Щангистът Иван Марков: Карлос ме вдъхнови да се върна в спорта, мислех, че съм един от най-големите нещастници на планетата

Кой е той

Световният и европейски шампион по вдигане на тежести Иван Марков се завръща. След осем години извън щангите 37-годишният бургазлия е готов да опита за последно. Обграден от изключителен екип. Атанас Литков и Милко Георгиев са с основна заслуга за успехите на Карлос Насар. Заедно с Иван Марков те се хвърлят надълбоко, а целта е едно от най-невероятните завръщания в историята на спорта.

Огнян Георгиев

- Иване, на европейското и световното през 2013-а доказвате отново, че сте сред най-добрите в света. Така се случиха нещата, че шампиона го дисквалифицираха за употреба на допинг и на практика в момента сте световният шампион. Разкажете за тези състезания, които ви носят първите медали при мъжете.
- Спомням си само подготовката. Вървеше много добре. В един момент за европейското в Албания изхвърлих няколко пъти 180, изтласках няколко пъти 203. Това бяха готини тежести. За съжаление, не можах да ги реализирам на самото състезание. Не знам, може би такава ми е орисията да не съм като Карлос Насар примерно всеки опит да е вътре. Конкуренцията ми беше основно Апти Аухадов. Имах голямо желание да го победя на състезание, тъй като наистина беше истински тигър, сибирски тигър. Доста хладнокръвно вдигаше, но пък в крайна сметка видяхме как е вдигал.
- На следващата година пак повтаряте нивото. Отново сте втори на световното първенство. На европейското сте шампион. Предполагам, че целият този заряд ви е карал да чувствате готов да изпълните мечтата си - олимпийски медал.
- Вече бях готов след световното първенство 2014 г. Продължавахме подготовката. Просто бях безапелационен. Нямах изтървана щанга, защото на практика само това ми беше слабото звено на мен. Тласкането от гърди. И така го бях научил, че вече бях 100% сигурен в това, което правя, и нищо не можеше да ме бутне, докато в един момент ме бутна и не само мен. Бутна целия отбор отново по същия глупав и нелеп начин.
- Абсолютно по същия сякаш.
- Да, без изключение всички щангисти. Бам. Вътре в добавката, която дава сила по естествен път. Сложили нещо, което дава сила по неестествен път. В трибестана. Той е билка. В момента социалните мрежи са гръмнали от продукти, които съдържат тази съставка. Да ти вдигнат нивото на тестостерон по естествен път, без да има последици.
- Как разбрахте? Един ден ви събра треньорът ли?
- Да, мисля, че нещо такова беше всъщност. В интерес на истината не си спомням този ден точно как ми съобщиха. Може би в залата като отидохме или нещо такова беше пак. Имаше една посърнала физиономия ръководството, все едно някой е умрял. Директно съобщиха, че наистина някой умря, и то няколко човека наведнъж.
- При вас е било още по-кофти, защото е второ наказание, което означава наказание доживот. Какви мисли минаваха през глава ви, след като първоначално разбрахте за наказанието, преди да обжалвате?
- Че съм един от най-големите нещастници, които са се раждали на тази планета. Това беше главната мисъл, която ми се въртеше. Защо? Как така? Първо един път, после с тоя опит на олимпиадата в Лондон. Сега готов, всичко е окей. Нито прекрачваш прага, нито нищо. Изведнъж някой решил да ти направи зло, като направи тази работа с това в трибестана. Какво да си мисли човек? Айде да кажеш, че си някой, който е нямал шанс да вземе медал на олимпиада или нещо от тоя род. Да кажеш тоя пък за какво мрънка. Пък аз готов за олимпийски шампион. Аз издържам трети олимпийски цикъл. Вече на трета поредна олимпиада реално мога да бъда олимпийски шампион.
- Това не е последното нещастие, което ви сполетява в кариерата. Следва нещо, което е дори още по-страшно и от допинг наказанията. Успявате да изтърпите наказанието и правите опит да се завърнете, но тогава започват контузиите. Кога беше първият момент, в който дойде проблемът с коляното?
