когато мога, гледам футбол. Истински се впечатлявам от уменията на определени футболисти. Мога да направя разлика, когато някой играч притежава изключителни спортно-технически качества. Във футбола винаги поддържам тима на Италия. И на зимната олимпиада италианците спечелиха 30 медала - това е абсолютен рекорд.