От шампиони с инхалатори до джендъри на ринга: Мръсните тайни на МОК
Допинг, бойкоти и културни войни
Случаят около Ивет Лалова отново показа една от най-лицемерните практики на олимпийската система - допинг проби да се "събуждат" години по-късно. При повторен анализ на проба от Олимпийските игри в Рио 2016 на Ивет е отчетен положителен резултат за забранено вещество. Как би могла българката да се защити 10 години по-късно, е нещо, което явно никак не вълнува допинг ченгетата на МОК. Върху безупречната репутация на Ивет е лепнато петно. Но за лицемерния морал на днешните спортни управници това явно няма никакво значение.
Сега светът гледа към зимната олимпиада в Милано-Кортина 2026. За съжаление, скандалите около МОК продължават да доказват, че "чистият спорт" често е просто лозунг. Специално за читателите на "България Днес" припомняме най-скандалните случаи, които олимпийските шефове предпочитат да бъдат забравени.
Зимни олимпийски игри
1. Астматици шампиони от Норвегия (Пьонгчанг 2018)
По време на Олимпиадата в Пьонгчанг избухна скандал около норвежките отбори по ски бягане и биатлон, след като стана ясно, че те са внесли над 6000 дози лекарства за астма. Сред тях имаше препарати като симбикорт и вентолин, които по принцип са в забранителния списък на WADA, но норвежците ги използват чрез "терапевтични изключения". Така се роди въпросът как една "болна" нация доминира в най-тежките зимни дисциплини. За мнозина това остана символ на двоен стандарт, когато медали се печелят "законно" с инхалатор в джоба.
2. Държавна машина за допинг (Сочи 2014)
Игрите в Сочи се превърнаха в епицентър на най-мащабната допинг схема в олимпийската история. Специално разследване разкри държавно спонсорирана система за подмяна на проби, в която участвали лаборатории и дори руската ФСБ. Последствията включваха десетки отнети медали и участие на Русия под неутрален флаг. Скандалът взриви доверието в МОК, който дълго време предпочиташе да "не вижда" очевидното.
3. Съдийският срам (Солт Лейк Сити 2002)
Фигурното пързаляне в Солт Лейк Сити се превърна в пример как шампионите понякога се решават зад кулисите, а не на леда. Канадците Сале и Пелетие бяха фаворити, но златото отиде при руската двойка след спорно решение. По-късно френска съдийка призна, че е била притискана да гласува в рамките на "обмен на услуги". МОК потуши скандала, като даде втори комплект златни медали - безпрецедентно признание за корупция.
4. Случаят "Устюгов" (Ванкувър 2010/Сочи 2014)
Руският биатлонист Евгений Устюгов загуби олимпийските си медали години след края на кариерата си заради допингови нарушения. Отличията му от Ванкувър 2010 и Сочи 2014 бяха отнети, но истинските победители научиха твърде късно, че са шампиони. Така Олимпиадата се превърна в абсурд - днес си герой, утре си нарушител, а историята се пише в съдилища. МОК отново беше обвинен, че чисти спорта чак когато моментът вече е безсмислен.
5. Детето в центъра на бурята - Валиева (Пекин 2022)
Случаят с 15-годишната фигуристка Камила Валиева разкри най-мрачната страна на спорта в Пекин 2022. Тя даде положителна проба за триметазидин и резултатът излезе публично едва по време на самите Игри. Въпреки това беше позволено тя да продължи участието си заради статута й на "защитено лице". Скандалът показа как институциите действат различно, когато зад спортиста стои голяма държава и огромен натиск.
Летни олимпийски игри
1. Гавра с "Тайната вечеря" (Париж 2024)
Откриването на Олимпиадата в Париж предизвика международен скандал заради сцена с драг артисти, напомняща "Тайната вечеря". Милиони християни по света го приеха като подигравка с вярата, а организаторите дадоха объркани оправдания. Натискът стана толкова силен, че рекламодатели започнаха да се оттеглят от Игрите. МОК отново беше обвинен, че допуска идеологическа пропаганда, докато говори за "неутралитет".
2. Мъже бият жени в столицата на любовта (Париж 2024)
Най-взривоопасният спор в Париж избухна около допускането на алжирката Имане Хелиф и тайванката Лин Ю Тин в женския бокс. Двете бяха дисквалифицирани година по-рано от Световната боксова асоциация (IBA) защото тестовете за пол показаха, че са мъже. Но МОК ги върна в турнира без прозрачни обяснения. Италианката Анджела Карини се отказа разплакана след 46 секунди в мача срещу Лин Ю Тин, а социалните мрежи избухнаха с усещането за "мъже, които се бият с жени". Скандалът остави траен въпрос дали МОК жертва женския спорт в името на политическата коректност.
3. Цената на протеста (Мексико 1968)
Томи Смит и Джон Карлос вдигнаха "черни юмруци" на подиума като протест срещу расизма в САЩ. МОК ги изгони незабавно, превръщайки спорта в инструмент за наказание на неудобните. Днес обаче същите кадри се използват в кампании за "равенство", което е върховно лицемерие. Комитетът първо мачка бунта, после го продава като символ.
4. Обирът в Германия (Мюнхен 1972)
Финалът по баскетбол между САЩ и СССР остава най-скандалният в историята на Игрите. Американците вече празнуваха златото, но часовникът бе върнат назад три пъти, докато СССР не отбеляза победен кош. Делегацията на САЩ отказа да приеме сребърните медали, които и до днес стоят заключени в трезор в Лозана. Това е вечният пример как олимпийските правила стават "гъвкави", когато геополитиката го изисква.
5. Убитите мечти (Москва 1980/Лос Анджелис 1984)
Олимпийското движение бе разкъсано от бойкотите на Москва 1980 и ответния удар в Лос Анджелис 1984. Хиляди спортисти загубиха най-големия шанс в живота си да се изявят на олимпиада заради решения, взети в политически кабинети. МОК се оказа безсилен и превърнат в заложник на Студената война. Така лозунгът "спортът е извън политиката" се оказа просто удобен мит. Олимпиадата показа, че понякога е повече война, отколкото празник.