- Не знам защо. По принцип наказанието не беше толкова голямо, беше година и половина. Аз да кажа, че съм си починал. Колко време да съм си починал? Не повече от три-четири месеца и после влязох пак на лагер да си тренирам. Така или иначе, не бях решил да се отказвам. Нямаше как да стане това. Всъщност не знам кога започнаха болките в коляното. Те си вървяха още от подготовката за олимпиадата в Лондон. Спомням си тогава, че ме заболя коляното, и точно преди игрите ходих на стадион "Славия" да ми бият инжекция кортикостероидна директно в коляното. Докторът беше много добър. Тази една-единствена инжекция ме оправи. Но оттогава започнаха проблемите с това коляно и те си вървяха напред във времето. Периодично през около шест-седем месеца си биех инжекции, защото постоянно се възпаляваше. Начинът, по който съм вдигал, е предизвиквал възпаление в колената. Те просто в един момент са казали: "Гледай си работата, не мога повече!" И започна да боли. Прекаленото ползване на тези инжекции е ускорило процеса на разваляне на това сухожилие. В един момент реших, че трябва да отида да направя операция. Но пък интервенцията не беше успешна, защото година и нещо се възстановявах. Въпреки всичко това не ме отказа да се върна във вдигането на тежести. Пак започнах да тренирам, пак стигнах някаква висота в залата, но дойде едно състезание 2017 година в Хърватия. Беше най-гадното в живота ми. Първата ми нула. Най-разочароващият ден в живота ми. Това може би ми остави едно черно петно в главата, което трудно избелява. И въпреки всичко след тази нула продължих да тренирам, да се готвя с болки в коляното. Стигнах до някакви тежести вече да се готвя за световното първенство 2018 година в Туркменистан, където пак нула. Този път две хубави красиви нули. Още повече в главата ми влезе това. Като се прибрах в България, имах болки в коляното. Продължих с инжекциите и може би последната беше вече фатална. Когато отидох на състезанието в памет на Милен Добрев, където на първи опит нарочно почнах с малка тежест, само и само да ги изхвърля, да махна тази прокоба от тези червени опити. Хванах ги, изхвърлих щангата и долу коляното каза просто "прас" и паднах на земята. Пред мен имаше сигурно 150 човека, дъщеря ми беше точно на първи ред. Беше на петгодишна възраст и не можех да стана. Това беше още един гаден ден в спортната ми кариера. Взеха ме в болница, оправиха ми коляното и оттогава спрях да вдигам та щанги.
- След това единият ви крак е останал почти два пъти по-тънък от другия, нали?
- Заради самата операция. Загуба на мускулатура, защото този крак на практика беше обездвижен. Нямаше как да го движа, но пък с течение на времето се оправи. И ето къде идва моментът, в който ме извикаха в залата за кросфит. Оттогава започнах да тренирам, само че този път кросфит. И полека това коляно се възстанови. Започнах да вдигам хубави тежести. Започнах да изхвърлям по 130 кг, да изтласквам по 150. Готвих се за състезание по кросфит 2023 г. Мисля, че там имаше максимално изтласкване и развалих гадната магия там. Направих два сполучливи опита. Имах от два от два. Вече съм здрав и отново мисля да покорявам върхове.
- Но този път сте се обградили от много интересен екип, който помогна през последните две-три години на Карлос Насар да стане олимпийски шампион. Как се събрахте? Откъде дойде идеята изобщо да опитате да направите едно голямо завръщане не само на кросфит състезания, но и в тежестите?
- Нещата станаха заради Атанас Литков. Той допринесе за вдъхновението и мотивацията, защото, така или иначе, бях решил да го направя това. Исках да се пробвам благодарение на Карлос. Той ме вдъхнови отново да вляза в залата, да вдигам щанги, защото знам какво е било. Искам пак да го почувствам. Искам да да отида там и да направя това, за което съм роден. Това, което мисля, че ми се полага от съдбата. Просто иска търпение, постоянство, тренирай си, следвай си това, което искаш да направиш. Стана така, че да дойда в София. Също помага много за това, което реално искаме да стане. Искам да тренирам себе си и да хвана последния вагон на последния влак. Смятам да не изпускам тази възможност. Ще се опитам по всячески начин да го направя.
- Как виждате завръщането си като време? Как си го представяте?
- В момента имам доста голям прогрес за краткото време, което работим заедно. Има някаква методика, която следвам. Доверил съм се. Ще видя какво ще стане. На практика ще имам някъде около шест седмици вдигане на тежести преди състезание. Мисля, че нещата ще се получат. В крайна сметка просто ще бъда търпелив, мотивиран, дисциплиниран и ще правя това, което трябва, а пък да става каквото ще.