Бюджетът на олимпийските игри в Милано/Кортина скокна от 2 на близо 6 млрд. евро

Бюджетът на олимпийските игри в Милано/Кортина скокна от 2 на над 5,7 милиарда евро. Прогнозите са, че може да достигне и до 5,9 милиарда евро.

Това е изчислено от американската рейтингова агенция S&P Global Ratings, цитирана от международни медии.

Първоначалните прогнози на Международния олимпийски комитет (МОК) от 2019 година бяха за общи разходи под 2 милиарда евро, като около 1.3 милиарда от тях – за оперативната организация по време на Игрите. Впоследствие обаче италианското правителство включи сериозни допълнителни средства за транспортни проекти, както и за изграждане на улея за бобслей в Кортина, а инфлацията и увеличението на цените на суровините и материалите доведоха и до още по-голямо увеличение.

Оперативните разходи, използвани директно за провеждането на Игрите, сега се очаква да достигнат до около 1.9 милиарда евро. Те се осигуряват предимно от частни източници, включително от вноска от Международния олимпийски комитет (МОК) от около 900 милиона евро, както и от продажба на билети и спонсорски договори.

Инфраструктурните инвестиции, които се финансират от държавния бюджет, доближават границата от 4 милиарда евро и бележат най-голямо увеличение. Това са публични средства, отделени за строителство и подобрение на стадиони, зали, транспортни връзки, пътища и железопътни линии на общо 98 обекта. Около 1/3 от разходите са вложени в реновации, а най-сериозните средства за нови съоръжения са свързани с изграждането на залата „ПалаИталия" в Милано на стойност 300 милиона евро, на олимпийското село в Милано за 140 милиона евро и на комплекса за шейни, бобслей и скелетон „Еудженио Монти" за над 130 милиона евро.

С организацията са ангажирани около 1600 постоянно наети служители от 62 националности, както и почти 18000 доброволци от 98 страни.

Очакванията на италианското правителство са общите приходи да надхвърлят 5.3 милиарда евро, подпомогнати от очакваните 2 милиона посетители и световна телевизионна аудитория от над 3 милиарда души, но според изданието Il Fatto Quotidiano възвращаемостта за местната икономика ще бъде между 35 и 60 процента от направените разходи.

Зимните Игри в Италия ще бъдат най-обширните в географски план на територия от 22000 кв. км. За първи път в историята те ще се състоят в две основни локации – Милано (за градските състезания в зала) и в Кортина д'Ампецо (за планинските), като различните спортове са отделени в още два клъстъра – във Валтелина и във Вал ди Фиеме.

Милано-Кортина 2026 обхваща емблематични обекти в Северна Италия, използвайки 85% от съществуващата инфраструктура, за да се намалят разходите за строителство и да се подчертае регионалното разнообразие.

Домакините поставят фокус върху наследството – с цел да се създадат трайни социално-икономически бъдещи ползи, да се справят с обезлюдяването на планинските райони и да ускорят обновлението в градовете и районите около тях.

Олимпийското село в Милано ще бъде превърнато в студентски общежития и къщи за живеене, а в Кортина то е изградено от рециклируеми материали, които ще бъдат демонтирани и използвани за други нужди след Игрите. В Бормио, Ливиньо, Антерселва и Предацо спортистите ще отседнат в съществуващи хотели и затова няма необходимост да се изграждат нови. Повечето от съоръженията ще бъдат захранвани с електричество от възобновяеми енергийни източници, а като резервен вариант са на разположение и генератори с биогориво, които ще бъдат използвани само при крайна необходимост.

За пръв път в историята на 6 февруари се състояха две паралелни церемонии по откриването с два олимпийски жертвеника в двата града-домакини. Огънят беше запален снощи при Арката на мира в Милано от олимпийските шампиони и легенди на алпийските ски Алберто Томба и Дебора Компаньони, а в Кортина д'Ампецо на площад „Дибона" това направи олимпийската шампионка и настояща звезда в алпийските ски София Годжа. Българските знаменосци бяха фигуристката Александра Фейгин - в Милано, и биатлонистът Владимир Илиев - в Кортина.

Олимпийският огън преди това измина около 12 хиляди километра във всичките 110 провинции в Италия, като щафетата спря на 60 локации в страната, а факлоносците бяха общо над 10 хиляди.

Участващите спортисти на Игрите ще бъдат около 2900, а българските атлети са 20.

Олимпиадата ще бъде закрита на 22 февруари в „Арена ди Верона" – римски амфитеатър с история от над 2000 години, който днес е домакин на концерти и опери под звездите, и който също така ще посрещне и церемонията по откриването на зимната Параолимпиада на 6 март.

Италия за последно приема най-голямото зимно спортно събитие през 2006-а в Торино, а Кортина д'Ампецо посреща отново Игрите точно 70 години след първото си домакинство през 1956-а.

След откриването на Зимните олимпийски игри позитивните емоции в Милано царят. Своите впечатления от събитието, което се проведе в италианския град, сподели и Калин Гугов. Един от журналистите в спортната редакция на БНТ говори за самата церемония и посрещането на българската делегация на стадион „Сан Сиро".

„Милано се събуди с много позитивни емоции след тази зрелищна церемония, която наблюдавахме във вчерашната вечер. Домакините определено спазиха обещанието си за хармония, имаше изящност и елегантност. В типичен италиански стил, който зарадва 10-ите хиляди по трибуните и милионите, които наблюдаваха от телевизионния екран. Иначе спортист, участници, музиканти и доброволци бяха категорични в едно – тази церемония ще бъде запомнена дълго време. Нашата делегация, водена от Александра Фейгин и макар състояща се само от трима души на „Сан Сиро", беше много добре посрещната. В същото време на екраните се виждаха и другите наши състезатели. Атмосферата беше повече от приповдигната, когато нашите се появиха на „Сан Сиро", разказа Гугов.